Описание и история
Античен, укрепен град и емпорион Пистирос се намира на 5.4 km югоизточно по права линия от центъра на град Ветрен. Изграден е на хълм, който се издига на 6 m над сегашното ниво на река Марица, която в момента тече на 380 m южно от него. По всяка вероятност по онова време реката е текла южно до самата височина, като я е ограничавала от югозапад, юг, а вероятно и от изток. От север и североизток възвишението е ограничено от Сидовска река, която тук се е вливала в река Марица. Емпорион Пистирос е бил най- достъпен от северозапад.
Пистирос е античен градски център, създаден с участието на търговци от елинските градове „Маронея“, „Аполония“ и античен Тасос. Района разположен между северните склонове на Родопите и предпланините на Средна гора, в най- западната част на долината на река Марица, е предлагал през вековете отлични условия за живот, доказателство за което са регистрираните над 200 археологически паметници от различни исторически епохи.
Разкопки на Пистирос започва през 1988 г. ст.н.с. д-р. Мечислав Домарадски, довели до откриването на голям търговски център (емпорион), изиграл огромна роля в икономическия и културния живот на древна Тракия. Емпорион Пистирос става известен благодарение на открития през 1990 г. надпис на старогръцки език, разчетен и публикуван от проф. Велизар Велков и д-р. Лидия Домарадска.
Археологическите находки свидетелстват, че Пистирос е основан по време на първите царе на Одриската държава, Терес или Ситалк. По времето на Аматок I Пистирос вече съществува и поддържа широки търговски контакти. При Котис I (383-359 г.) и неговите наследници търговците от Тасос, „Аполония“ и „Маронея“, получават гаранции за неприкосновеността на живота, имуществото и дейността си, отразени във надписа, намерен в кастела „Бона Мансио“. Това съвпада с периода на най- големия разцвет на Пистирос.
Разкопките на археолозите са разкрили източната крепостна стена с порта, кули и бастион, изградени от каменни блокове по подобие на укрепителната система на Тасос, улици с каменна настилка, сгради с каменни основи и добре изградена канализационна система.
Археологическите проучвания в Пистирос очертават следните фази от живота на обекта: I фаза- от третата четвърт на V в. до края на V в.пр.н.е. Тогава е основавано селището, изгражда се укрепителната система, настилат се най- ранните улици и се изгражда система от канали. II фаза- от началото на IV до началото на III в.пр.н.е. Извършва се преустройство в плана на селището, свързано с възцаряването на Котис I, разцвет на Пистирос, регламентиране на статута му и емпоритите, във надписа от „Бона Мансио“. III фаза- от началото на III до началото на II в.пр.н.е. Тогава се извършва опожаряване и разрушаване на Пистирос от келтите в края на III в.пр.н.е. и превръщането му в производствен център за метални изделия.
Тракия със своите богати рудни залежи бързо успява да привлече интереса на населението от басейна на Егейско море. Пистирос, създаден под попечителството на тракийските царе, се явява като ключов център при износа на метали от Тракия за Гърция. Освен износ на метали се организират и ювелирни производствени ателиета. Откритите в Пистирос поти, духала, щампи, матрици, калъпи и др. са свидетелство за развитието тази дейност тук. След опожаряването на емпориона от келтите в началото на III в.пр.н.е. върху неговите руини възниква селище за производство на фибули и др. украшения от желязо, бронз и сребро.
Защитната линия на Пистирос се състои от крепостна стена която е затваряла града от изток и север задължително, а вероятно и от запад и юг. В днешно време е разкрита част от източната крепостна стена. На нея се намират портата с бастион, вътрешна привратна и външна кули. С геофизични методи са проследени 120 m от източната линия на крепостните съоръжения. От тях 61 m са проучени по археологически път.
