Гр. Велико Търново – крепост Царевец

Гр. В. Търново - Царевец

Снимка на Царевец от северозапад.


86 / 100

Описание и история

Хълмът “Царевец” се намира в град Велико Търново. На него е изградена главната крепост на средновековния “Търнов”, късноантичната “Зекидева” и южната крепост на тракийската столица, простираща се северно от тук. В нея се намират цитаделите Царски дворец и Патриаршески дворец.

Във височина хълмът е с пирамидална форма, като се издига на 108 m над нивото на река Янтра. В горната си част склоновете му от всички страни са скални и отвесни. Под горната част те са много стръмни. Природно Царевец е най- достъпен от запад, където чрез тясна около 5 m скална шийка с отвесни склонове, той се свързва с останалата част от рида. По- късно тая шийка е изсечена изкуствено за да се образува пропаст и хълмът да стане непристъпен. Допълнителна защита на Царевец дава и река Янтра, която го ограничава от всички страни с изключение на скалната, тясна шийка от запад. Хълмът е с неправилна, триъгълна форма. Крепостната стена защитаваща хълма е с дължина около 1700 m. Ширината ѝ е в границите на 2.5 -3 m, височината ѝ е била 6-7 m. Приблизителният обем на каменната зидария е около 33200 m3, а защитената площ достига около 120 дка. Хълмът е с приблизителни размери 690х490 m.

Археологическите разкопки на Царевец започват през 1886 г. от чешкия учен Карел Шкорпил и продължават през 1893 и 1900 г., но липсата на система и организация им придава частичен характер. След 1905 г. предприетите разкопки от възобновеното археологическо дружество в Търново се извършват частично и с прекъсване поради липса на средства. През 1930 г. са направени разкопки, които предшестват възстановяването на Балдуиновата кула. През 1932-1934 г. е реставрирана първата порта от главния вход, а през 1935 г. е направено изследване на водоснабдяването на Царевец и “Трапезица”. След 1946 г. започват системни археологически проучвания на двореца на българските царе от Втората българска държава. През 1958 и 1959 г. тогавашният Окръжен исторически музей започва проучвания на крепостната система на Царевец. Създаденият през 1974 г. филиал на Археологическия институт към БАН започва цялостно проучване на вътрешната крепост на Царевец. В резултат на разкопките вече е натрупан огромен археологически материал, на базата на който могат да се правят по- точни изводи и заключения, отнасящи се до градоустройството и архитектурата, крепостната система, материалната и духовната култура и социалната структура на населението.

Първото укрепено селище, построено на хълма “Царевец”, датира от късният халколит (4200 г.пр.н.е.).

То продължава своето развитие през бронзовата епоха (XIII в.пр.н.е.) и желязната епоха (XII-І в.пр.н.е.), когато негови обитатели са траките. По тяхно време хълмът е част от столицата на тракийско племе, която се разпростира на пространство около 6х6 km, като “Царевец” се явява най- южната му точка. По онова време тук обитават племената Кробизи и Уздицензи. За Кробизите Страбон и Павзаний пишат, че по време на война са сбирали до 200 000 мъжка армия. Тракийското селище е съществувало през цялото I хил. пр.н.е., но големия му разцвет е през V-I в.пр.н.е., когато то е обхващало и хълма “Трапезица”, както и “Нов град” между двата хълма. По това време Царевец вероятно е бил южната цитадела на тогавашната тракийска столица с тракийското име Зикидева/Zikideva.

След римската инвазия, когато местните траки са победени от Рим, главния център, наследник на тракийския град при Велико Търново става “Никополис ад Иструм”/”Nicopolis ad Istrum”, който е основан през 102 г. от император Траян (98-113 г.), в чест на победата му над Даките. Той се намира на 14.7 km северно по права линия от хълма “Царевец”. Въпреки, че главният регионален център се измества, животът на хълма “Царевец” продължава и през III-IV век, но като селище. “Никополис ад Иструм” е епископски център и главен регионален център до V век.

