Описание и история

Тракийска, антична, късноантична и средновековна крепост Хрисосотира се намира на нос „Червенка“, на 1.95 km югоизточно по права линия от центъра на град Черноморец. Изградена е на нос с неправилна форма и стръмни склонове, фланкиращ Созополския залив от северозапад. Носът е със стръмни склонове от всички страни без запад, където чрез седловина се свързва с останалата част от масива.

Обитаването на Хрисосотира започва още през VII в.пр.н.е., като продължава през VI, V и IV-I в.пр.н.е. Открити са материали от I-III век, които не са в голям обем. Следващият период на обитаване е от средата на V век, до 80-те години на VI век. Следващият период е от 80-те години на VI век до 615 г. Средновековието е отнесено в периодите XII-XV век и XVII-XVIII век. Последните данни са от XIX-XX век.

Разкопаната крепостна стена на Хрисосотира е с два строителни периода: първият е от от края на V век до времето на Мавриикий Тиберий (582-602 г.), а вторият- от самия край на VІ век до 20-30 година на VІІ век. Това естествено не отхвърля тракийско, елинско или средновековно укрепяване на полуострова или на част от него, което все още не е открито. Останки от крепостна стена са открити на северозапад, запад и юг. Това подсказва, че вероятно целият полуостров е бил обграден с крепостна стена.

Селище Хрисосотира е имало укрепена площ от приблизително 85 дка, по предположения на И. Христов. Открита е отсечка от северозападната крепостна стена, която е дълга около 100 m. Тя е дебела 1.5-1.9 m. Изградена е от ломени камъни споени с хоросан. Запазена е на максимална височина от 2.2 m. Кула № 1 е разположена в най- тясната част на полуострова откъм материка на запад. От нея западва северозападната стена на север и западната на юг.

Кулата е с външни размери 8-8.1 m. Стените ѝ са дебели 1.9 m. Изградена е от ломени камъни, споени с бял хоросан. Останките ѝ са запазени на височина от 0.3 до 1.9 m. Входът на кулата е широк 1.25 m. Добре запазена е кула № 2, находяща се на 30 m североизточно от кула № 1. Тя е с външни размери 7.6х6 m. Дебелината на стените ѝ са 1.6 m. Зидът ѝ е израден в стил opus mixtum с три реда тухли. Входът на кулата е широк 1.3 m и е запазен до 2 m височина.

Западната, крепостна стена на Хрисосотира е дебела 2.2 m южно от кула № 1. На западната стена е открита полукръгла кула с вътрешни размери 6.15х3 m. Стените на кулата са дебели 2.4 m. Подът ѝ е настлан с квадратни тухли. Входът ѝ е с широчина 2.1 m и праг с височина от 0.5 m. Западната крепостна стена измерена от кула № 1 на юг, е дълга 150 m, като държи права линия в посока север- юг.

През 2014 г. на нея е открита кула № 4. Тя се намира на 30 m южно от кула № 1 и е с размери 8х9 m. Изградена е от добре оформени, каменни блокове. Запазена е на височина от около 1.3 m. На 1.3 m над пода ѝ започва триредов тухлен пояс, който е проследен на места и по крепостната стена.

Хрисосополис е определено като укрепено полуградско селище, с добре оформена вътрешна планировка. Крепостната стена е типичен пример за ранновизантийска фортификация от времето на императорите Анастасий (430-518 г.) и Юстиниан Велики (518-527 г.).

Местоположение

Надморска височина: 9 m GPS координати: 42°25’51” С.Ш. и 27°39’15” И.Д.

Литература

Христов, И., М. Николов. Археологически проучвания на ранновизантийска крепост на полуостров Хрисосотира, землище на гр. Черноморец. – В: Археологически проучвания и разкопки през 2015 г. София, 2016.
Христов, И. Проучване на ранновизантийска крепост на п-в Хрисосотира, гр. Черноморец. – В: Археологически проучвания и разкопки през 2014 г. София, 2015.
Христов, И. ΧΡΥΣΟΣΩΤΉΡΑ Ранновизантийска крепост на полуостров Хрисосотира при град Черноморец V–VII век, том 3. София, 2019.
Автор: М. Гърдев

План