Описание и история
Тракийска, антична, късноантична и средновековна крепост Златишко кале/Златица се намира на стратегическия връх “Голеш”, на 3.4 km североизточно по права линия от центъра на град Златица. Изградена е на височина с отвесни скални склонове от северозапад, север и изток. От запад и юг склоновете са стръмни и високи. Най- достъпна е от югозапад, откъдето стръмнината е малко по- поносима. Достъпът до обекта се осъществява от север по изсечена в скалите пътека.
Златишко кале е с неправилна форма, продиктувана от конфигурацията на терена. Има четири двора, като и четирите са били обградени от крепостни стени. Най- вътрешната ядка на крепостното съоръжение е с неправилна форма, като е разположена в североизточната, най- непристъпна част на твърдината. Максималните ѝ размери са около 152х90 m. Защитената площ е била около 9.8 дка. Обхваща най- високата част на върха и терасата северно и източно под него.
Втората част на Златишко кале се явява основна, е с приблизително правоъгълна форма от запад и юг, и двойна крепостна стена в същите посоки. Първият двор се явява вътрешен за вторият. Максималните размери на второто укрепление заедно със стените са около 220х111 m. Защитената площ е около 20 дка.
Третата част се намира в югозападния ъгъл на крепостта. Явява се външна на основната, втора част, като южната крепостна стена на втория двор е северна крепостна стена на третия двор. Формата на това укрепление е полуелипсовидна. Максималните му размери са 64х50 m. Защитената площ е около 3.1 дка. Западно пред цялото крепостно съоръжение е бил издълбан ров, който е широк около 25-35 m.
Четвъртата част на Златишко кале се намира в югоизточния ъгъл, на една равнина с третата част. Явява се външна на основната втора част, като южната крепостна стена на втория двор е северна крепостна стена на четвъртия двор. Формата на това укрепление е полуелипсовидна. Максималните му размери са 34х53 m. Защитената площ е около 1.4 дка. Цялосните размери на обекта без рова от запад са около 140х242 m, а общата защитена площ е около 24.6 дка.
Във вътрешността на крепостта се виждат много иманярски изкопи. Крепостните стени се проследяват под насип без северните, които са унищожени до кота 0, но на места по терена се проследява тяхната линия. Във вътрешността има много строителна и битова керамика. Срещат се останки от тухли и керемиди. В иманярските изкопи се виждат останки от вътрешни стени, изградени от ломени камъни, споени с кал. Битовата керамика е главно от тракийския период.
За Златишко кале почти не могат да се намерят данни. Има някакво предание, в което твърдината се описва като водоснабдена с таен водопровод, хващащ води високо в планината, което може да е напълно правдоподобно в предвид изобилието на вода във високите части на планината, трудния терен за снабдяване по друг начин и липсата на щерна в крепостното съоръжение. Легендите разказват, че твърдината е построена от траките, впоследствие използвана и от римляните. На втория двор крепостната стена е допълнена с протейхизма пред нея, на разстояние около 5 m, което говори за византийско присъствие. Местните легенди разказват за войводи, които са използвали укреплението през XIV-XV век.
На терена в Златишко кале ясно личат част от древният път към крепостта, пътят обхождащ съоръжението от вътрешната страна на втория двор, останките от крепостните стени, диагоналният път между двете порти (по предположение) изсечен в скалата и доста иманярски изкопи, даващи частична представа за съществуващи постройки.
От Златишко кале има отлична видимост във всички посоки и на голямо разстояние. От тук през “Златишки проход”, който се намира при връх “Голяма занога”/”Крачола”. От тоя връх тръгват няколко разклонения на юг по различни ридове. На единия от тях се намира и връх “Голеш”. Основния път (който може да минава и до крепостта) идва от “Улпия Ескус” от север и продължава към емпорион “Пистирос” на юг.
Местоположение
Надморска височина: 1294 m GPS координати: 42°44’27” С.Ш. и 24°09’22” И.Д.
Литература
Автори: М. Гърдев и Е. Минчев
