С. Българево – крепост Калиакра

img 0978 e1605869925165

13 / 100

Описание и история

Нос „Калиакра“ е завършекът на дълъг и тесен полуостров на българското, северно, черноморско крайбрежие. Намира се на 12 km източно от Каварна и на 60 километра североисточно от град Варна. Брегът е стръмен с отвесни скали, който се спускат 70 m надолу до морето. Те са твърди варовици и конгломерати, образувани в някогашно плитко сарматско море. Железните окиси, с които са наситени, придават пурпурночервена окраска на носа. На него се намира тракийска, антична, късноантична, средновековна и османска крепост T(i)rissa/Т(и)риса/Acres/Акра/Акра Кастелум/Калиакра/Гелегра. Най- ранните поселения на носа датират от IV в.пр.н.е., когато областта е била населявана от тракийското племе „Тиризи“. Те дават и първото му име – Т(и)риса. Античният географ Страбон, описвайки Калиакра казва, че тук е била столицата на цар Лизимах, един от наследниците на Александър Македонски и управител на Тракия. Той криел в пещерите край носа несметните си съкровища, заграбени още при походите срещу Персия. В елинистичната епоха по- навътре към сушата е била построена втора крепостна стена, а в римско време тракийската крепост е разширена. През 341-342 година се дострояват кръгли кули, има вече външен и вътрешен град. Във втората половина на IV в. още по- навътре от края на носа е изградено трето укрепление с високи 10 m стени, дебели 2.90 m. При археологически разкопки, извършени през XX век, на „Калиакра“ са открити останките на антични и ранно- християнски некрополи. През V-VI век, според Херокъл, твърдината (вече под името Акра Кастелиум (укрепен нос) или просто Акра (нос) придобива значението на укрепено ядро срещу прииждащите варварски племена и е един от 15-те града на провинция Скития. През 513 г. край Калиакра се разразява битка между въстаналия военачалник Виталиан и Византийския император Анастасий. Постоянно нарастващото през късната античност значение на селището, в значителна степен се дължи на изключителните природни дадености, улесняващи неговото укрепяване и способстващи за превръщането му в едно от най- блестящите творения на фортификационната мисъл и практика на територията на провинция Скития. Благодарение на извършваните 20 годишни археологически разкопки, късноантичната укрепителна система на Т(и)риса/Акра е изцяло проучена. Високите до 70 m отвесни скални брегове на носа, направили безпредметно изграждането над тях на крепостни зидове. В завършен вид, укрепителната система се състояла от три самостоятелни отбранителни линии, отстоящи на различно разстояние една от друга и преграждащи носа от склон до склон. Изграждането им се е извършило в различно време, поради което те се характеризират с редица специфични особености. Към края на късната античност укрепената площ на Акра възлизала на около 250 дка. Външната укрепителна линия има абсолютно праволинейно трасе и отстои на 1245 m от края на носа. Представлява крепостен зид с дължина 422 m и дебелина от 2.8-2.9 m. Стената е имала 3 подковообразни и 2 четириъгълни кули. Пред фронта на зида е бил прокопан и ров. Две от подковообразните кули фланкират единствения вход. От вътрешната страна на портата, на фуга към зида бил пристроен пропугнакулум с приблизително квадратен план (13.4 на 13.65 m). Четириъгълните кули се отличават с вътрешния си кръстовиден план. По късно към крепостния зид били построени две плътни трапецовидни кули. По- късно при ремонт на една от куртините, при което към външното и лице бил долепен допълнителен зид с дължина 35 m и дебелина 0.6-1.2 m, а към него била пристроена още една плътна трапецовидна кула. Средната отбранителна линия отстои на 410 m южно от външната и също се състои от ров и зид. Дължината и възлиза на 162 m, като близо до източния край трасето и прави една чупка. Отначало съоръжението имало вид на най- обикновен зид с дебелина 2 m, като имала два отвора- портата и една потерна. Наскоро след това пред портата била издигната четириъгълна проходна кула (кула- порта). Много по- късно били извършени нови преустройства. Откъм външната страна на зида била увеличена дебелината му с 1-1.6 m с изграждането на допълнителен зид. Заедно с него са издигнати и три кръгли кули, които били изцяло издадени. Вътрешната отбранителна линия отстои на 325 m южно от средната и прегражда носа в една от най- тесните му части. Дължината и не надвишава 30 m. Зидът е дебел 2 m. В средната му част била изградена силно издаваща се четириъгълна кула, която охранявала портата. Портата се намирала непосредствено югоизточно до кулата и е разположена под ъгъл спрямо прилежащия участък от крепостната стена. По- късно съоръженията само се ремонтирали без да се променят конструктивно. В следващите векове селището и крепостта се развиват, но според някои изследователи в VII век настъпва упадък, защото славяни и българи не са проявили интерес за заселване на това място. В източници от XX век се срещат славянските имена Тетрасида и Тетрасиада, Тетрисиас, Триса, Тириса и Тириста. Най- голям разцвет Калиакра изживява през втората половина на XIV век, когато е една от столиците на Карвунското деспотство на българските владетели Балик и Добротица. То обхваща североизточните български земи, откъснати от централната власт. На името на Добротица е наречена и областта Добруджа, което е турското произношение на името му. Писмени сведения говорят за мощен, средновековен град, в който владетеля сече собствени монети и превръща крепостта в църковно средище. Най- ранно датираната западноевропейска карта, в която се споменава съвременно наименование Калиакра е тази на италианеца Петрус Весконте от 1318 г. Думата произлиза от гръцки: „καλός“ – красив/добър и „άκρα“ – нос/крепост и означава „красив нос“. В други италиански карти и съчинения от XIV в. носа се описва и като Capo Calacria или Calacria. Немския оръженосец Ханс Шилтбергер описва носа като Калацерка, което произлиза от „καλός“ – красив/добър и „τσέρκι“ („Добрите обръчи“), като се има предвид трите стени на Калиакренската крепост. Днес на носа има останки от крепостните стени, съхранени са още част от водопровода, баните и резиденцията на княза. Деспотите на Калиакра първи от родните владетели започват изграждането на военноморски флот. Галерите на Добротица участват в успешни бойни операции в Черно море. През 1393-1394 г. Карвунското десподство става едно от последните български владения, които падат под османско владение. През 1402 г. влашкият войвода Мирча Стари завзема земите около Калиакра, но по- късно същата година отново е окупирана от османските войски. През 1444 г. до нос „Калиакра“ спрели рицарските войски на полският и унгарски крал Владислав III Варненчик в похода си срещу Османската империя. В старите турски законници Калиакра се споменава като пристанище с митница Килагра или Челигра бурун. На 31 юли 1791 г. край бреговете на „Калиакра“ се разразява най- голямата морска битка в Черно море. Руската ескадра, водена от адмирал Фьодор Ушаков разбива многократно превъзхождащата го турска армада на Хюсеин Паша. С тази победа завършва Руско- Турската война от 1787-1792 г. На носа е поставена плоча с барелеф на руския адмирал, а по повод 215 години от победата, на 10 август 2006 г. е издигнат и негов паметник. Монументът представлява фигура в цял ръст и е поставена на възвишение, от което се вижда морето.

