Описание и история
Тракийска, антична, късноантична, средновековна и османска крепост Червен се намира на 0.85 km северно по права линия от центъра на село Червен. Изградена е на издължен в посока изток- югозапад рид, ограничен от юг, запад и север от река Черни Лом. Извисява се на около 72 m над нивото на реката. Склоновете на рида от юг и север са отвесни и скални, а от запад и югозапад- по- полегати. Най- достъпна е от изток по билото на рида.
Средновековен град Червен е най- голямото крепостно съоръжение на рида от всички предишни. Състои се от донжон, замък, вътрешен град, външен град и неукрепени квартали. Общите максимални размери на укрепената площ са с дължина около 835 m и широчина от около 51-125 m. Градът е издигнат на важно кръстовище. От тук в посока изток- запад минава пътят от „Ятрус“ към „Абритус“ и пристанищата на Черно море.
На 2 km източно от Червен в посока север- юг върви пътят от „Тигра“ и „Сексагинта Приста“ към „Туида“ през прохода „Демир капия“/“Вратник“, а на около 5 km западно в посока север- юг върви пътят „Сексагинта Приста“- „Никополис ад Иструм“ с отклонения към проходите „Бялата крава“ и „Твърдишки“.
Първи траките заселват мястото през ХІІ-VІ в.пр.н.е. По време на римското владичество, вероятно на мястото е имало гарнизон, охраняващ моста през реката. Мощната крепост е била издигната по времето на византийския император Юстиниан, през VІ век. По- късно градът е завладян от българите. Червен е бил една от най- значимите крепости в историята на Второто българско царство. Той има всички белези на големите укрепени градове- вътрешният град е бил пазен от висока крепостна стена, подсилена с бойни кули и бастиони.
На най- високото място се издигал феодален замък или цитадела. Той е с размери 70х35 m. Застроената територия на Червен имала площ от около 180 хектара и значително превишавала размерите на повечето от останалите средновековни, български градове. В нея се обособили т. нар. вътрешен укрепен град, който заемал скалния рид, външен укрепен град западно от вътрешният и подградие, което се намирало в подножието на рида.
Червен бил застроен с обществени, жилищни и стопански сгради, като тяхната плътност във вътрешния град била по- висока. Сградите се издигали на по няколко етажа и между тях се провирали тесни улици. Главната улица, широка около 2 m, пресичала по дължина целия град. Най- открояваща се била цитаделата, която заемала високата част на рида. Цитаделата е замъкът на червенските владетели. Във вътрешния град се намирали обществени сгради, най- големите и красиви църкви. В нейния източен край бил и градският площад.
Територията на външния град, била усвоявана постепенно. В началото там са преобладавали занаятчийските работилници, но през ХІV в. те били изместени от жилищни квартали. Той все още се проучва. Голямото военно- стратегическо значение на Червен било причина той да има сложна укрепителна система, която съчетавала характерните белези на средновековното, българско, фортификационно строителство с някои местни особености.
Крепостните стени преграждали само по- достъпните направления, а на най- опасните участъци те били подсилени с бойни кули. Били градени от ломени камъни и хоросан, но понякога в тях са били зазиждани и дървени греди- „сантрачи“. Стените са били високи около 10 m, а кулите- 12 m. Най- здрава била източната крепостна стена на вътрешния град, на която имало три големи четвъртити плътни кули.
До крепостната порта на Червен в стената се достигало през стеснен проход, което повишавало нейната устойчивост. Добре запазени и днес са двете двураменни крепостни стълби, които могат да се видят по вътрешното лице на тази стена. Западната стена на цитаделата е надзиждала оцелялата и високо извисяваща се стара късноантична стена, която била градена от огромни четвъртити каменни блокове.
Там бил оформен нов вход, променена била и формата на нейната единствена кула, като тя станала четвъртита и се издигнала на триетажна височина. Съдено било именно тази кула заради здравия ѝ градеж да оцелее през вековете и днес да бъде един от малкото запазени примери за облика и възможностите на българското средновековно, крепостно строителство. Тя става образецът, по който през 30-те години на ХХ век в старата българска столица „Търнов“ е възстановена т. нар. Балдуинова кула.
Вътрешният град на Червен е имал защитна стена и от север. Тя преминавала по венеца на склона и нямала кули. Крепостните съоръжения в западната част на Червенския рид са били изграждани на няколко етапа, в зависимост от разширението на селищната територия. Околовръстната стена и тук преминавала по ръба на склона, но имало и други допълнителни вътрешни стени.
В най- западната част, където височината на рида е най- малка и той се понижава почти до нивото на речната долина, вероятно през втората половина на ХІV в., е било направено последното разширение на Червенските укрепления. Крепостните кули тук били разположени много близко една до друга, били малки и имали полукръгла форма, която ги отличавала от тези в цитаделата. Някои данни сочат, че тази стена е била най- уязвима и че османските турци са завзели града след като проникнали през нея.
