Описание и история

Антично сигнално- наблюдателна кула и късноантична крепост Луцернария/Λουκερναρία/Lucernaria се намира в местността „Манастирище“, на 1.35 km северозападно по права линия от центъра на село Черковица. Изградена е на равен терен. В днешно време е изцяло унищожена. Вероятно е служила за наблюдение и сигнализация.

От Луцернария има отлична видимост нагоре и надолу по течението на река Дунав, както и на десетки километри на север към Влашката низина. Също така има пряка визуална връзка с късноантичния „Анасамус“. От твърдината има наблюдение и над цялата делта на река Олт, както и над брода при река Дунав.

Укрепление Луцернария е имало неправилна, правоъгълна форма с дължина в посока изток- запад около 50 m и широчина в посока север- юг от 35 m от запад и 22 m от изток. Защитената площ е била около 1.4 дка. Вероятно на северната стена е имало една голяма правоъгълна кула в западната част на стената и една по- малка квадратна в източната част на стената. В югоизточния ъгъл вероятно също е имало някаква кула с неустановена форма. В югозападния ъгъл също е имало кула, която вероятно е била правоъгълна и изнесена на юг.

По размери и план укреплението може да се определи като „бург“. Локализирането тук на Луцернария е било трудно. Документалното анализиране показва, че тя трябва да бъде търсена някъде по високия дунавски бряг между Сомовитските каменни кариери и устието на река Осъм. Подробното проучване на старините в територията на село Черковица от проф. С. Торбатов, ограничава участъка за възможна локализация на обекта в тясна ивица с дължина само около 4 km.

За целта професорът заедно с други археолози, през 2014, 2015 и 2016 г. предприемат системни обходи за издирване на Луцернария. Тук в местност „Манастирище“, откриват наличие на късноримски и ранновизантийски артефакти. Мястото се обработва със селскостопанска цел, поради което системно е било почиствано от камъни от стари градежи. За това свидетелстват камарите от камъни северно край блока, както и масивните строителни материали, наситени с парчета хоросан, избутани с булдозер в горната част на склона към Дунава.

Не отговаря на истината твърдението на по стари изследователи, че останките в местност „Манастирище“ се разпростират на площ от около 100 дка. Проф. Торбатов отбелязва, че топонимите с църковно- християнски оттенък, като „Манастир“, „Манастирище“ и „Църквище“ например, са доста популярни в българските земи за означаване на местности с древни останки. Практиката показва, че в тия местности много малко са обектите с църковен и религиозен характер.

Например в каталога към работата на М. Вендел за пътните съобщения през ранновизантийската епоха са включени 38 обекта с подобни имена. На практика от тях 20 са определени като крепости, 10 като селища и едва 8 реално са църкви или манастири.

Теренът на Луцернария е богат на дребни камъни, фрагментирана строителна и битова керамика, и множество парчета бял хоросан с различна големина. Събраният от археолозите керамичен материал не е многочислен, но съвсем компактен в хронологически аспект, като той е датиран в късната античност и се отнасят към периода ІV-VІІ век.

Луцернария е единственият обект от късната античност, който се намира на изток от „Лапидариас“ и на запад от река Осъм по дясното крайбрежие на река Дунав, маркираща в онези времена границата между префектурата Илирик и диоцеза Тракия. Този факт, съчетан с топографията на местността и пълния синхрон между регистрирания археологически контекст, и писмените сведения, дава убедително основание на проф. Торбатов да локализира тук въпросното съоръжение.

Според Прокопий, първоначално тук е имало една единствена кула. В същото съчинение „За строежите“ той пояснява, че от такъв тип са много от укрепленията по дунавската граница на Римската империя в миналото. Също така обяснява, че те били разрушени до основи при хунските нашествия през първата половина на V в.

Такава ще да е била съдбата и на Луцернария, когото император Юстиниан І освен че възстановил, я разширил и направил доста значително укрепление. До крепостта минава „Крайдунавския римски път“ в посока югоизток- югозапад.

Местоположение

Надморска височина: 122 m GPS координати: 43°42’31” С.Ш. и 24°49’15” И.Д.

Литература

Торбатов, С. Най-крайната част на илирийските предели. – В: https://www.academia.edu/30553639/_%D0%9D%D0%B0%D0%B9_%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D1%87%D0%B0%D1%81%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%80%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%B8_The_extremity_of_the_Illyrian_territory_ (Достъп: 22.07.2023).
Автор: М. Гърдев

План