Описание и история
Средновековен град Карвуна се намира в град Балчик, в квартал Хоризонт. Върху развалините на ранновизантийския Дионисополис в днешния квартал Хоризонт, през средата на VIII век е разположен големият административно, военен, център на ранносредновековна България- Карвуна. На мястото на полуразрушеното укрепление, българите вдигат землено такова с основа за каменноземлен вал- каменните крепостни стени на късноантичната крепост и издълбали пред нея ров. Това обаче се е оказало недостатъчно. През втората четвърт на VIII век, от външната страна се издълбава още един ров и се оформя още един вал. Така укреплението се сдобива с двойна защита- два вала и два окопа. Земленото съоръжение било дълго около 1.2 km и заграждало по- голяма територия от късноантичната, крепостната стена. Външната крепостна линия защитавала територията от запад и север. Започва от стръмния, почти отвесен спуск на равнината северно от днешната районна болница, като следва извивките на терена, достига след 330 m при югозападната кръгла кула. От тук ровът и валът вървят успоредно на крепостната стена на разстояние 15 m пред нея, до северозападната ветрилообразна кула. Тази отсечка е дълга 815- 830 m. При северната стена земленото укрепление отново следва трасето на крепостната стена, като след края на стената продължава на изток, като се спуска до съвременната улица Христо Ботев, където следите и се губят. Едва забележими следи от него се откриват в горичката между ул. Христо Ботев и бившата ул. Ленин. Заградената територия надхвърляла 700 дка. Формирани били две клетки на отбраната. Основната обхващала ранновизантийската крепост, а вторичната- терените намиращи се на север от крепостта. Фронтът на отбраната е на запад и на север към равнината. Допълнително към укреплението били издигнати още два окопа, които създали нови отбранителни клетки. От югозападната кула в посока запад бил изкопан нов ров, дълъг 465 m, който свършвал при стръмната долина, намираща се северозападно от днешния град и северно от хълма “Дженни баир”. Втори вал с дължина от 445 m тръгвал от най- северната кула на западната стена в посока запад, като тази отсечка е дълга около 345 m, след което завива на юг под ъгъл и се е срещал с първия вал. Общата обградена територия, надхвърляла 1360 дка. Карвуна съществува, така като просперира и подвластната му област до началото на XI в., което се потвърждава от много, макар и по- късни във времето, рисувани карти, портолани, лоции и земеописания, датирани от XIII до началото на XVII в.- една дейност на цивилизовани и учени мъже колкото достойна, толкова и полезна за познанието на хората и същевременно доказателство за съществуването на град- пристанище с това име по западния бряг на Черно море. Стабилното укрепление обаче се оказва крехка преграда пред заплахата на нападения на печенеги и кумани. Българите полагат средства за преустройство на крепостните стени. Валовете от лицевата и задната част били бронирани с каменна стена. По самото било, била издигната 4 m висока каменна стена (палисада). Животът тук продължава до втората половина на XI век, когато България е покорена от Източната римска империя и най- вече когато се потушава бунтът на Нестор през 1074 г., който бил владетел на “Дръстър”. По това време прекъсва живота в старобългарското укрепление. Тогава местното население е изселено по на юг- на мястото на античния полис (днешния център на гр. Балчик) и на два от хълмовете западно от центъра- “Дженни баир” и “Сусам баир”. Стената на античната крепост била поправена и вдигната на ново. Част от населението (предполага се насилствено) е било заставено да се засели върху двата безводни, голи, ветровити и естествено укрепени хълма. Сегашната обща площ на двата хълма е около 60 дка, като днес площта може да е по- малка от времето на средновековието, заради действието на активните свлачища в района. Изкуствено, землено укрепление има само на хълма “Джени баир”, който е по- голям от двата хълма. Валът му е дълъг 50 m и прегражда хълма почти на половина от север на юг. Той е строен в края на XII в. Самия хълм е с почти отвесни склонове от всички страни, като е достъпен само от запад. Възстановяването на Втората българска държава не подминава средновековния град Карвуна и областта. От известните днес и пуснати в научно обръщение медни и медно- билонови монети няколко са имитативни, но с основание се приписват на първите трима Асеневци- Йоан I Асен, Теодор- Петър и цар Калоян (1185 -1207 г.). Заедно с тези номинали в кварталите на средновековния град са открити номинали на византийските императори Андроник I Комнин, Исак II Ангел, Алексий III Ангел и няколко латински имитации, сечени между 1204-1224 г. Монетите от византийски и латински произход говорят само, че средновековният град съществува, но все пак те не са сигурно доказателство за етническия му характер и принадлежност. В този смисъл откритите номинали на първите български царе, намерени и пуснати в обръщение, недвусмислено потвърждават важния факт за присъединяването на Карвуна към територията на възстановената ни държава още в зората и преди 1201 г., когато е освободена Варна. Минава повече от едно столетие, преди да срещнем името на града в нов исторически извор- „Историята” на император Йоан VI Кантакузин: „… проводи пратеничество (империатрица Анна Савойска) при някой си Балик, владетел на Карвуна …”- едно следствие от водената гражданска война във Византия. Известно е, че според решението на най- стария архонт Балик, неговите братя Теодор и Добротица начело на 1000 конници оказват помощ на малолетния император Йоан V Палеолог. Докога Карвуна е столнина на Балик и неговите наследници? Във всеки случай през 1346 г. като столица на деспотското владение Карвуна вече се споменава силно укрепената във всяко отношение крепост “Калиакра”, където властва деспот Добротица. За търговците от Венеция и Генуа Карвуна е не само известно, но и предпочитано пристанище. Топонимът е отбелязан като Карбона за първи път върху картите на Пиетро Висконти и Марино Санудо Стория- 1311-1321 г., в отрязъка между Варна и “Калиакра”, а между Варна и Карвуна е отбелязано пристанището Катридзи – Кастрици. Съвременните измервания на разстоянията между Варна и Балчик, както и между Балчик и Калиакра се допълват и от един новоизнамерен портолан, където вече съществува нов топоним- Балчик. Прието е, че между 1393 и 1397 г. заедно с владението на добруджанския владетел Иванко градът е опожарен и сринат из основи. От този миг насетне твърдината Карвуна, за разлика от някои полуразрушени по онова време, но възродени по- късно от пепелищата средновековни български градове, никога не възправя снага- един много печален факт от османското нашествие, което поставя край на световните средновековни цивилизации- българската и византийската. Върху останките на Карвуна част от оцелялото като по чудо заварено българско население, сред буреносните облаци, стоварили се върху града и неговите обитатели и близо вековната титанична битка с анадолските завоеватели, положило основите на нов град – известен през идните векове с името Балчик.
Местоположение
Надморска височина: 194 m GPS координати: 43°25’06” С.Ш. и 28°09’50” И.Д.
Литература
http://www.balcic.eu/page_1.html (Достъп: 15.05.2010)
Автор: М. Гърдев
Планове