Легенди

Най- известната легенда е за 40- те български девойки, който завързват косите си една за друга и се хвърлят в морето, за да не попаднат в ръцете на османските поробители. Една от тях била Калиакра, на която е кръстен носът. Сега в началото на нос “Калиакра” има обелиск наречен “Портата на 40- те девици” в тяхна памет. Другата легенда е за Св. Никола, покровителят на моряците. Светецът бягал от османците и Бог удължавал земната твърд под краката му, за да успее да избяга, като по този начин бил създаден и носът. В крайна сметка той бил заловен и сега там има изграден параклис, реставриран през 1993 година, символизиращ гроба му. На това място по време на османското робство е имало и дервишки манастир, за който се твърдяло че съхранява мощите на османския светец Саръ Султук. Малък нос северно от Калиакра носи името „Свети Никола“. Друга легенда е за съкровището на Лизимах. На скалния масив на нос „Калиакра“ има руини от крепост. Тя датира от тракийско време. В скалите под нея има много пещери. Легенда разказва за съкровището на Лизимах. Той го заграбил при поход. Тогава жестоко потушил бунта на въстаналите градове. Едни разграбил, а другите сами принесли злато, сребро и скъпоценни камъни за откуп. Съкровището Лизимах укрил в пещерите под крепостта…

Местоположение

Надморска височина: 56 m GPS координати: 43°22’04” С.Ш. и 28°27’53” И.Д.

Литература

Торбатов, С. Укрепителната система на провинция Скития (края на III-VII в.). Велико Търново, 2002.
http://bg.wikipedia.org/wiki/Калиакра (Достъп: 20.03.2010)
Автор: М. Гърдев

Снимки

Планове

s balgarevo krepost kaliakra 5f413dc3dbea2s balgarevo krepost kaliakra 5f413dc5a61a4s balgarevo krepost kaliakra 5f413dc68d40bs balgarevo krepost kaliakra 5f413dc80323as balgarevo krepost kaliakra 5f413dc984f56s balgarevo krepost kaliakra 5f413dccb1b97s balgarevo krepost kaliakra 5f413dce763bcs balgarevo krepost kaliakra 5f413dd0f3176s balgarevo krepost kaliakra 5f413dd23c0d7

Comments are disabled.