След началото на варварските нашествия с първата ударна вълна на готите през III век и проникването им в дълбочина в рамките на Римската империя на територията на днешна България, стратегическата ситуация с пътната, римска мрежа се изменя. Нашите наблюдения показват, че на наша територия при късния Рим и ранната Византия се изместват част от трасета на римски пътища, с цел техния тотален контрол от империята и максимална съпротива в дълбочина при движение на противник от север на юг.

В района на днешното Велико Търново тези римски пътища се ограничават само до 3 контролирани моста на река Янтра през които се насочват пътищата идващи от “Никополис ад Иструм” в южна посока. Първият мост е при с. Първомайци, контролиран от могъщата крепост “Ряховец” при гр. Горна Оряховица. Има вероятност северно на реката до моста да е имало кастел и римска пътна станция, освен късноантичната крепост при с. Поликраище, която се е намирала на около 3 km от моста. През тоя мост минават главните комуникации “Никополис ад Иструм”- “Кабиле”- “Константинопол” и “Никополис ад Иструм”- “Августа Траяна” в посока север- юг, и “Одесос”- “Мелта”- “Монтанезиум” в посока изток- запад. Двете северо- южни комуникации са насочени да минат през “Момина крепост”, след което се разделят югоизточно от нея, а римското трасе на пътя за “Константинопол”, който върви през през Арбанашкото плато е разрушено и залесено между Арбанашкото плато и платото Дендарий при гр. Горна Оряховица. Трасето на римския път между река Янтра и крепост “Ряховец” също е изменен така, че да минава плътно до крепостта от север, изток и юг.

Следващият втори мост над река Янтра се е намирал между хълмовете “Царевец” и “Трапезица”. През него се проследява път в посока изток- запад, като от изток също минава през “Момина крепост”, заобикаля по десния бряг на река Янтра, пресича я по моста, изкачва се на хълма “Царевец” и през “сечената скала” продължава на запад.

От Зекидева по онова време за да продължиш на юг трябва да минеш или през “Момина крепост”, или да продължиш на югозапад до третия мост над река Янтра, който се е намирал при крепостта “Канлъкая” при Сини вир при с. Шемшево. По тоя мост е минава пътят Зекидева– “Дискодуратере”, като той е контролиран от късноантичната крепост “Канлъкая”.

През IV-V век Царевец отново се сдобива с крепостна стена. Тук се изгражда централната ядка на градът Зикидева/Zikideva, който вече през V век става най- големият укрепен град на Източната римска империя в провинция Долна Мизия. Той е унищожен по време на аваро- славянските нашествия в края на VІІ в. Изграждането му започва при император Анастасий I (491-518 г.). През VI век градът на хълма “Царевец” става тесен и той се разширява с ново укрепено пространство северно от главния вход на Царевец, на склона под западния венец. При археологически разкопки през 1977-1978 г. в кв. “Асенов” около църквата “Св. Четиридесет мъченици” се откри крепостна стена покрай реката, дебела 2.7 m, с бойни кули към Янтра и една кула кладенец. Доразширено е и римското укрепление на хълма “Девинград”/”Момина крепост”, което е разположено в западната му част. Заселен е и хълмът “Трапезица”, както и “Нов град” между двата хълма, както и “Френк хисар” южно от Царевец. През V век тук е преместен и епископския център от “Никополис ад Иструм”.

През ІХ в. на мястото на ранновизантийската крепост възниква старобългарска такава, която се развива и разраства по време на Първата българска държава и особено в епохата на византийското владичество през X-XI век.

Апогей крепостта на хълма “Царевец” придобива през XII-XIV век, когато тук е разположена столицата на Втората българска държава “Търнов”/”Трънов”. Укрепителната система на средновековната крепост Царевград Търнов е сложно устроена. Тя се състои от околовръстни стени, опасващи целия хълм и четири напречни, спускащи се перпендикулярно към реката. Крепостната стена по скалния венец на Царевец е дебела 2.5 m, а на някои места стигаща до 3.6 m, има бойници и кули. Тя е проучена главно от 1958 до 1963 г.

