Гр. Кричим – крепост на вр. “Красинел”


Описание и история

Тракийско, укрепено светилище има на връх „Красинел“/“Крашнел“, на 6.67 km южно по права линия от центъра на град Кричим и на 5.08 km северно от селищно образувание Черешица, от където е най- достъпна. Самата скала е дълга над 390 m и широка до 2 m, в по- голямата си част. Има участъци които са и по широки до 15 m, но те са в периферията на скалите. Светилището е естествено укрепено с отвесни скални стени, високи над 50 m. Тази особеност е основния фактор скалата да бъде използвана като естествена крепост, изискваща минимални, изкуствени укрепления. По- голям интерес предизвиква самото светилище в най- горната част на “Бялата скала”. То е изсечено в скалата и е дооформено с плоски камъни. Широчината му е 1.05 m, а дължината му над 32 m. По протежението на цялото светилище се забелязват изсичания в скалата и отвори където са били разполагани носещи греди на дървени пасарелки, площадки и помещения. От него има прек визуален контакт с крепостта „Полянките“ при гр. Кричим. Из целият терен се наблюдават множество фрагменти от тракийска, груба, битова керамика. Отличното състояние на пътя се дължи на това, че той е бил затрупан с пръст и камъни през всичките тези векове, в които светилището не е функционирало. До самото светилище се намира друга живописна скала, на която има изсечени загадъчни дупки с правоъгълно сечение. Размерите им са: големина на отвора 0.15 на 1.45 m и разкрита до момента дълбочина около 1.6 m, като със сигурност ако бъдат зачистени от пръста и камъните, дълбочината им ще нарасне значително. В една от дупките е извадена каменна плоча с триъгълна форма и височина около 1.4 m и дебелина около 0.15 m. В долния и край се намират два отвора, наподобяващи очи. Сред постоянните обитатели на “Бялата скала” са скорпионите, които могат да се видят под всеки камък. Дори и да не са отровни, те са доста агресивни и при всеки опит да бъдат пипани, застрашително разтварят щипки и се прицелват с жило. Друга забележителност на това древно светилище е легендарното цвете Родопски силивряк (Хаберлеа Родопензис). То не блести с особена красота, но затова пък притежава необикновената способност анабиоза. Това означава, че може да възкръсне и да цъфти, дори ако е било изсушено и години е стояло в хербарий. Едва ли някъде другаде могат да се видят толкова силивряци на едно място- тук целите склонове са гъсто покрити с него.

Местоположение

Надморска височина: 881 m GPS координати: 41°58’52” С.Ш. и 24°28’01” И.Д.

Източници

Б. Костадинов
К. Василев

Снимки

Координати: 
Категория обекти в БГ: 

Comments are disabled.