Описание и история
Тракийска, антична, късноантична и средновековна крепост Bizone/Бизоне/Карнава/ Каварна се намира на 2.3 km южно по права линия от центъра на град Каварна. Градът е основан през VII-VI в.пр.н.е. от траките с името Бизоне. В последствие тук се заселват и гръцки колонисти от “Месембрия”, които се разположили в района на пристанището. През III-II в.пр.н.е. тук временно се заселват скитите. През тези години градът играе важна посредническа роля в търговията между местните селища и търговците от о-в Родос, „Хераклея“, „Синоп“, Египет и други. Северното, добруджанско, българско крайбрежие, въпреки че е неудобно за пристан поради скалистите си брегове, е било притегателен център за търговците от Черноморието и Средиземноморието поради това, че местните хора са произвеждали и търгували с висококачествено, пшенично зърно. През втората половина на I в.пр.н.е. катастрофално земетресение поглъща част от античния град в морето. Челната част на нос “Чиракман” се откъсва и потъва. През римския период градът е бил възстановен под същото име и бързо се издига и процъфтява. Селището се възражда, а пристанището се оживява. Градът съществувал в този си вид до VII век, когато бива разрушен от славяните и прабългарите, които създават укрепеното селище Карнава. През средновековието селището се развива значително, като през XIII-XIV век достига своя най- голям разцвет при добруджанските деспоти Балик и Добротица. С днешното си име селището се споменава за първи път в началото на XV век. През времето на турските нашествия градът е бил почти разрушен, но през втората половина на XVII век отново е застроен. Той е значителен икономически и културен център през античността и средновековието с богати и разнообразни културни останки- крепостни стени, раннохристиянска базилика, средновековни църкви, обществени сгради. Тук са открити пищно украсени предмети- монети от различни исторически епохи, златни накити, уникални образци с висока художествена стойност, златно тракийско съкровище от апликации и др. През XV-XIX в. средновековният град става известен под името Каварна, като християнско селище и пристанище за зърнени храни. От това време са запазени хамам (баня), средновековен некропол, мост, чешми, християнски църкви, множество надписи. Носът е отделен от платото с ивица, широка едва 1-2 m. Според К. Шкорпил, укрепителната система на Бизоне е наподобявала тази на нос „Калиакра“. Имала е три защитни пояса, като най- външния бил на 1185 m от края на полуострова в западна посока и го прегражда в права линия между стръмните му склонове, непосредствено западно от голямата могила известна като “Чаракма могила”, на надморска височина 128.72 m. Съоръжението се състои от дълбок ров и насип от източната му страна. Изграден е по времето на Първата българска държава. Дължината му е около 176 m. От тук е бил единия вход към крепостта (GPS координати: 43°25’02” С.Ш. и 28°20’09” И.Д.). За втората защитна линия съобщава само К. Шкорпил. Тя била локализирана от него на 750 m от края на носа на запад и на 435 m от първата отбранителна линия в източна посока. Тя представлявала каменна преградна стена с посока югозапад- североизток, дълга 50 крачки или около 45 m. Изградена била между стръмните склонове, точно на мястото от където полуострова се проточва на югоизток във вид на тесен провлак с дължина 325 m. От нея няма видими останки в днешно време. Само от въздуха леко се забелязва къде е била стената (GPS координати: 43°24’57” С.Ш. и 28°20’27” И.Д.). Според досегашните проучвания, най- ранното укрепяване на източната част на полуостров “Чимакман” е било предприето през ранно- византийската епоха и е в пряка връзка с преместването на Бизоне горе на платото. Укрепената площ на изток от третия пояс е около 25 дка. Крепостната стена има неправилна форма, следваща конфигурацията на терена. Откъм югозапад към морето е нямало крепостна стена. От останалите страни, стената следва ръба на платото. Достъп в укрепената територия се е осъществявал от запад, през порта изградена в късата отсечка, преграждаща шийката между платото и останалата част на полуострова (GPS координати: 43°24’53” С.Ш. и 28°20’41” И.Д.). Крепостния зид тук е имал дебелина от 1.8 m, като лицевата страна е оформена от добре обработени дялани камъни, с пълнеж от ломени камъни, споени с червен хоросан. Имало е и четириъгълна кула, охраняваща входа откъм юг. В градежа на основата е регистрирана твърде рядко срещаната през този период употреба на дървени скари от надлъжно и напречно поставени дървени греди. По трасето на зида са регистрирани 3 малки четириъгълни плътни кули, потерна и една двураменна стълба, водеща до бойната платформа. В западния край на северната крепостна стена, близо до връзката и със западната крепостна стена, е била проучена частично запазена голяма постройка с дължина повече от 19 m и дебелина на зидовете 2.4- 3.2 m издаваща се пред фронта на отбранителната линия. Отначало е обяснена като казармено помещение, но дебелината на стените и архитектурно- пластичното оформление на северната и фасада и самото и местоположение, нарушаваща наблюдаваната ритмичност в разположението на кулите по северозападния участък от крепостната стена, дават основание да се предположи, че това е една по- късна добавка към укрепителната система на ранновизантийския Бизоне. Съдейки по големите размери и солидния градеж, постройката може да се определи като относително самостоятелно укрепително съоръжение и да се оприличи като “донжон”, типичен за средновековието, но и засвидетелстван с много примери и в късно- римската и в ранно- византийската фортификация. Крепостта е била разширена на североизток, като новото разширение е обхващало горната половина на североизточния склон на носа. Разширението било защитено от два свързани помежду си праволинейни крепостни зида, сключващи тъп ъгъл. Те били оформени с лица от квадри и пълнеж от ломени камъни и жълтеникав хоросан. Били дебели 2.25 m. По- дългия зид започвал от морския бряг и следвал в северозападна посока. По трасето му били издигнати U- образни кули. Те се издавали до 8 m навън и имали вътрешна ширина около 6 m, а дебелината им била 2 m. Пак тук е била открита и порта. Другия зид се е издигал в югозападна посока нагоре по склона и се е свързвал с най- издадения на север ъгъл на укреплението. Това предградие също е изградено през ранновизантийския период. До вътрешната крепост в момента има два пътя. Единият почва от село Божурец, минава и през трите укрепителни пояса. Достъпен е за автомобили с висока проходимост, а може би и за леки автомобили. Другия тръгва от пристанището на запад, като е трудно да се установи точно къде е поради гъстата растителност. Да се търси максимално на юг към морето, някъде зад силозите. Удобен е за пешеходци и за автомобили с висока проходимост, ако собствениците не държат на боята, защото има много клони. Пътят се изкачва директно пред третия най- вътрешен пояс. По всяка вероятност това е античния Западнопонтийски път, който идва от запад от село Божурец, минава през крепостта, слиза на пристанището и от там продължава на изток към нос Калиакра.
Местоположение
Надморска височина: 121 m GPS координати: 43°24’52” С.Ш. и 28°20’50” И.Д.
Литература
Торбатов, С. Укрепителната система на провинция Скития (края на III-VII в.). Велико Търново, 2002.
http://bg.wikipedia.org/wiki/Каварна (Достъп: 20.03.2010)
Автор: М. Гърдев
Планове