Крепостните съоръжения на Пистирос са изградени от два вида гранитни блокове: едни, правоъгълни с добре обработена повърхност и средни размери, и други достигащи до 1.4х1.8 m, които са с много по- големи размери. Крепостната стена е с дебелина 2.1 m. Тя стъпва върху един ред основа, от изсечени камъни. Двете лица на стената са оформени по различен начин, а пълнежът между тях е от необработени камъни.
Източната порта от северната страна е защитена от правоъгълна кула, изцяло издадена пред крепостната стена, а от южната- от бастион. Дървена порта се е намирала при западния край на бастиона и допълнително е била укрепена с т.н. „вътрешна кула“, която е преустроена в началото на IV в.пр.н.е. Тогава е преустроена и външната кула.
В Пистирос може да се види единствения открит засега в България крепостен зид, изработен частично по полигоналния метод, което свидетелства за все още запазени по онова време знания от предната цивилизация, живяла преди Потопа. Полигонални крепостни зидове се откриват в целия свят. Те са характерни с различните по големина и форма камъни, които са оформени индивидуално така, че да паснат на съседите си без спойка. Нареждането им прилича на пъзел, където всеки камък си има строго индивидуално място.
Преки съседи на земите на Пистирос са бесите- народът пазител на Дионисовото светилище в Родопите. Бог Дионис, а чрез него и бесите, покровителстват и осигуряват спокойния живот и дейност на емпоритите в Горнотракийската низина. Полагането на клетва от Котис I и неговия наследник във надписа от „Бона Мансио“ в името на Дионис е още едно доказателство за значението на този култ в официалната идеология на Одриската държава.
Разкопките са дали много данни за култовите практики в Пистирос. Разкрити са цели или фрагментирани глинени олтари с различна форма и украса (шест запазени in situ), глинени и каменни култови зооморфни фигурки, глинени антропоморфни фигурки и миниатюрни предмети, пирауноси (преносими огнища) и др.
Пистирос е емпорион с нееднородно етнически население. Съжителството на елините с траките ги сближава и донякъде сродява. Откритите надгробни надписи на елини от „Аполония“ и „Маронея“, а също и врязаните върху керамика имена (графити), както на траки, така и на елини, доказват, че присъстващите в Пистирос лица не са етнически еднородни.
Жителите на античния център внасят от атически работилници луксозна керамика за домашни нужди. Между откритите в Пистирос форми от рисувана керамика преобладават кратери и скифоси, по- рядко се срещат киликси или пеликета. На тях са представени сцени от всекидневния живот, митологията, забавленията и игрите на гърците. С по- голямо разнообразие на формите са съдовете, покрити с черен фирнис- скифоси, кантароси, паници и чаши с една дръжка, киликси и различни форми на киликсоподобни съдове, лекити и рибни блюда.
Вносът на луксозна атическа керамика в Пистирос е прекъснат около средата на III в.пр.н.е.- тенденция, характерна за цялата Тракийска низина. Сред голямото количество фрагменти от амфори преобладават произведените в тасоски работилници или от переята на Тасос. Разнообразни форми местна керамика, правена на ръка или на грънчарско колело, преобладават в сравнение с импортната керамика. Има и изцяло запазени съдове, сред които ойнохоета с печати, представящи сюжети от Дионисовия култ.
Извън крепостната стена на Пистирос, на североизток от нея е разкрита и проучена пещ за строителна керамика, датирана към втората половина на IV в.пр.н.е. На запад от пещта е проучена голяма яма, която е по- ранна от пещта и са регистрирани две кирпичени стени, които са в процес на проучване.
Литература
Домарадски, М. Емпорион Пистирос, том 1. Пазарджик.
Гоцев, А., Г. Лазов, Д. Катинчарова и др. Археологически проучвания на емпорион Пистирос край гр. Ветрен, община Септември. – В: Археологически открития и разкопки през 2007. София, 2008.
Емпорион Пистирос. – В: Информация за Пистирос (Достъп: 14.10.2021).
Автор: М. Гърдев
Местоположение
Надморска височина: 254 m GPS координати: 42°14’36” С.Ш. и 24°05’21” И.Д.
План
