Описание и история
Средновековна крепост Скафида е била и пристанище, в което през средновековието са акустирали морски кораби, тъй като плавателното Мандренско езеро още тогава е било свързано с проток с Черно море. Крепостта се е намирала на южния бряг на Мандренското езеро североизточно от с. Димчево община Бургас (средновековното село Скеф) наследник на селището към крепостта, на 4 km от сливането на Мандренското езеро чрез широк двадесетметров канал с морето, върху невисок полуостров,наричан Калеборун. Според описанието на Братя Шкорпил, там се намирали останките на крепост, изградена от ломен камък с бял хоросан. Стената е била широка около 2.40 m и е заграждала площ с форма на четириъгълник със страни 80 и 60 m Братя Шкорпил са забелязали по ъглите следи от четириъгълни кули и землен ров на шийката на полуострова пред крепостната стена. За съжаление след изграждането на язовирната стена недалеч от канала/оттока/на езерото, неговото ниво се повдига с няколко метра и полуострова е потопен под езерните води. Останките на една мощна кула с квадратен план и с дължина на страните 6 m, изградена от ломен камък, споен с бял хоросан, са запазени на брега на оттока на Мандренското езеро. Кулата може би е служила и за светещ ориентир на корабите през нощта. Пак на същото място братя Шкорпил са забелязали основите на относително голям мост, изграден отново от ломен камък споен с бял хоросан с размери 6,10 m на 3,80 m. Мостът вероятно е бил сводест, за да могат да преминават под него влизащите в пристанището кораби. Тези основи са унищожени при строежа на модерното шосе в началото на 20 в., чието трасе минава само на няколко десетки метра от кулата. Описвайки перипетиите на българо-византийската война през пролетта на 1304 г. Георги Пахимер съобщава,че след светкавичния поход на Светослав, при който българите завладяват южно-черноморските крепости до Созопол включително, една византийска армия, командвана от Михаил Глава Тарханист и Войсил, брат на българския цар Смилец, предприела от Виза контранастъпление. Изтегляйки се от Странджа, очевидно с цел да прегрупира силите си, Светослав дал решително сражение при река СКАФИДА. Както съобщава по- нататък Пахимер, “…когато византийските войски минаваха безредно през река Скафида сполетя ги нещастие- мостът се срути и така реката и мечът /българският/ си разделиха нещастниците, както обикновено настъпи избиване.” Като се има предвид солидната му конструкция, става очевидно, че срутването му е било подготвено от българските войски, водени от цар Тодор Светослав. Последното сведение за Скафида се намира в т.нар. “Савойска хроника”, съставена в 1464 -1465 г. според една стара редакция от 1417-1420 г., която описва походи на граф Амедей VІ Савойски. Съставителят пише: “Тръгвайки от Созопол, те влязоха в пристанището Скафида, където се намираха доста турски кораби, които след като се сражаваха, те превзеха и потопиха. И тъй като това пристанище беше хубаво и сигурно, графът прекара в него няколко дни докато със сила завладя пристанището и града на Скафида: от там графът и войниците му отидоха в крепостта Анхиало.” Още веднъж по-нататък съчинителят пише:“…пленниците, заловени в Агатопол, Созопол, Скафида и Анхиало, накараха да му кажат, че са учудени от това, че той завземаше… земите на българския император, техния господар, който никога нищо лошо не му беше направил”. Това сведение показва,че Скафида е вече бил значителен град със силен гарнизон, който оказал яростна съпротива на кръстоносната войска.
Местоположение
Средновековната крепост Скафида се намира на 1.53 km североизточно по права линия от центъра на с. Димчево общ. Бургас. Днес крепостта е потопена от Мандренското езеро. Надморска височина: 2 m GPS координати: 42°25’02” С.Ш. и 27°25’02” И.Д.
Източници
Чулпанов, Б. (1989), Каменните щитове, 161, Военно издателство, София.