Описание и история
Тракийска, антична и средновековна крепост Хисар се намира на едноименния връх, на 2.93 km северозападно по права линия от центъра на село Черенча, в северното подножие на височината “Фисека”, на 130 m вляво от първокласния път Шумен- Търговище. Разположена е на тераса със стръмни склонове на север и на изток. От същите страни възвишението е ограничено от река Пакоша.
Твърдина Хисар е насочена с ъглите към посоките на света. Има формата на неправилен четириъгълник, издължен в посока северозапад- югоизток. От северозапад, югозапад и югоизток, външната защитна линия е изградена от двоен ров с вал между тях. Размерите по външния ров са: 110х222х150х257 m. Рововете в днешно време са засипани с пръст. След двата рова е имало бегма, широка около 8 m. След нея следва крепостната стена.
Североизточните и югоизточните ѝ части са по- тънки поради стръмните склонове, а останалите две части са по- дебели с крепостни кули на тях. К. Шкорпил отбелязва една кръгла ъглова кула на западния ъгъл. На югозападната стена е имало три кули с разстоянието между тях от по 50 крачки.
В средата на северозападната стена се намира входът на Хисар, който е фланкиран с две полукръгли кули. Крепостният зид е силно разрушен и се проследяв под насип. Укреплението е съществувало от III в.пр.н.е. до XIV век, тъй като намерената керамика в него е от тия периоди.
От Хисар няма никаква видимост в далечина. Наблюдателния ѝ пост се е намирал на връх “Фисека” от където има отлична видимост във всички посоки и на голямо разстояние. Намерените монети в крепостта са римски, като по- голямата част от тях са от императорския период.
Южно до Хисар в посока изток- запад минава пътят от “Кранеа” за “Гиридава” и “Монтанезиум”. К. Шкорпил предполага, че тук е имало римска пътна станция на този път. Източно под твърдината в посока север- юг, пътят от “Дорусторум” към “Цига”/”Гергилов град”, пресича река Пакоша. Западно от укреплението в посока север- юг минава пътят от “Нигрианис”/”Кандидиана” за “Цига”/”Гергилов град”.
Местоположение
Надморска височина: 236 m GPS координати: 43°20’03” С.Ш. и 26°46’05” И.Д.
Литература
Дремсизова- Нелчинова, Цв., В. Антонова. Каталог на археологическите паметници в Шуменски окръг. София, 1975.
Шкорпил, К. Материальi для Болгарских древностей. Абоба – Плиска. – В: ИРАИК, 10. София, 1905.
Автор: М. Гърдев
План
