Гр. Априлци – късноантична станция в м. Манастира

img 0282 scaled e1624971048929

2 / 100

Описание и история

Късноантична, пътна станция и средновековен манастир има в местността „Манастира”, на 11.8 km югоизточно по права линия от центъра на град Априлци и на 0.22 km източно по права линия от хижа Тъжа. Според преданията тук е имало средновековен манастир, който е служил и за подслон на пътници, преминаващи планината в лошо време. Манастирът била здраво построен и можел да събира много пътници. Трите му стени били вкопани в един от бреговете на река Тъжа, а лицето гледало към реката. Отново според преданието до тази сграда била построена втора, за стопански нужди. Манастирът бил обитаван през зимата от 2-3 монаси, които сигнализирали в лошо време с камбани от връх „Вълчата могила“, разположена североизточно от него. През 1998 г. са направени археологически разкопки, които разкриват основите на малка сграда. Тя е с площ от около 45 m2, като е разположена на 2 m над речното ниво. Зидът е бил запазен до 1.1 m от подовото ниво, и е бил изграден от ломени камъни, споени с хоросан. Дебелината е била около 0.7 m. Сградата е имала две помещения, които са разрушени в източната и южната част. Била е покрита със стандартни по размер керемиди. Намерената керамика е битова и строителна от IV-VI век. През XII-XIV век към западния зид на сградата е бил построен зид от ломени камъни, споени с кал и разкрита от археолозите дължина от над 9 m. Зидът е ориентиран в посока изток- запад с малко отклонение и е бил част от по- голяма постройка, унищожена при построяването на мандра в посочената местност. Според археолозите сградата е крайпътна станция. Според нас това е възможно, но не е „крайпътна“, защото пътните комуникации не вървят по река Тъжа, а на 2-2.5 km североизточно и западно от сградата. И двата прохода с антични и тракийски пътища- „Русалийски“ и „Тъжански“ са доста далече от съоръжението. Вероятното обяснение е, че византийците изместват част от трасето на античния път, за да направят защитата му по- лесна, като използват природните дадености на терена, както сме установили в други участъци на Стара планина. Второто обяснение е, че през византийския период сградата е използвана само и единствено при лошо време, което обяснение е много вероятно, защото в тази част от планината е нормално времето рязко да се влошава. Такава е била функцията и на средновековната сграда, която илюстрира една устойчива традиция на изграждане на еднофункционални сгради в района на хижа „Тъжа“ и до ден днешен.

Местоположение

Надморска височина: 1479 m GPS координати: 42°45’04” С.Ш. и 24°59’47” И.Д.

Литература

Христов, И. Антични и средновековни крепости в Централна Стара планина. В. Търново, 2007.
Автор: М. Гърдев

Видео

Comments are disabled.