Описание и история
Антична, късноантична и средновековна крепост Анасамус/An Asamus/Осъмско кале се намира на 3.76 km западно по права линия от град Никопол. Изградена е на хълм, който се намира на десния бряг на река Осъм, на северозападния край на Никополското възвишение. Височината е със стръмни и отвесни склонове на изток и запад и стръмни от север и юг. Най- достъпна е от югоизток, където чрез седловина се свързва с останалата част от масива.
От началото на последната четвърт на ІІІ век, Долни Дунав отново се превръща в граница на Римската империя и продължава да бъде такава, чак до създаването на българската държава в края на VII век. Във връзка с това през късноримският период, от края на ІІІ и началото на ІV век, се предприемат мерки за укрепване на граничната защита на империята. То се изразява в преизграждане на отбранителната инфраструктура по дунавският бряг и в настаняване на голям брой войскови части.
Изградените укрепления са със съвършено различен външен облик, отговарящ на новите постижения и тенденции, в развитието на фортификационната архитектура. Изборът на място за тяхното създаване, е свързан с преместване на равнинните римски укрепления на естествено защитени възвишения. В рамките на тази кампания, вероятно още в първите десетилетия на късноримския период, възниква и твърдината, отбелязана в Notitia Dignitatum с името Анасамус.
Тази крепост трябва да се смята за наследник на отдавна изоставеният, едноименен, римски, военен лагер, който се намира на около 2 km североизточно от обекта. Анасамус е построен на три стъпаловидно разположени тераси. Твърдината никога не е била проучван археологически, но многократно е посещавана от любители на старините и от специалисти.
Г. Лежан заварил укреплението във вид на наклонена, покрита с гъста тревна покривка поляна, като само в най- северната част се забелязвали останки от крепостна стена. Според него тя е от римската епоха.
К. Шкорпил не съобщава нищо за облика на фортификационните съоръжения но предполага, че са от средновековието. Той съобщава, че крепостното съоръжение притежава таен подземен проход, който извеждащ от обекта. Останките му са открити при строителството на съвременното шосе, в северното подножието на възвишението. Проходът е с широчина 1.6 m и е водил в южна посока. Бил е облицован с ломен камък, а отгоре е бил покрит с цилиндричен свод с дебелина 0.3 m.
Димитрина Митова- Джонова определя защитената площ на Анасамус на около 20 дка и споменава за видими останки от източната крепостна стена, която е била запазена на височина 1.5-2 m. Важно е твърдението ѝ, че теренът извън източната крепостна стена е бил подкопан в ново време под нивото на зида, при което на терена ясно се очертали 3 вкопани в льоса и опалени ями, предназначени за съхраняване на храни.
Според по- късни съобщения на К. Шкорпил, нова отсечка от тайния проход е бил разкрит през 1988 г. при иманярски дейности в чертите на самата крепост. Сводът му бил изграден от тухли, а при копането са били намерени византийска анонимна монета от ХІ век и такава на Мануил Комнин.
Следващите бележки за Анасамус са на Т. Ковачева, която за пръв път пояснява, че трасето на укрепителната система е съобразено с особеностите на терена. Крепостните стени са изградени с добре оформени и фугирани каменни блокове, и пълнеж от ломени камъни, споени с хоросан, съдържащ едро счукана тухла.
Авторката установява, че твърдината има втора защитна линия (протейхизма) от север- североизток и допълва известното дотогава за тайния проход с констатация за наличието по неговото трасе на терасовидно оформени каменни площадки, свързани с по- лесно преодоляване на значителната денивелация.
В западната част на Анасамус е регистрирана постройка с тухлен градеж. Тук са установени останки и на други опожарени сгради, както и за изобилие от строителна и битова керамика, както и за 4 питоса с каменни похлупаци. Битовата керамика е определена като късноримска, ранновизантийска и средновековна.
От снимки се вижда, че суперструкцията на външното лице на източната крепостна стена на Анасамус е градена в opus vittatum, от грижливо обработени каменни блокове със средни размери, като на места, за спазване на редовата зидария, са вмъкнати и по- малки, едностранно обработени камъни с различна форма и размери. Субструкцията е в opus caementicum, като между нея и суперструкцията има оформен тесен банкет, който стъпаловидно се спуска от юг на север, поради естествената денивелация на терена.
