Описание и история
Антична, къснантична, средновековна и османска крепост Дуросторум/Дръстър/Теодорупол/Силистра се намира в центъра на град Силистра, на 60 m от общината. Тук, към края на III или началото на IV век, е издигнато неголямо укрепление, което при управлението на император Юстиниан І Велики (527-565 г.), около втората четвърт на VІ век, е видоизменено и окончателно завършено.
Приема се, че Дръстър е имал полигонална форма, но според последните проучвания може би по- скоро е трапецовидна. Неговата максимална ширина от северната стена на брега на Дунав до южната стена е фиксирана на около 260 m. Край брега на реката северната стена изглежда е дълга около 350 m, като следва конфигурацията на брега, респективно руслото на реката, докато южната стена е с дължина около 150 m.
От северозападния ъгъл на брега на Дунав започва система без аналог в късноантичното и средновековното фортификационно строителство, включваща ритмично повтарящи се големи петоъгълни кули и малки триъгълни бастиони през около 12 m в конфигурация, наумяваща системата W-М.
Стената на Дръстър край брега на река Дунав е широка между 3.6-4.2 m, докато откъм сушата е около 3.6 m, с фундамент 2.9-3 m, който обикновено достига до здравия льос. Първите три- четири реда са от големи добре обработени квадри (включително антични сполии), след което градежът е от тухли на червен хоросан и емплектон от камъни и сполии от антични сгради на червен хоросан.
Засега са регистрирани две порти. Едната, (централната ?) е разположена на югозападния ъгъл и е издигната ad fundamentum с кастела през VІ век, като е защитена от две издължени елипсовидни (бадемовидни) кули. Втората е на югоизточния ъгъл и изглежда е имала сходно устройство през VІ век, но е била разрушена в края на VІ- началото на VІІ век.
Забележително е, че фортификационната система на Дръстър е напълно възстановена в началото на ІХ век, функционира през цялото средновековие, използвана е и от османския гарнизон до началото на ХІХ век, когато е разрушена по заповед на генерал Ланжерон през Руско- турската война в 1810 г. Благодарение на рисунки, планове и описания от ХVІ- началото на ХІХ век и при корелацията им с резултатите от археологическите проучвания между 1986-2011 г. е установено, че става дума за една и съща цитадела, използвана непрекъснато почти без промени на плана от VІ до ХІХ в.
Това също е без аналог в строителната практика на Българското канство на Долен Дунав. Преправки по защитната линия на Дръстър са регистрирани при северната крепостна стена, която е разширена с допълнителна стена, прилепена от север, широка 1.6 m, с което общата дебелина на зида в този сектор достига 4.2 m. Изградена е във височина от каменни квадри в системата „биндер- лойфер”, практика характерна за крепостното строителство в Плиска и ранните стени на Преслав.
По сходен с Плиска начин монолитната основа, дълбока около 2.2-2.5 m, е върху гъста мрежа от дървени пилоти. Над тях ляга дървена скара, обилно залята с хоросан, върху която е зидан фунадмент от обработени камъни. Този плисковски строителен похват от края на VІІІ-началото на ІХ век е пренесен в най- чист вид при изграждането на новата източна порта на Дръстър.
Към началото на ІХ век, с възстановяването на фортификацията на ранновизантийския кастел, тя е издигната на около 15 m източно от разрушената ранновизантийска порта. Иззидана е изцяло от квадри като двойка правоъгълни кули, фланкиращи прохода затварян с две порти- една двойна и една падаща катаракта.
По аналогичен начин са изградени портите на Плиска, а след това и на Преслав. Вече е обърнато внимание, че най- близкият аналог на портата на Дръстър са плисковските порти преди преустройството им- тоест от начало на ІХ век, когато те все още не са имали допълнителна външна (втора) двукрила врата.
В останалите участъци на укреплението намесите в началото на ІХ век са трудно доловими, защото българите са заварили късноантичния кастел на дунавския бряг в сравнително добро състояние, което е предопределило възстановяването му във вида и плана, който е имал през VІ век. Изглежда съборените през VІІ-VІІІ век във височина зидове са били преправени, изградени са нови зъбери, покрити с характерните за Плиска и Преслав през VІІІ-ІХ век трапецовидни каменни капаци.
На места по крепостните стени на Дръстър е врязан знака ІYІ, който най- вероятно е родова тамга на новия управляващ прабългарски род, чието начало поставя хан Крум. Всичко това дава основания да се смята, че дръстърската крепост е издигната по заповед на хан Крум в края на управлението му. В потвърждение на това е откритата наскоро при системни археологически проучвания в Силистра монета на византийския император Никофор І Геник със сина му Ставраки, сечена в периода 803-811 г.
До момента са известни над 20 монети на този василевс и то основно в Североизточна България което предполага, че са разпространени от български войници, взели ги като плячка след знаменателната победа при „Върбишкия проход“ на 26 юли 811 г. Това е косвено доказателство, че попадането на тази монета в града може да е станало преди кончината на хан Крум през 813 г.
Впрочем, важен аргумент за връзката между хан Крум и Дръстър се явява надписът от Силистра, в който се споменава за победите му над ромеите и жертвоприношението му пред „Константинопол“. Същевременно, от византийския историк Теофан Изповедник е известно, че то е станало след превземането на „Адрианопол“ (Одрин) през 813 г.
