Описание и история
Тракийска и средновековна крепост Манастира се намира в едноименната местност на 16.66 km югозападно по права линия от центъра на град Батак, западно от стената на днешния язовир „Голям Беглик“ при местността „Герджикова поляна“. Крепостта е издигната на връх в западния край на продълговато възвишение със стръмни склонове. Самото възвишение е разположено, между реките Раково дере от север и Черно дере от юг. Върхът на който се издига твърдината е отделен от билото на възвишението посредством широка седловина. Обекта има два строителни периода- тракийски и средновековен. Тракийската крепост е значително по- голяма от средновековната. Средновековна крепост има неправилна елипсовидна форма с максимални размери 62х35 m. Тя е ориентирана в посока изток- запад и обхваща площ от около 1.55 дка. Крепостните стени се проследяват във вид на насип с височина 2 m. Градени са от добре подреден местен, ломен камък споен с бял хоросан. Дебелината им е около 1.5 m, като от към най- лесно достъпната източна страна, достига дебелина 2 m. Почти в средата на северната куртина тръгва вътрешна стена, която достига средата на укреплението. Друга подобна вътрешна стена тръгва от западната стена, в близост до югозападния ъгъл и също достига средата на укреплението. Двете описани стени спират в руините на масивна постройка с предполагаемо квадратен план с дължина на страната 8 m. Разсипа от камъните на тази постройка е много масивен и предполага, че тя е представлявала жилищно- отбранителна кула. Двете описани стени и кулата оформят малка цитадела в северозападния, най- висок участък на твърдината. Тази цитадела има площ от 0.6 дка. Така ситуирания план на крепостта много наподобява вътрешните крепости на „Цепина“ при с. Дорково и „Платамонас“ в Гърция. По протежението на куртините на твърдината се виждат останките на още две кули, които са външни за стените. Едната е разположена на западната крепостна стена на най- високата точка от възвишението, а другата се намира на източната крепостна стена и е защитавала главният вход на укреплението. Този вход по всяка вероятност се намира южно от споменатата кула, в югоизточният ъгъл на крепостта. От север и юг, склоновете на върха са много стръмни и не предполагат изграждане на кули за допълнителна защита на стените. Вътрешността на обекта е гъсто застроена. Иманяри са разкрили основите на много сгради, които са строени с ломени камъни и спойка от кал. В югоизточния ъгъл на твърдината, непосредствено зад главната порта, се виждат останките на църква. Иманяри са разкопали абсидата ѝ, чиято стена е запазена на височина от 2-3 m. Като се има предвид височината на насипа под който се намират останалите стени на църквата, може да се предположи, че сградата е доста запазена. Градежа на църквата е от средни и дребни, добре подредени, ломени камъни споени с хоросан. В иманярските изкопи се забелязват фрагменти от груба битова керамика, най- вече от питоси. Под върха където се намира средновековната крепост се забелязват останките на тракийска крепостна стена градена от ломени камъни без спойка. Тази стена е почти напълно обезличена, което дава основание да се предполага, че тя не е използвана през средновековието и не са полагани никакви грижи за нейното възстановяване. Трасето ѝ в момента може да се проследи източно и северно от върха. Тя е започвала от източната крепостна стена на средновековното укрепление и се е спускала в подножието на върха. От там е тръгвала в северна посока, в права линия и след 60-65 m постепенно започва да извива в западна посока, оформяйки северната стена. Тази стена от своя страна има форма на дъга, като западния край се губи в стръмния терен. От там най- вероятно стената се изкачва по стръмния склон на югоизток и достига средновековно укрепление. От запад и юг на средновековното укрепление останки от стени не се забелязват. Там склоновете са доста стръмни и непристъпни. По всяка вероятност средновековното укрепление е възникнало върху цитаделата на тракийската крепост. Съществуването на описаната от Н. Гиздова през 1983 г. тракийска стена, която обикаля от всички страни върха не се потвърждава на терена. Източно, непосредствено пред тракийската стена е издълбан широк и дълбок ров който отделя крепостния връх от останалата част на възвишението. Ровът е със запазени дължина от над 90 m, ширина 10 m и дълбочина от 5 m, като на места още личат следите от подчертано трапецовидния му профил с добре изразени ръбове. Запазеността на този ров свидетелства, че съоръжението е използвано и поддържано и през средновековието за разлика от тракийската стена. Вероятно причината за поддържането на това съоръжение е факта, че източно и североизточно под стръмните склонове на върха и средновековното укрепление, в рамките на тракийската крепост, има сравнително полегати терени, които носят следи от застрояване. Вероятно там през средните векове се е разполагало подградие, което за своята защита е разчитало на споменатият ров и вероятно на дървена палисада, която е изградена върху останките на тракийката стена. Всички тези предположения, могат да бъдат доказани едва след провеждането на археологически разкопки, които за съжаление скоро не се предвиждат.
Местоположение
Надморска височина: 1756 m GPS координати: 41°49’28” С.Ш. и 24°05’25” И.Д.
Източници
Гиздова, Н. Средновековни крепости в Родопите на територията на Пазаржишки окръг. ИМЮБ, Том IX,1983
М. Гърдев
К. Василев
П. Овчаров
Снимки
https://photos.app.goo.gl/82dFGPfiNmXnUCVE9
https://www.youtube.com/watch?v=X77xzR7NsCc
https://www.youtube.com/watch?v=Mb9QeiGRM6Q
Планове
К. Василев
План според Н. Гиздова – според нас много не точен!
