Описание и история
Антична, средновековна и османска крепост Галата/Карабизия е разположена върху високия около 50 m бряг на Черно море, на 0.91 km североизточно от центъра на квартал Галата град Варна. Изградена е на нос с отвесни и високи склонове от запад, север и изток. Достъпен е единствено от юг, където е имало крепостна стена с ров пред нея.
Днес източната част на укреплението е пропаднала в морето, а част от стационарните съоръжения са обезличени. Това става при строителството на морския фар в началото на ХХ век, когато фортификационните съоръжения на Галата/Карабизия са се виждали добре върху терена. При теренни обхождания е открита сграфито керамика от ХIV в., процесиен църковен кръст и други дребни находки.
За пръв път твърдината под формата Κάλαξος/Карабизия е споменато от Мануил Фил при похода на Михаил Глава в Североизточна България през 1278 г. Галата е спомената още във връзка с похода на Амедей Савойски по Черноморието през 1366 г., в Месамврийската хроника по повод отстъпването ѝ от цар Иван Александър на деспот Добротица и в синодално решение на Константинополската патриаршия от 1389 г.
Превземана е от Салагрузо ди Негро през 1404 г., неколкократно е отбелязвана във връзка с похода на Владислав Ягело през 1444 г. към Варна, когато е разрушена от османците и изоставена. Андреас де Палацио през 1444 г. посочва крепостта, като една от здравите твърдини на османците, заедно с Варна, “Макрополис”, “Калиакра” и “Петрич”.
Местоположение
Надморска височина: 52 m GPS координати: 43°10’12” С.Ш. и 27°56’41” И.Д.
Литература
Атанасов, Г. Добруджанското деспотство. В. Търново, 2009.
Балабанов, П., С. Бояджиев, Н. Тулешков. Крепостно строителство по българските земи. София, 2000.
Христов, И. Ерете. Проучване на археологическите обекти при устието на р. Камчия и акватория на нос Киллик. София, 2026.
Автор: М. Гърдев
План
