Гр. Белене – антична крепост и римска пътна станция Димум


Описание и история

Антична и късноантична крепост и римска пътна станция Димум се намира в северната част на град Белене на самия бряг на река Дунав. Кастелът Димум вероятно датира от I век, когато тракийското селище с флотска база прераства в укрепен, граничен лагер. По- късно лагерът прераства в крепост а в последствие и в крепостен възел. Крепостта е претърпявала четири големи вражески нападения и два строителни периода. През средновековието тук се настаняват българите за което свидетелстват керамичните материали от IX-X и X-XIV век. Археологическите находки от последния културен пласт показват, че то е съществувало без прекъсване до наши дни благодарение на последните му заселници- павликяните. Димум е обявен за паметник с национално значение през 1968 г. При експанзията на Римската империя на изток, крепостта е границата на т. нар. илирийско и тракийско мито, които се обединяват в края на II в. Идентифицирането на Димум почива на писмени извори. Табула Певтингериана отбелязва, че на пътя от „Сингидунум“ (Белград) за „Константинопол“ по дунавския бряг се намира крайпътната станция Димум, която отстои на XIII мили от “Ескус” (Гиген) и на XVI мили от „Нове“ (Свищов). Тези сведения са потвърдени и в пътеводителя на император Антонин, в който пътната станция Димум е поставена на XII мили от „Секуриска“ и на XII мили от „Нове“. След преместването на границата на Римската империя по десния бряг на Дунав през 275 г., Димум се разраства. Според един надпис тук е настанен отряд солийски конници, които се намирали „под разпореждането на знатния дукс на Втора Мизия”. На запад извън крепостните стени се изграждат отделни квартали с големи сгради. Изградена е римска пътна станция.  
През късната античност Димум е един от големите градски крайдунавски центове и той е последната, най- северна митническа станция на диоцеза Илирик. Кастела Димум е взел участие във всички исторически събития по преселването на славяни, авари, готи, но независимо от това той се е запазил като градски център и е отбелязан като град Димум в Земеописанието на неизвестен автор от Равена от VI век. К. Шкорпил, който е посетил града през 1905 г., съобщава, че Димум е имал правоъгълна форма с размери 370х320 крачки. Още тогава укреплението е било застроено и от него са били видими само незначителни части от крепостната стена.
В днешно време са запазени части от западната стена, западната кула, охраняваща западната порта и част от южната стена в двора на училището. Северната стена на твърдината е била отнесена от Дунава. Кула е правоъгълна, с вътрешни размери 9.8 на 11.7 m. Ориентирана е с ширината си по течението на реката. Стените са дебели 2.7 m и са запазени при източната стена до 2.7 m над банкета и до 1.30 m при западната стена. Над основата стената е облицована с грубо одялани каменни блокове, изградени в системата биндер- лойфер. От тази облицовка са запазени два реда при западната стена на кулата. Североизточната кула също е била открита частично и запазена преди години, но днес над нея е изграден пристанът към острова. Това означава, че северната стена е била дълга около 330 m. Запазена и ясно очертана над терена е част от западната крепостна стена, която се намира на уличното платно извън дворовете.

Местоположение

Надморска височина: 29 m GPS координати: 43°39’08” С.Ш. и 25°07’54” И.Д.

Източници

Митова- Джонова, Д. Археологически паметници в Плевенски окръг. София, 1979
М. Гърдев

Comments are disabled.