Установено е, че в строителството и са съществували три периода: първи, отнасящ се към ранновизантинската епоха с най- ранните строежи, датирани към началото на V-VI в.; втори- към първата половина на XII в., значително преди 1185 г.; трети- вероятно към XIII в., тъй като през периода на Втората българска държава околовръстната крепостна стена търпяла чести поправки и разширения, които непрекъснато я преобразявали.

В крепостта на хълма “Царевец” можело да се проникне през три входа. Главният вход заемал най- западната част на хълма. Изграден е върху тесен 5 m скален масив, в който изкуствено е изсечена пропаст, за създаване на допълнително охранително съоръжение. Макар и естествено труднодостъпен, входът през средновековието е бил снабден с пет последователни порти. Пред първата порта над “Сечената скала” имало дървен подвижен мост, запазен до 1864 г. и бойна кула над портата. Възстановена е без кулата през 1932-1934 г. по проект на арх. Александър Ращенов, като възстановката няма нищо общо с оригинала. Втората порта на Царевец се намира на 32 m след първата, където са установени основи на 2 четириъгълни кули, запазени до 1910 г. Южната кула е външна за куртината, а северната вътрешна. Третата порта се намира на 29 m след втората, като тя е била защитавана от една правоъгълна кула южно от нея. В по- късен строителен етап е добавен допълнителен северен устой за по добра защита. Четвъртата порта на главния вход се издигала на 37 m след третата и е съществувала до 1889 г. Тя била изградена върху основите на по- стара порта от крепостната стена от I-VI в. Четвъртата порта е реставрирана през 1971 г. Петата порта се е намирала на 25 m от четвъртата, като тя била изградена между малка вътрешна правоъгълна кула от юг и голямо вътрешно укрепление от север. Вътрешното укрепление се е простирало северно от пътя между четвъртата и петата порта и е било солидно защитено с дебели до 3.5 m крепостни стени.

Вторият вход на крепостта Царевец е Малката/Асеновата порта на северозападната крепостна стена. Чрез нея се осъществявала връзката между Царевец, “Трапезица” и “Новия град”. Над Малката порта се издигала кула на два етажа, плюс проходния. Вратата била двукрила, дървена, обкована с големи железни гвоздеи. Малката порта и кулата над нея са реставрирани през 1975 г.

Северно от югоизточната бойна кула се намирал третият вход за крепостта- Френчхисарската порта. Тя служела за връзка с квартала на франките, към който водел широк 2.5- метров път, запазен до 1910 г. В южния край на крепостта Царевец (най- достъпното място на хълма) се издигала бойна кула, охраняваща Френкхисарската порта и голямо водохранилище до река Янтра. Тази кула е свързана с името на латинския император Балдуин, пленен в битката при Одрин през 1205 г. от цар Калоян. Известна е като Балдуинова кула. Реставрирана е през 1930-1932 г. по проект на арх. Александър Рашенов. Външния ѝ вид също не отговаря на истинския.

На 700 m от главния вход в най- северната част на хълма “Царевец” се намира силно издадена над Янтра скала, известна като “Лобна скала”. От нея през ХI-ХIV в. били хвърляни в река Янтра предателите на родината.

Укрепеният средновековен град на хълма “Царевец” бил гъсто застроен. При археологическите проучвания са открити още над 370 жилищни и стопански сгради, 22 църкви (4 от които са ранновизантийски), 4 манастирски комплекса и поне пет страноприемници.

При застрояването на хълма се забелязва градоустройствена мисъл при изграждане на отделните части. Различават се няколко квартала, от които най- типичен по своя вид за Царевец е кварталът около Патриаршеския дворец. Неговите сгради са гъсто прилепени една до друга и една над друга, групирани около 3 църкви. Българските жилища са няколко типа- малки, каменни надземни жилища и двустайни или многостайни къщи на един или два етажа. Голямото болярско селище (северно от двореца) е оформено като самостоятелен архитектурен ансамбъл.

Манастирските комплекси, от които най- характерни са тези около югоизточната кула и при “Лобната скала”, са строени с вътрешен двор и сгради, обединени от манастирската църква.

