Описание и история
Ломски, средновековен, земен, вал прегражда от север на юг част от Дунавската равнина. Ограничен е от реките Дунав на север, Лом на запад и Цибрица на изток. Районът се характеризира с климатични и теренни особености, типични за степните райони. Една от характеристиките на такъв тип равнина е лесната достъпност и пълната липса на естествени препятствия с изключение на реките в Западна България и техните високи десни брегове.
Ломски, средновековен, земен вал отстои на около 28.53 km западно от Козлодуйски/Хайредински земен вал и на 72.55 km западно от Островския земен вал, измерено по бреговата линия на река Дунав. Валът започва от брега на реката в местността “Садовец”, на около 3.44 североизточно от Лом, след което пресича реките Липница и Барата.
От трите вала само Островският земен вал пресича цялата равнина от Дунава до Предбалкана. Останалите два обекта преграждат само най- достъпните участъци от нея. Поради всичко това логично е да се приеме, че в случая става дума за една дълбоко ешелонирана, тройна, защитна линия, пригодена за отбрана срещу противник от запад.
Ломски, средновековен, земен вал тръгва през землището на град Лом и после на юг през землищата на селата Замфир, Трайково, Расово, Комощица, Якимово и завършва при село Дългоделци, на левия бряг на река Цибрица, на 1.43 km източно по права линия от центъра на село Дългоделци. Дължината му е 27.6 km. Земленият насип е широк 10-15 m и висок до 2 m. Ровът е от западната страна, с широчина 10 m и дълбочина 3-3.5 m. Дъното му е широко 2 m. Отбранителната линия на защитното съоръжение е с фронт на запад.
Ломски, средновековен, земен вал минава през територията на три общини- Лом, Медковец и Якимово. Няма категорични доказателства, че териториите на запад от него са били владени от България. По всяка вероятност след бързото завземане на земите между устието на река Дунав, Стара планина и устието на река Лом през 681 г. тези защитни линии са били набързо направени за защита от все още непревзетите от Източната римска империя територии около “Бонония” (гр. Видин) и “Рациария” (с. Арчар).
Последвалото бързо разширение в западна посока в следващите години и присъединяване на днешните северозападни земи към България, обезсмисля поддръжката на трите земни прегради и те са били изоставени. Това довежда до тяхното бързо разрушаване- вероятно още в началото на VIII в. В днешно време частично запазена отсечка от съоръжението има само в землището на село Дългоделци на дължина от около 840 m, като валът е унищожен, а стои само част от рова.
Местоположение
Унищожен при гр. Лом, С-Ю: Надморска височина: 185 m GPS координати: 43°49’14” С.Ш. и 23°16’39” И.Д.
Унищожен при гр. Лом, СИ-ЮЗ: Надморска височина: 178 m GPS координати: 43°47’33” С.Ш. и 23°15’57” И.Д.
Унищожен при с. Замфир, С-Ю: Надморска височина: 155 m GPS координати: 43°46’25” С.Ш. и 23°15’35” И.Д.
Унищожен при с. Трайково, СЗ-ЮИ: Надморска височина: 159 m GPS координати: 43°44’15” С.Ш. и 23°15’19” И.Д.
Частично запазен при с. Дългоделци, С-Ю: Надморска височина: 134 m GPS координати: 43°36’34” С.Ш. и 23°17’40” И.Д.
Литература
Петров, П. Образуване на българската държава. София, 1981.
Рашев, Р. Старобългарски укрепления на долния Дунав /VII-XI в./. Варна, 1982.
Автор: М. Гърдев
План
