Описание и история
Османска крепост Шумна се намира на територията и в околностите на град Шумен. През 1773 г. при навлизането на руските войски в България, османците започват укрепването на град Шумен. До 1774 г. градът не е защитен изцяло а разполага само с частичен вал. След 1774 г. Шумен изцяло е бил ограден със землен вал и ров, плюс 22 табии (фортове). В началото на XIX век османското правителство се заело с модернизиране на крепостта, като били изградени нови укрепления, военни сгради и складове, както и казарми.
Пред стената на Шумна, изнесени напред почнали да се строят самостоятелни табии (редути), като преден фронт на отбраната. Те се изграждали като се използвали природните дадености на терена. Така заедно с тях, крепостта приела вид на грозна и непристъпна твърдина. Тогава били построени редутите “Канлъ табия”, редути 1- 4 и северния ретраншамент. Останалият от войната през 1769- 1774 г. редут на източния край на “Звездния хребет”, бил преустроен в силно укрепление.
Ободрени от неуспеха на кървавия щурм през 1810 г., османците продължили укрепването на Шумна с помощта на полски инженери. Голямо значение се придавало на природните дадености на местността. Най- напред се обърнало голямо внимание на “Звездния хребет” и успоредните дъгообразни възвишения източно от града, а по- късно и на “Цитаделното плато”. Във войната през 1828- 1829 г. укреплението “Илдъз табия” било преустроено на силен форт.
По гребена на “Лагерния хребет” на разстояние от 1000- 1500 крачки от крепостната ограда били въведени отделни укрепления, които образували отбранителна линия, а предните позиции на твърдината се изнесли на 7-8 km от града по гребена на “Водоразделния хребет”. През 1835 г. майор Молтке, придружен от пруски военни инженери, обиколил крепостта и утвърдил план за силно укрепяване на прилежащата местност.
В навечерието на Кримската война работите по укрепяването на Шумна продължили в същото направление. Последното и окончателно подобряване на укрепителната система се дължи на Стрекер паша непосредствено преди войната от 1877-1878 г. Стрекер паша възприел идеята да се изнесе главната отбранителна линия на 7-8 km напред по южните краища на “Цитаделното плато”, “Ъгловия хребет”, “Плоския гребен”, предния гребен на “Звездния хребет”, “Скалистия хребет” и “Водоразделния хребет”.
Тогава в продължение на 6-7 години, били започнати и довършени фортовете “Москов табия”, “Беш тепе табия”, “Касаплар табия”, “Ченгел табия”, “Търново табия” и укрепленията “Зебек табия”, “Кечи табия”, “Чакманлъ табия” и “Измир табия”. И така в продължение на един век османците превърнали Шумна в номер едно в укрепения четириъгълник Шумен- Варна- Силистра- Русе. Прави впечатление, че в стремежа си да превърнат крепостта в непревзимаема, старите укрепления не са били подобрявани, а са били изграждани нови, изнесени по- напред увеличавайки защитната линия в дълбочина.
Според разположението си крепостните съоръжения могат да бъдат разделени в три групи- централна крепостна ограда, междинна укрепителна линия и главна фортова линия.
Централната ограда на крепостта има формата на неправилен четириъгълник, който обхваща от всички страни града. Крепостния вал се състои от нисък валган, с тесен и нисък ров отпред, без ескарпово облекло. Валганът, широк 6-7 m е приспособен за оръдейна и пушечна отбрана. Северния и източния фронт на Шумна се е защитавал от кръстосан огън. За обстрелване от рова са били изградени малки и слаби бастиони. На места бастионният фронт е сполучливо съединен с тенално и кремалиерно очертание.
За съобщение в крепостната ограда са били устроени врати, нощем заключвани с железни катинари. Тези врати били дървени, обковани с желязо. Близо до тях имало постройки за стражата, която се състояла от 10- 15 човека. Вратите носят следните имена: “Разградска порта”, “Кар капу” и “Силистренска порта” в северния фронт, “Новопазарска” и “Цариградска” в източния фронт.
Зад северния фронт са разположени артилерийския арсенал, житните складове, големия военен хоспитал и кавалерийските казарми. На югоизточния край се намира голяма пехотна казарма, приспособена за пушечна отбрана, а западно от нея- щабът на Шумна, гарнизонната хлебопекарна и военната джамия.
Междинната укрепителна линия включва северния ретраншамент, “Илдъз табия”, “Чалъ табия”, междинни редути с номера 7, 8 и 9, “Узун табия”, “Мачинско укрепление” и редут номер 1.
Главната фортова линия на Шумна включва фортовете “Беш тепе табия”, “Касаплар табия”, “Ченгел табия”, “Москов табия” и укрепленията “Зебек табия”, “Търнов табия”, “Кечи табия”, “Чакмаклъ табия”, “Измир табия”, “Араб табия”, “Малкия илдъз” и “Халил табия”.
Местоположение
Надморска височина: 248 m GPS координати: 43°16’58” С.Ш. и 26°55’39” И.Д.
Литература
Джумалиев, Г. История на Шуменската крепост. Шумен, 1927.
Автор: М. Гърдев