Суперструкцията на вътрешното лице на протейхизмата е изградено също в подобие на opus vittatum, но от по- зле обработени и значително по- малки по размери каменни блокчета. Приложената строителна техника е типична за късната античност. Градежът на протейхизмата се счита за характерен за ранновизантийския период, отнасящ се от втората половина на V до към средата на VІ в.
През 2014 и 2015 г. Анасамус е обрасъл с гъсти храсти и ниска горска растителност. На терена се забелязват множество стари и нови иманярски изкопи. Лицевата зидария на крепостните зидове е разрушена. По периферията на най- долната тераса, върху билото на възвишението над стръмните склонове на северозапад и запад, е регистриран от археолозите висок около 1 m валообразен насип от каменен зид, почти напълно затварящ периметъра на външната отбранителна линия на крепостта.
По западните ръбове на горните две тераси в защитената площ, са разпознати останки от масивни каменни зидове споени с хоросан, което свидетелства, че твърдината е имала три отбранителни линии. Според съставеният от археолозите план, външният крепостен пояс е с неправилни, продиктувани от конфигурацията на терена очертания. Максималната дължина е 470 m, а максималната широчина- около 86 m. Защитената площ е над 11.5 дка.
Средната отбранителна линия на Анасамус загражда площ от около 4.5 дка. Тя е с неправилна форма. Вътрешната защитна линия защитава част от най- високата и доминираща над цялата защитена територия тераса, с площ по- малка от 2 дка. Южният крепостен зид е напълно унищожен при прокарването на високоволтов електропровод. Дебелината на крепостните стени не е установена. Не са забелязани и останки от кули по крепостните стени.
Вероятно главната порта на Анасамус е била разположена на южната крепостна стена, вероятно в близост до югозападния ъгъл. Предположението на Т. Ковачева за съществуването на порта и в северозападната част на твърдината, вероятно е неправдоподобно. В укреплението са открити само 12 монети, които заедно с намерената керамика очертават два периода на обитаване ІV-VІ и Х-ХІІ век.
Това се потвърждава и от сведенията от писмените извори които свидетелстват, че късноримската крепост Aнасамус възниква не по- късно от първите десетилетия на ІV в. Вероятно първоначално е била укрепена само най- горната тераса или горните две тераси, при което площта вероятно не би надхвърляла 4 дка.
Според специалистите разширяването на твърдината следва да се постави във връзка с трансформация на бившия, военен, римски лагер в укрепено селище, което е продиктувано от промяната на военна организация в долнодунавските провинции към края на IV и началото на V век.
Към средата на V век Анасамус е „яка крепост“, оказала се в състояние да устои на хунския натиск, а през втората половина на VІ век укреплението е вече процъфтяващ град, с всички характерни за епохата реквизити на градския живот. Точното време и обстоятелствата довели до залеза на късноантичното, крепостно съоръжение засега са неизвестни.
Знае се, че върху неговите руини в периода Х-ХІІ век е създадена нова крепост.
До Анасамус от изток идва „Крайдунавският римски път“, след като стига до обекта, той завива на север и северно под него пресича река Осъм по мост. Твърдината е охранявала пътната комуникация и моста над реката. Също така е служила за охрана на брода през река Дунав, който се намира северно срещу укреплението, при устието на река Олт.
Местоположение
Надморска височина: 93 m GPS координати: 43°41’40” С.Ш. и 24°51’05” И.Д.
Литература
Митова- Джонова, Д. Археологически паметници в Плевенски окръг. София, 1979.
Торбатов, С. Anasamus/Ansamus/Ἀσημοῦς/Ἀσήμος (античните селищни и фортификационни останки край устието на р. Осъм). – В: https://www.academia.edu/26052544/Anasamus_Ansamus_%E1%BC%88%CF%83%CE%B7%CE%BC%CE%BF%E1%BF%A6%CF%82_%E1%BC%88%CF%83%CE%AE%CE%BC%CE%BF%CF%82_the_Roman_Late_Roman_and_Early_Byzantine_settlement_and_fortification_remains_near_the_Osam_River_s_mouth_ (Достъп: 22.07.2023).
Автор: М. Гърдев
Снимки
Планове