Входовете на крепостта и околните и градски части са свързани с оформена улична мрежа. Централната улица свързвала главния вход с Царския дворец. Тя се разклонявала на две: към Малката порта, неговите църкви и манастирски комплекси, и към “Лобната скала”. Интересно е, че главният път идващ от запад не заобикалял града, а минавал през главната порта на Царевец. След това, явявайки се главен път на крепостта, извивал на север и през малката (Асенова) порта се спускал в „Новград“. От там през мост над река Янтра се прехвърлял на отсрещният бряг на реката в укрепен квартал в подножието на “Трапезица”. Минавайки, като главна улица и през този квартал, пътят излизал през порта в напречната стена, която се спуска от укрепленията на „Трапезица“ и се отправял на север. Друга улица в Царевец минавала покрай източната крепостна стена и свързвала южния вход на двореца със сградите в югоизточната част на хълма „Царевец“. От главния вход голяма улица водела покрай южната крепостна стена през квартала около Балдуиновата кула към “Френчхисар”.

Интересен фортификационен елемент представляват четирите напречни крепостни стени, които се спускат към реката. Те за служили за защита на кварталите под скалния венец на Царевец. Две от тях се намират при главния вход, една има при Балдуиновата кула и една има при Лобната скала.

Двете стени при главния вход са противоположни една на друга, като и двете са завършвали в река Янтра, съответно южно и северно от входа. Те са защитавали кварталите и Царевец от нападение от запад. Южната напречна стена тръгва от основната стена на Царевец на около 12 m източно от втората порта, на главния вход и се спуска перпендикулярно надолу. По нея е имало кули и е завършвала вероятно с кула кладенец във водите на река Янтра. Тя е широка 2.8 m и е запазена на дължина около 100. На нея е открита правоъгълна външна кула, която се намира на 25 m под венеца на Царевец. Тази стена, заедно с друга такава, която започва в близост до Балдуиновата кула и също се спуска перпендикулярно към реката, са заграждали един от кварталите на столицата. Този квартал за сега не е проучван и разкопаван. Напречната стена до Балдуиновата кула също е завършвала с кула кладенец. Северната напречна стена при главния вход започва на около 14 m източно от втората порта на главния вход и първоначално върви перпендикулярно на основната стена, но в последствие извива леко на северозапад. Тази стена също е имала кули, като за момент са открити две от тях с правоъгълен план и също е завършвала с кула- кладенец. Тази стена заедно с друга такава, която се е спускала в близост до „Лобната скала“ са били външните крепостни стени на „Новград“.

Независимо от гъстата застроеност на хълма са оставени места и за малки площади- северно от двореца и източно от третата порта. Археологическите разкопки на Царевец дават възможност основно да бъдат проучени двата самостоятелни архитектурни комплекса- Царският и Патриаршеският дворец.

Дворецът на българските царе се е издигал в централната част на крепостта Царевец. Представлявал самостоятелен ансамбъл (цитадела), ограден с крепостни стени и бойни кули, и заемал площ 48.72 дка. По своя план и устройство той е “затворен архитектурен комплекс”. Главният вход бил в северната част, допълнително укрепена от три високи бойни кули, една от които се издигала над входа. На южната страна се намирал друг вход, водещ за стопанската и домакинската част на комплекса. Над него се издигала четвъртита кула. Отделните сгради на двореца затваряли обширен вътрешен двор, в чиято западна половина се намирали тронната зала, приемните и служебните помещения на двореца. Покрай източната крепостна стена били разположени жилищните и работните помещения, а над тях в стръмния склон- избите. В югозападната част били кухните- пещите, трапезарията и складовите помещения за обслужващия персонал. В източната част на вътрешния двор се издигала дворцовата църква “Св. Петка” (“Св. Параскева”). Царският дворец такъв, какъвто е достигнал до нас, е строен на няколко етапа: първи- в края на XI в. или началото на XII в., когато върху основите на ранновизантийските сгради съществувал болярският дом. След въстанието срещу византийците той бил преустроен в дворец, унищожен по- късно от пожар; втори- през XIII в., когато по време на царуването на Иван Асен II дворецът бил възстановен в източната и западната половина и били извършени разширения; трета- през XIV в., когато по време на царуването на Иван Александър била преустроена представителната сграда. Дворецът на българските царе съществувал на Царевец по време на целия двувековен период на възстановената българска държава. При падането на “Търнов” под османско робство на 17 юли 1393 г. той бил разграбен, опожарен и и отчасти разрушен.

