Описание и история
Праисторическа, тракийска, антична, късноантична и средновековна крепост и римска, пътна станция Калето се намира на 1 km югозападно по права линия от центъра на град Мездра. Изградена е на стратегически хълм, който преди построяването на железопътната линия, е бил свързан със седловина с рида на запад, ограничен от реките Моравица от изток и север, Каменица и Искър от юг. От юг височината е с отвесен скален склон, от изток и север склоновете са стръмни, а от запад е бил издълбан ров за подобряване отбраната на твърдината.
Калето се намира на северния изход на река Искър от Стара планина- единствената река, която успява да я пресече без да извира в нея. Южно на десния бряг на река Искър, срещу укреплението започва хребет, по билото на който, може да се стигне до Ботевградското, Етрополското, Златишко- Пирдопското, Софийското полета, както и до Задбалканските котловини и Тракия, без да се пресече нито един поток или река. Това обуславя стратегическото разположение на обекта- намира се от северната страна на два ключови входа към Южна България.
Отделно Стара планина от тук променя посоката по която се простира от запад на северозапад и в последствие на север. Това означава, че много пътища, трасетата на които се проследяват в посока изток- запад или трябва да пресекат планината, или да започнат да се “събират” в стратегически точки и с по едно трасе да продължат на северозапад, а в последствие и север. Този процес започва да се проследява от тук на североизток.
На скална тераса Калето е имало укрепено селище още от края на медно- каменната епоха (ІV хилядолетие пр.н.е.). По- късно мястото е оценено по достойнство и от траките. Археологическите разкопки разкриват сложно съжителство между местните траки от племето Трибали и нашественици гали (племе Скордиски) и келти (племе Бастарни) до І век, когато селището, заедно с цяла Мизия е завладяна от Рим.
Археологическите изследвания и разкопки на Калето показват, че селищата през късния халколит в този район са били строени върху естествени защитени и труднодостъпни възвишения, разположени в близост до реки и извори. Тези селища са били укрепвани допълнително със землени валове, ровове, каменни стени и дървени палисади. По този начин възникват първите селища- крепости.
На тези места, включително и при Калето, са откривани средства за отбрана и примитивни оръжия. В някои селища могат да бъдат видени следи от стихийни пожари и разрушения, които се повтарят периодично и понякога обхващат цялото селище. Археологическите находки от селищата- крепости се отличават по стил от тези, произхождащи от селищните могили в Тракия и Североизточна България.
След като покорявят Мизия през I век, римляните оценяват стратегическото разположение на Калето. Първоначално тук е имало изключително богато римско селище, което се намира на кръстопът на множество пътища. Тук е постоен и мост през река Искър след който на южният бряг на реката много пътища тръгват в различни посоки. За защита на тия римските пътища, както и на изключително важният мост, през средата на II век римляните тук издигат укрепление.
Калето е било част от Сердикийската територия в която през 151 г. император Антоний Пий издигнал по границите ѝ 4 президии, 12 бурга и 104 фури. Това е засвидетелствано в официален надпис. Според проф. С. Торбатов, тук се е намирала една от четирите президии. Тя е имала военно- полицейски функции като се е грижила за вътрешния ред в подлежащата ѝ територия и за охраната на пътните комуникации. Охраната е поверена на отбиващи военна повинност лица, командвани от офицери и подофицери, които не са били част от римската армия.
Хълм Калето е опасан откъм сушата със здрава крепостна стена, достигаща дебелина до 2.45 m. Изградена е от ломени камъни, споени с бял, здрав хоросан. Защитната линия следва конфигурацията на терена. Защитеното пространство е приблизително бъбрековидна форма. От тоя период има запазена крепостна стена, на височина до 5 m. Максималните размери са около 78х35 m. Защитената площ е около 2.2-2.5 дка.
Изградени са две кули (от север и от изток), които са били едновременно външни и вътрешни на защитеното пространство. Между тях се е намирал входът, който е притежавал падащ мост над изкуствен ров. Той се е издигал на 3 m над земята. В крепостната стена са открити и гнездата на дървени греди (сантрачи). В краят на II век тази твърдина престава да функционира.
В началото на III век римляните започват да възстановяват Калето. Понеже най- пострадала е била северната част, там преустройството е било и най- осезаемо. Входът е зазидан, като не се знае къде е планувано да се намира новият вход. Кулата- порта е направена плътна. Но ремонтът на обекта не е довършен по неизяснени причини. В центъра на крепостното съоръжение се построява култов храм, който започва да изпълнява своите функции. Той функционира вероятно до първите десетилетия на IV век.
От края на III век до края на късната античност Калето принадлежи на провинция Крайбрежна Дакия, на която столица става “Рациария”. В началото на IV век населението от римското селище се настанява на хълма и укрепването му се извършва отново. Във вътрешността постройките са верижни с тесни улици между тях. Сградите вероятно са били от кирпич. Така тук се появява късноантично, укрепено селище. През първата половина на V век това селище е унищожено.
Към края на V и началото на VI век започва цялостна реконструкция на Калето. Североизточния и източния участък от отбранителната линия са построени изцяло отново, а западния сектор е ремонтиран. От изток е направена нова кула- порта. На 5-7 m пред основната крепостна стена, само от изток е издигната втора такава (протейхизма). Във вътрешноста сградите са съборени и вътрешното пространство е преустроено.
Тази крепост е пострадала в средата на VI в. и отново е била преизградена набързо, като този път входа от изток е зазидан и е отворен нов вход. Най- вероятно, този нов вход е в западната част на укреплението, но за сега не се знае къде е, тъй като тази част от крепостта все още не е разкопавана. Обектът е унищожена в края на VI или началото на VII век при аваро- славянските нашествия и повече не възстановяван.
През IX-XI век на територията на Калето вече има българско селище. Спори се какво точно е било името на средновековната твърдина. Според Б. Николов укреплението е било поправено от разрушенията и е използвано до падането му през XIV век. Според него името му е било “Дърманица”, което е с български или куманопеченежки корен. Произлиза от личното име на човек, който се е наричал Дърман. Това име се среща в османски документ от XV в., където е записано: “…мезра Дърманици, празна. Намира се близо до Моравица.”
Според Б. Николов, преводачите на документа са заблудили проф. М. Мичев, който неправилно е изтълкувал името на мезрата като “Торбарица”. Османците разрушили крепостта “Дърманица”. Храбри бранители паднали в боя, а оцелелите го напуснали завинаги. С времето името на твърдина Калето и селището се забравило и останало арабското понятие “мезра”, което започва да се произнася като Мездра.
Местоположение
Надморска височина: 239 m GPS координати: 43°08’23” С.Ш. и 23°42’14” И.Д.
Литература
Димитрова, Д. Археологически паметници във Врачански окръг. София, 1985.
Николов, Б. От Искър до Огоста. София, 1996.
Торбатов, С. Мездра кратък исторически очерк. София, 2009.
Torbatov, S. The Transformations of a Roman Military Site: The Case with Mezdra (North-Western Bulgaria). -В: Известия на Националния археологически институт, брой 42. София, 2015.
Автор: М. Гърдев
Планове
Автор: К. Василев
Снимки
Снимки от Калето – Е. Минчев
Снимки от Калето – К. Василев
Видео
