С. Априлово – крепост Манастира

Тракийска, антична, късноантична и средновековна крепост, наречена “Манастира” се намира в западната част на рида „Кирчан баир“, на 0.91 km северно по права линия от центъра на село Априлово. Изградена е на стратегически връх, доминиращ над околността с отлична видимост във всички посоки. Ридът е с отвесен склон от запад, югозапад и северозапад, и стръмни и високи склонове от север и юг. Река Черни Лом ограничава възвишението от юг и запад. На място се забелязват защитни линии от три периода. Най- голямото крепостно съоръжение на мястото, което е вероятно и най- древното, е почти изцяло унищожено. То е с неправилна, елипсовидна форма и приблизителни размери 661 m в посока изток- запад и 400 m в посока север- юг. Следващото крепостно съоръжение представлява крепост, като крепостната стена е изградена върху вал. Тя сега се проследява върху насип. Тази крепост е с няколко защитни линии. Точно нея е описал и К. Шкорпил, както и валовете от следващия период. Външната линия има неправилна форма, следваща конфигурацията на терена. Крепостния зид, граден от ломени камъни и хоросан се проследява под насип, затревен и залесен. Входът на укреплението е от североизток, от където е и най- достъпно. Оттук се е слизало към долината на реката. Максималните му размери са около 328 m в посока север- юг и 434 m в посока изток- запад. Във вътрешността е имало още няколко защитни пояса, които са разделяли твърдината на части. Последната по обитаване крепост е имала землена, защитна линия, която от изток е широка около 30 m. Състои се от три вала и два окопа. Вътрешния вал е най- висок- около 3-4 m и широк около 10 m, а средния е най- нисък. Между трите вала са разположени двата окопа. Тази землена, защитна линия се забелязва от юг, изток и север. Тя затваря пространство с размери около 291 m от север, около 175 m от изток и около 200 m от юг. От запад за защита се разчита на отвесния склон на възвишението. Най- високата точка, там където е паметника на Таньо войвода, също е била оградена с вал, който днес е отчасти запазен. Землената защитна линия на места е построена върху крепостните съоръжения от предния период. Във вътрешността на крепостта е имало светилище на Тракийския конник, откъдето са намирани оброчни плочки. По време на иманярски набези, на хълма северно в и до обекта са откривани колективни монетни находки от републикански и императорски римски монети в голямо по площ антично селище от 50 дка. Произхождащият оттук материал свидетелства за съществуването на това място на селище от римската епоха. Събрания керамичен материал е от късножелязната епоха, римската и от периода ІХ-ХІІ в. На мястото има следи от обитаване от траки, римляни и българи. Поради стратегическото разположение на върха, както и огромната площ за изследване, може да се предположи, че тук е имало крепост и през византийския период.