Описание и история
Крепостта Маркели се намира на в района на община Карнобат. Заема западния край на възвишението Хисар, което е част от южната верига на Източна Стара планина. Крепостта възниква през късната античност и първоначално е защитавана от крепостна стена, а през Средновековието – от изградени мощни земни отбранителни валове. Естествени защитни прегради към крепостта са река Мочурица, която е и неин основен водоизточник, и скалните откоси в северозападната част. Изборът на мястото на крепостта Маркели, от стратегическа гледна точка, показва много добро познаване на общогеографските особености на един обширен район с радиус 30-40 километра, включващ основната Старопланинска верига и източния край на Средна гора. Крепостта има зрителна връзка с много укрепени селища в околността. Археологическите разкопки, започнали през 1986 г., са разкрили средновековна базилика от VІ в., старобългарска църква от Х в., византийска църква от ХІ в. Площта на оградената от крепостната стена територия, на вътрешното укрепление е 14.6 декара, а общата площ на крепостта, заключена между отбранителните валове от изток и юг, и река Мочурица е 460 дка. През 756 г. се води сражение при тогава пограничната крепост Маркели. Участници в него са България, начело с кан Винех, и Византия, начело с император Константин V Копроним. Кан Винех губи тази битка. Вероятно Маркели е разрушена при куманското нападение над Византийската империя през 1090 г. Маркели играе важна роля и по време на събитията в 811 г. Гарнизонът на крепостта е един от първите изправили се срещу армията на император Никифор. След яростна битка градът бил щурмуван и превзет. Но византийските загуби били толкова големи, че ромейският владетел се принудил да даде почивка на войската си, използвана от Крум да извърши мобилизация в Северна и отвъддунавска България. Решимостта на българите при Маркели за съпротива демобилизирала някои висши византийци, които избягали при българите. Между тях бил и ковчежника Византий с цялото императорско съкровище. От Маркели Никифор тръгнал на поход към Плиска, за да не се завърне повече никога. След българското контранастъпление в 812 г. Маркели вече завинаги станал български град. В него резидирал братът на кан Крум, отбелязан в т.н. Хамбарлийски надпис. След тази война българската граница е преместена завинаги далече на юг и Маркели загубил стратегическата си функция на преден пост на българската отбрана в южно направление. Но той си останал голям български укрепен град и в късното средновековие, както личи от открити от археолозите монети на цар Светослав Тертер (1300 – 1322) и Иван Александър (1331 – 1371) Маркели е бил разрушен от турците навярно в 1371 г. след битката при Черномен, а жителите му основали днешния Карнобат. За съжаление крепостната стена едва личи само на едно място е висока около 1,5 м.
Местоположение
Надморска височина: 215 m GPS координати: 42°38’14” С.Ш. и 26°53’48” И.Д.
Снимки
https://picasaweb.google.com/108821068306103878624/PojeLG
https://plus.google.com/photos/118046531361653679916/albums/618994611443…