Описание и история
Тракийска, антична и късноантична крепост, и римска пътна станция Димум се намира в северната част на град Белене на самия бряг на река Дунав. Първоначално тук е имало тракийско, укрепено селище. Върху него през първата половина на I век е построен римски военен лагер. Защитната му линия се е състояла от ров, вал и дървена палисада върху него.
Ровът е съществувал през целият ранноримски период на твърдината. Той е бил с приблизителна дълбочина около 3 m и с широчина около 4 m. Бермата между крепостната стена и рова е била широка 2.04 m. Ровът е разкрит от археолози до дълбочина 2.92 m от горното му ниво. Открити са и монети, фрагменти от вносна керамика и амфори от този период.
Вторият период на строеж в Димум е каменно- земленият строителен период, от времето на управление на Флавиите, до това на император Хадриан (117-138 г.). От него също са открити много артефакти. В този период укрепеното, тракийско селище с флотска база, прераства в укрепен, граничен лагер. По- късно лагерът прераства в крепост, а в последствие и в крепостен възел.
Открити от археолози, са останките от източната порта, от втората фаза на ранния ѝ период на съществуване. Това е последната четвърт на I век и първите две десетилетия на II век. Градежът ѝ е сътворен от големи каменни блокове, подредени в техника „суха зидария“. Самите блокове са свързани с железни скоби тип „лястовича опашка“. Върху един блок е запазен отвор за северния стълб на двукрилата врата. От специалистите е разкрита северната половина от портата, с дължина от 2.7 m. Цялата порта е била широка 5.4 m. Двете крила са се отваряли навътре.
Археолозите са разкопали и останките от северната кула на източната порта на Димум. Тя е била с правоъгълна форма, като по- голямата част от нея е вдадена навътре и само малка част от нея се издава навън. Тя е изградена от големи каменни блокове, каквито се забелязват и при портата. По-добре са запазени останките от градежа на северната стена на кулата. В долната част на стената са запазени големи квадри от ранноримския крепостен зид, който е от типа „каменно- землен“. Кулите на източната порта са подобни на тези от “Нове”.
Тези укрепителни съоръжения са били издигнати също, по времето на управление на династията на Флавиите или през последната четвърт на I век. Над тях е открито надграждане, датирано към 70-те години на III век. Намереното до тук показва, че портата и източната крепостна стена от ранноримския период, са били преизползвани през късноримския период. Тези разкрития не се различават от съоръженията, които са открити по западната и южната страна на крепостта.
Късноримската крепостна стена е иззидана с камък, споен с бял хоросан. В пълнежа на стената са включени сполии и парчета от строителна керамика. Животът в Димум е бил много активен през IV век, както показват намерените по време на разкопките монети. Укреплението е изоставено след Готската война през 376-378 г.
През периода на V и до началото на VI век в крепостта са били настанени федерати. По времето на император Юстиниан I (527-565 г.) укрепителната система на обекта е поправена и тук отново е настанена войскова единица. Хоросанът от тоя период е с жълтеникав цвят.
Изоставянето на Димум е станало в края на късната античност. Около останките от източната порта и крепостната стена в този участък са открити следи от обитаване, керамика и монети от периода X-XIII век и X-IV век.
Защитното съоръжение претърпява четири големи вражески нападения. То е обявено за паметник с национално значение през 1968 г. Идентифицирането на кастела почива на писмени извори. Табула Певтингериана отбелязва, че на пътя от “Сингидунум” при гр. Белград за “Константинопол” по Дунавския бряг, се намира крайпътната станция Димум, която отстои на XIII мили от “Ескус” при с. Гиген и на XVI мили от “Нове” при гр. Свищов.
В пътеводителя на император Антонин, пътна станция Димум е поставена на XII мили от “Секуриска” и на XII мили от “Нове”. След преместването на границата на Римската империя по десния бряг на Дунав през 275 г., населеното място се разраства. Според един надпис тук е настанен отряд солийски конници, които се намирали “под разпореждането на знатния дукс на Втора Мизия”. На запад извън крепостните стени се изграждат отделни квартали с големи сгради. Изградена е римска, пътна станция.
През късната античност Димум е един от големите градски крайдунавски центове и той е последната, най- северна митническа станция на диоцеза Илирик. Крепостта е взела участие във всички исторически събития по преселването на славяни, авари, готи, но независимо от това се е запазва като градски център и е отбелязана като град Димум в “Земеописанието” на неизвестен автор от Равена от VI век.
К. Шкорпил, който е посетил града през 1905 г., съобщава, че твърдината е имала правоъгълна форма с размери 370х320 крачки. Още тогава укреплението е било застроено и от него са били видими само незначителни части от крепостната стена. В днешно време са запазени части от западната стена, западната кула, охраняваща западната порта и част от южната стена в двора на училището. Северната стена на крепостта е била отнесена от Дунава.
Запазена е кула на западната стена на Димум с правоъгълна форма, с вътрешни размери 9.8х11.7 m. Ориентирана е с ширината си по течението на реката. Стените са дебели 2.7 m и са запазени при източната стена до 2.7 m над банкета и до 1.3 m при западната стена. Над основата стената е облицована с грубо одялани каменни блокове, изградени в системата “биндер- лойфер”. От тази облицовка са запазени два реда при западната стена на кулата.
Североизточната кула също е била открита частично и запазена преди години, но днес над нея е изграден пристанът към острова. Максималната дължина в посока изток- запад на крепостта е около 225 m. Не може да се каже с точност колко метра е била широка.
Димум и още 4 бурга, са описани като Квинтодимум/Quintodimum, което се превежда приблизително като “Петодимум” или “Петте крепости на Димум”. Това подсказва, че по времето на съществуването на Димум са съществували и се поддържали и останалите четири укрепления освен него (Хисарлъка, Градището, Долно градище и Горно градище), който са били неразривно свързани с централната твърдина.
Местоположение
Надморска височина: 30 m GPS координати: 43°39’08” С.Ш. и 25°07’54” И.Д.
Литература
Кабакчиева, Г. Археологическо наблюдение на античния кастел Димум. – В: Археологически разкрития и разкопки през 2013 г. София, 2014.
Кабакчиева, Г. Археологически проучвания на античния кастел Димум в Белене, Плевенска област. – В: Археологически разкрития и разкопки през 2019 г. София, 2020.
Митова- Джонова, Д. Археологически паметници в Плевенски окръг. София, 1979.
Автор: М. Гърдев