Българската Патриаршия е вторият голям архитектурен комплекс на Царевец, заемащ площ около 30 дка. При разкопките от 1960 до 1965 г. се установи, че Патриаршията, също както и Царският дворец, била самостоятелна крепост (цитадела) във вид на неправилен многоъгълник, ограден с крепостни стени, порти и кули. Входът се намирал на западната страна- подсилен с две последователни врати. От юг и север се издигали две бойни кули. Също там, долепени до крепостната стена, се издигали жилищните, стопанските и служебните помещения. В централната част, на най- високото място, се извисявала патриаршеската църква “Възнесение Господне”. Тя е построена върху основите на раннохристиянска църква, датирана от края на V и началото на VI в., представляваща трикорабна базилика с една апсида. Патриаршеската църква е строена на два етапа: първи- в началото на XIII в. като еднокорабна църква с полуцилиндричен свод, и втори- през XIV в., когато е извършено разширението и преустройството и в кръстокуполна, триапсидна църква с два притвора. До южната стена са открити три помещения, средното от които е кула звънарница- рядко срещано явление в църковната архитектура на Балканите. Патриаршеската църква била богато украсена отвътре и отвън. При разкопките са открити много декоративни панички и четирилистни розети, разноцветно украсени и хиляди късове от стенна мазилка със стенописи.

По- нататъшното проучване, реставриране и консервиране на средновековните паметници на хълма “Царевец”, както и подготовката за тяхното експониране протичат във връзка с изпълнение на приетата още през 1978 г. програма “Велико Търново- 1300”, която включва два основни етапа- първия до 1981 г. и втория до 1994 г. От научните и творческите институти на хълма “Царевец” през първия етап (до 1985 г.) по проекти на архитектите Боян Кузупов, Илия Левтеров и Теофил Теофилов са възстановени порти, крепостните стени, патриаршеската църква “Св. Възнесение Господне”, наричана “църква на патриаршеския град Търнов” и “майка на българските църкви”, и кулата звънарница към нея. Възстановяването на патриаршеската църква е извършено въз основа на данните от археологическите проучвания и сведенията от средновековните документи (карти, миниатюри) и след общественото обсъждане на направените на място макети. Декоративно- художественото оформяне на интериора на патриаршеската църква е дело на художника Теофан Сокеров. Тя не е стенописана по църковния канон. Църквата представлява храм- паметник, в който чрез средствата на съвременното монументално изкуство- мащабни фигурни композиции, художникът проследява възхода на политическото и културното развитие на средновековната българска държава. Особена роля за емоционалното възприемане на стенописите и цялостната атмосфера в интериора на патриаршеската църква играят специалното осветление и озвучаване. Реализацията на стенописите е дело освен на художника Теофан Сокеров и на неговите помощници художниците Иван Иванов, Иван Василев, Кольо Йончев и Найден Найденов. Патриаршеската църква е един от обектите на 800- годишния юбилей от въстанието на Асеновци, освобождението от ромейско владичество и възобновяване на българската държава, е отворена за посещение през ноември 1985 г. Освен работата по патриаршеската църква е извършена и консервация на жилищните и други помещения около Патриаршията. Възстановителните работи на хълма “Царевец” в общи линии са приключили през 1985 г. Предстои все още работа по довършване на разкопките и консервацията на южния склон на Царевец, който ще се свърже с мястото около югоизточната бойна кула, и по реставрацията на главния вход на Царския дворец. За по- емоционално и впечатляващо въздействие върху посетителите на архитектурно- музейния резерват ‘Царевец” е осъществена и аудио- визуална програма “Царевград Търнов- звук и светлина”- вечерен светлинно- звуков спектакъл, чрез който на фона на оригиналния декор на крепостта се възкресява атмосферата на средновековния Търнов град.