Предвид сравнително добре запазената късноантична фортификация, навярно в края на управлението на хан Крум и началото на управлението на хан Омуртаг в Дръстър е изпратен с мисия един от групата ромейски стратeзи, които в началото на ІХ век и по-специално между 809 (превземането на „Сердика“) и 812 г. преминават на служба при българския хан. Впрочем, само познавач на византийската фортификация може да организира по най- добър и ефикасен начин възстановяването на един късноантичен кастел от VІ век.
Не е изключено строителните работи да са изпълнени и от многобройните византийски пленници, изселени от „Адрианопол“ и „Дебелт“, след като през 813 г. хан Крум опустошава Тракия и овладява повечето византийски крепости от границата до „Константинопол“. Прочее, има изрични сведения в писмените извори, че голяма част от византийските пленници са изпратени на север и принудително въдворени край Дунав. Допустимо е част от тях да са използвани и за възстановяването на дръстърската крепост.
Ако началото на възстановяването на Дръстър може да се свърже с името на хан Крум, то реалното строителство и превръщането на крепостта във водещ административен, религиозен и военностратегически център изглежда е станало по време на наследника му хан Омуртаг. Действително, според историческите реалности такава една мащабна строителна операция е възможна след края на победоносната военна кампания през 813 г., а е известно, че кончината на Крум е през следващата 814 г.
Така на практика назначеният от него стратег в Дръстър реално е реализирал строителната си програма при управлението на наследника му хан Омуртаг. Присъствието на името Омуртаг върху колоната, която дръстърският стратег е издигнал по повод някое важно събитие, е показателно. Най- вероятно това събитие е изграждането на дунавската резиденция на българските владетели на брега на река Дунав.
Косвено за това съдим от надпис на хан Омуртаг върху друга колона, която по- късно е вградена в търновската църква „Св. Четиридесет мъченици”. Там е казано: „Хан ювиги Омуртаг, обитавайки своя стар дом (Плиска), направи преславен дом на Дунава…“. Дълго се спореше къде точно на дунавския бряг е издигната новата ханска резиденция. Първоначално се предполагаше, че е укреплението при Кадъкьой (с тази идея то е прекръстено на Малък Преславец след 1940 г.), разположено на дунавския бряг на около 40 km западно от Силистра.
Проведените там мащабни археологически разкопки през 1949 г. обаче, установиха неголямо старобългарско селище от ІХ-Х век в границите на землено укрепление и никакви следи от монолитно каменно строителство. След това погледите се насочиха към островната дунавска крепост “Пъкуюл луй Соаре”, разположена на около 20 km източно от Силистра. Дългогодишните проучвания и по- специално керамичният ансамбъл, находките и монетите обаче свидетелстват за укрепление, издигнато едва през първата половина на Х век, без всякакви следи от обитаване през VІІІ-ІХ век.
На фона на последните проучвания и открития предположението на проф. В. Бешевлиев, че преславният дворец на Дунав, споменат в Търновския надпис на Омуртаг, е в Дръстър се оказа най- реално. Надписите от негово време, знаците ІYI върху крепостните стени и строителни материали, някои дребни находки и част от керамиката, свидетелстват за мащабно строителство в града при управлението му.
Това на практика означава, че след възстановяването на твърдината в самото начало на ІХ век и до приемането на християнството, съпътствано с построяването на катедралната базилика и на комплекса около нея, в цитаделата на Дръстър са издигнати само три монолитни градежа- дунавският дворец на българските владетели, владетелската баня и езическото светилище. Може да е имало други спомагателни постройки като казарми за неголям гарнизон и складове, но това не променя общата картина.
Очевидно Дръстър е „затворен град” с ограничен достъп, обслужван от гарнизон начело с регионален управител, предназначен периодично да приема владетеля и свитата му. Само при вражески нападения се превръща в рефугиум, даващ убежище на околното население и по- големи военни контингенти.
Впрочем, ако се вгледаме в плана на другите владетелски резиденции през ІХ век, ще забележим същия принцип. Наистина в планировката на Плиска, Преслав и „Аула на Омуртаг“ до село Хан Крум, Шуменско, в самото начало на ІХ век виждаме защитена с крепостни стени голяма незастроена територия, в която има само владетелски дворец (в Плиска дворцови комплекс) с баня, езически храм и помощни (обслужващи) помещения.
На този фон няма съмнение, че тъкмо в Дръстър трябва да търсим Преславния дом на Дунав, издигнат по заповед на хан Омуртаг. Това изглежда е започнало още в първите години на управлението му от висш държавен сановник, вероятно стратег, чието име още не знаем. Има косвени податки, че този дом- дунавска резиденция в града, се е именувал Мундрага.
Единствен Константин Багрянородни пише, че укреплението в което при маджарското нашествие през 894 г. се установява цар Симеон, е Мундрага. Според В. Бешевлиев в случая няма противоречие, защото най- вероятно цитаделата на Дръстър на Дунавския бряг (възстановеният в началото на ІХ век полигонален византийски кастел от VІ век) се е казвала Мундрага.
Местоположение
Надморска височина: 15 m GPS координати: 44°07’10” С.Ш. и 27°15’39” И.Д.
Литература
Атанасов, Г. Дръстър (Силистра) и дунавската резиденция на българските ханове през първата половина на ІХ в. – В: Списание Археология, 1. София, 2012.
Автор: М. Гърдев
Снимки
Снимки от Дръстър
Снимки от Дръстър
Планове
К. Василев