За по- надеждна защита на Червен и на неговите крепостните съоръжения червенските жители са търсели и висша, божествена закрила. Поради тази причина някои от църквите са били вграждани в самата крепостна стена. В нея били зазиждани големи каменни блокове с врязани кръстове. Кръстове и изображения на светците- покровители на града е имало и около крепостните порти.
Самостоятелни укрепления са били изградени край жизнено важните за оцеляването на крепостта два подземни водоснабдителни прохода, каквито в България са разкопани и експонирани за посещения единствено в Червен. Те се състоят от подземен извор, от който водата по тунел и по изсечена в отвесната скала стълба е била изнасяна във вътрешния град. Не са много средновековните български градове, в които са разкрити замъци.
Сред тях най- голям е замъкът на търновските царе, но този в Червен е проучен най- рано и също е известен с големината и представителността си. Замъкът бил самостоятелна вътрешна крепост, заемаща най- равното място в южния край на вътрешния град. Той имал здрави външни стени, подсилени с контрафорси. До тях били долепени няколкоетажните стопански и жилищни помещения. В приземните етажи е имало военни складове, в които са разкрити 30 големи каменни бойни топки. В просторния вътрешен двор на замъка е била изградена неголяма църква, близо до която има изсечена в скалата дълбока цистерна за вода.
По време на дългото му съществуване замъкът бил преустройван не един път. Най- значителни са били промените в източния му край, където било изградено голямо жилищно крило и кула- донжон за последна отбрана. Там е отвеждала стълбата на един от водоснабдителните подземни проходи, с което се повишавала надеждността на защитата на замъка.
Досега в Червен са разкрити руините на 12 православни църкви, които имат различни размери, украса и архитектурни особености. Един надпис сочи, че там някога е съществувала и арменска църква. Строежът на нови храмове не е престанал и след завземането града от османските турци, но изградените по това време са били малки и семпли. Тогава една от православаните църкви (№ 10) е била превърната в джамия, а за да се подчертае превъзходството на господстващия ислям, друга джамия е била изградена във високата част на града.
Най- големи и представителни са били църквите № 2 и № 4 в цитаделата и № 1 и № 10 в западната част на рида. Те обединявали в плана си кръста- всеизвестния християнски символ и купола, който е здрава архитектурна конструкция. Всички елементи на тези църкви са осмислени от дълбока християнска символика. В тях куполът и олтарът представят небето, а ниските части- земята, източната страна е раят, а западната- адът. На тази символика е била подчинена и тематиката на стенописната украса, но по- добре запазени стенописи са разкрити само в църквите № 5 и № 10.
Църквите са имали обширни наоси и големи притвори, над които се е извисявала звънарница. Фасадите им са били много живописни. Типични са били редуващите се по тях пояси от камък и тухли, както и взиданите във високите части на стените блестящи с разноцветната си глеч керамични орнаменти. Църква № 2 е била покрита с оловни листове, а останалите- с керемиди.
Намерените по време на археологически разкопки находки показват, че Червен е бил значителен занаятчийски и търговски център. Застъпени били повечето от известните по това време занаяти, които най- често са обслужвали ежедневните нужди на населението. Грънчарите изработвали керамични съдове със сграфито украса, каменоделците ваяли църкви и домове, дърводелците изработвали мебели, тъкачите и шивачите са обличали червенските граждани. Многото разкрити при разкопки златарски инструменти показват, че широко разпространение е имало златарството.
От всички занаяти типични за Червен са били добивът на желязо и обработването на желязо. Желязната руда, която е разпространена в малки количества на различни места по долината на река Русенски Лом, полуразтапяли в издълбани в скалния масив крушовидни пещи, а след това с изковаване са премахвали примесите от нея. Останките от тези пещи са все още добре запазени. По време на археологическите разкопки са намирани много монети, сред които преобладават българските от ХІV век.
Разкрити са и няколко големи монетни находки от това време, които освен български съдържат влашки и дори ранни османски монети. Те представят града като важно средище на търговия както с отвъд дунавските земи, така и с южните краища на Балканския полуостров, които вече са били завладени от османските турци. За високото ниво на развитие на града говори факта, че той е бил център на епископия.
В Бориловия синодик червенските митрополити се споменават след преславските и преди тези на „Средец“, Ловеч, „Дръстър“ и „Овеч“. Разкрити са основите на 11 църкви, сред които и болярска, които по своята архитектура напомнят несебърските храмове от ХІІІ-ХІV век.
В околностите на Червен са се намирали три големи манастира- „Голям Рай манастир“, „Малък Рай манастир“ и манастир „Кошута“. От тях са оцелели отделни скални църкви. В някои от които са оцелели уникални средновековни фрески. Най- ценните се намират в скален храм в местността „Москов дол“. Червен е завладян при османското нашествие през 1388 година, но продължил да бъде център на административната система, която османската администрация наследила от Второто българско царство.
Местоположение
Надморска височина: 113 m GPS координати: 43°37’24” С.Ш. и 26°01’22” И.Д.
Литература
Йорданов, Ст. Средновековния град Червен. – В: Информация за Червен (Достъп: 18.04.2021).
Автор: М. Гърдев