Царевец, „Трапезица“ и останалите крепости от столицата били окончателно разрушени до основи с малки изключения през 1835 г. Това се случва след потушаването на опита за въстание- „Велчова завера“. Подготвения бунт е предаден от еленския чорбаджия Йордан Кисьов и заговорниците са обсадени в Плаковския манастир. В манастира въстаниците се отбраняват успешно срещу турците и дори една част успяват да се измъкнат. За да не се повтаря подобен опит за бунт турските власти разрушават всички стари укрепления в региона, които могат да послужат за барикадиране и отбрана. В тази група попадат всички крепости от средновековната българска столица.

Въпреки всичко след падането на България под османско робство, на Царевец продължават да живеят хора. До Освобождението на хълма е имало османски постройки с чисто военно предназначение. Например Балдуиновата кула е била поддържана и използвана за затвор, а по- късно и за барутен погреб. Така, че по времето на Османската империя, хълма “Царевец” е продължил да изпълнява своите функции на твърдина.

Легенди

Легенда разказва, че на Царевец в римско време имало укрепления, които охранявали пътя за великолепния “Никополис”. Когато варварите нахлули, обсадили и разрушили великия град. Тогава римляните се настанили в калетата. Под тях имало големи подземия свързани с тунел. В галериите римляните пренесли съкровищата на “Никополис”. Крепостите римляните укрепили и задържали известно време. Когато се наложило да отстъпят, те направили смъртоносни механизми в галериите и ги намазали с отрова. Тайните входове маскирали. Входът на подземието под Царевец се намирал в южната част. По галерия се стигало до подземно езеро. Само човек, знаещ тайната на съкровището можел да продължи. Скрит механизъм източвал водата и по стъпала се стигала друга галерия. От тук надолу имало няколко нива. На всяко римляните оставили по едно съкровище. В галериите към съкровищниците дебнели много опасности… Ако непосветен влезел никога не ще се върнел жив. Във всяка зала имало безценни предмети – златни и сребърни, украсени със скъпоценни камъни. Безброй златни монети били струпани на купове. Подземието под “Момина крепост” било на две нива. Съкровището било долу. Входът бил голям геран. На дъното се виждала вода. По стъпала се слизало долу и там встрани започвала галерия. Когато римляните се оттегляли, отгоре сложили каменна плоча и я засипали. Втори вход имало в ниското. Нишанът бил голям четвъртит камък с топка отгоре.

Снимки

Местоположение

Надморска височина: 202 m GPS координати: 43°04’59” С.Ш. и 25°39’08” И.Д.

Литература

Динчев, В. Ранновизантийският град върху хълма Царевец, Велико Търново. – В: Studia Archaeologica Universitatis Serdicensis, Supplementum I. София, 2003.
Николова, Я., Н. Ангелов. Южна напречна крепостна стена на Царевец. – В: Известия на Окръжния музей В. Търново. Варна, 1964.
Овчаров, Т. Средновековни обекти във Великотърновско. Велико Търново, 2001.
Овчаров, Т. Старините във Великотърновска община. Велико Търново, 2006.
Информация за Царевец (Достъп 02.12.2021).
Информация за Царевец (Достъп 02.12.2021).
Автори: М. Гърдев и К. Василев

Снимки

Снимки на Царевец
Ненко Лазаров

Планове

gr veliko tarnovo krepost tsarevets 5f4117dda17a4gr veliko tarnovo krepost tsarevets 5f4117dfc558fgr veliko tarnovo krepost tsarevets 5f4117e1a2e66gr veliko tarnovo krepost tsarevets 5f4117e545f39gr veliko tarnovo krepost tsarevets 5f4117e87ad9cgr veliko tarnovo krepost tsarevets 5f4117eb984begr veliko tarnovo krepost tsarevets 5f4117ed0be7egr veliko tarnovo krepost tsarevets 5f4117efd2a76gr veliko tarnovo krepost tsarevets 5f4117f1dfdb8gr veliko tarnovo krepost tsarevets 5f4117f355195

Comments are disabled.