Описание и история
Неолитно укрепено селище Крушака се намира в едноименната местност, на 0.9 km североизточно по права линия от центъра на село Вратица. Селището е възникнало върху хълм с полегати склонове и наклон на юг- югозапад. От запад преминава плитко дере, в южна посока на около 500 m има извори. Поради не пълните археологически проучвания се смята, че площта на селището е била между 12 и 100 дка. До момента са проучени над 30 жилища, някои само частично. Ориентацията на всички изследвани жилища е североизток- югозапад, а размерите им са средно 8-9х6-7 m. В централната част на селището има по- големи постройки с дължина над 12 m. Стените на сградите са с дебелина от 0.32-0.35 m и са строени от глина с използване на камък в градежа. Преди самото застрояване на селището и в рамките на определената за това площ са изкопани отводнителни канали в меката скала. В повечето случаи, тези канали са съчетани с различни по дълбочина септични ями. Дълбочина и ширината на каналите достига 0.5 m, а сечението им е клиновидно. Запълнени са умишлено с малки камъчета, а в горната си част със сравнително фина песъчлива почва. В пространството между западния и централния сектор на селището, под пласт пръст с дебелина до 0.4 m е проучена структура от дребни ломени камъни, представляваща широка павирана улица. На терена, тази улица се проследява във вид на неравна ивица с посока югозапад- североизток, с дължина над 60 m и ширина 9-10 m. Западно от нея има три жилища, а на изток се разкрива неравна скала. Тази част на селището не е застроена, а концентрацията на археологически материали там е незначителна. В скалата има отводнителни канали и система от ями. При нанасяне, на откритата структура, на карта е установено, че това е централната зона на селището, която представлява широка павирана улица, до която от изток е долепен площад. Малки улички има навсякъде между отделните групи жилища, като те стъпват направо на скалата и не са застлани с камъни като централната улица. Непосредствено на изток от площада следват няколко квартала от жилища, които не се различават по ориентация, техника на градеж и план от вече описаните. На изток от тях следват структури с овална или полукръгла форма, изградени с описаната техника. Те нямат характер на жилища, тъй като, въпреки че имат огнища, явно са били отворени. Това дава предположение, че там е била концентрирана стопанската дейност на селището. От запад селището е ограничено с ров и каменен вал. Ровът е вкопан в здрава скала в посока приблизително югозапад- североизток и е проучен на дължина 30 m. Максимална ширина при нивото на вкопаване е 2.1–2.2 m. Дълбочината от съвременния терен е над 2 m, а от нивото на скалата е 1.2-1.5 m. При южната граница на сервитута на автомагистрала “Тракия”, ровът се разделя на два ръкава- източен и западен. В западния са запазени основи на каменен зид или вал. Ровът следва естествена цепнатина в геоложката основа, което демонстрира добрите познания на древните обитатели за природните дадености на местността. Източната граница на селището също е маркирана от каменни структури и и ровове. Там са разкрити струпвания от големи и по-малки ломени камъни. Източно от тях терена рязко се снижава и в тази посока не са регистрирани останки. Каменните структури формират и няколко свързани затворени комплекса, като на места са запазени двулицеви зидове, а на други има кръгли структури- платформи, сякаш служили за закрепване на големи стълбове. Липсата на находки и малкото керамика не подкрепя мнение за жилищни структури. Има възможност тези структури да се използвани, като обори, но това засега не може да се докаже. Може да се предположи, че са имали отбранителни или поне ограничителни функции. Непосредствено на запад от каменните струпвания ясно се очертава ивица от сбита глина с ширина средно 12-13 m и ориентация югозапад- североизток, проследяваща се на дължина 35 m. Пластът глина покрива ров с ширина 5-6 m и дълбочина до 1.40 m с V- образен профил. Керамичната колекция от целият обект е огромна. Основните категории съдове са рисувани паници, купи, гърнета, амфори, кани, питоси, похлупаци. Находките са стандартни за късния неолит. Намерени са и каменни сечива, като тесли, длета, брадви, чукалки и др. и една парадна брадва, която е уникална за тази част на Балканите. От кост и рог на елен са изработвани по- малко сечива, като впечатляват скиптрите от рог на благороден елен.
Местонахождение
Предполагаемо: Надморска височина: 124 m GPS координати: 42°35’40” С.Ш. и 27°10’10” И.Д.
Източници
Колектив, НАИМ- БАН. Археологически открития и разкопки през 2004 г. София, 2005
Координати:
Категория обекти в БГ: