Описание и история
Късноантична, пътна станция и средновековен манастир Манастира се намира в едноименната местност, на 11.8 km югоизточно по права линия от центъра на град Априлци и на 0.22 km източно по права линия от хижа Тъжа. Според преданията тук е имало средновековен манастир, който е служил и за подслон на пътници, преминаващи планината в лошо време.
Манастира е бил здраво построен и можел да събира много пътници. Трите му стени били вкопани в един от бреговете на река Тъжа, а лицето гледало към реката. Отново според преданието до тази сграда била построена втора, за стопански нужди. Той бил обитаван през зимата от 2-3 монаси, които сигнализирали в лошо време с камбани от връх “Вълчата могила”, разположена североизточно от него.
През 1998 г. са направени археологически разкопки на Манастира, които разкриват основите на малка сграда. Тя е с площ от около 45 m2, като е разположена на 2 m над речното ниво. Зидът е бил запазен до 1.1 m от подовото ниво и е бил изграден от ломени камъни, споени с хоросан. Дебелината му е била около 0.7 m. Сградата е имала две помещения, които са разрушени в източната и южната част. Била е покрита със стандартни по размер керемиди.
Намерената керамика в Манастира е битова и строителна от IV-VI век. През XII-XIV век към западния зид на сградата е бил построен зид от ломени камъни, споени с кал и разкрита от археолозите дължина от над 9 m. Зидът е ориентиран в посока изток- запад с малко отклонение и е бил част от по- голяма постройка, унищожена при построяването на мандра в посочената местност. Според археолозите сградата е крайпътна станция.
Според нас това е възможно, но не е “крайпътна”, защото пътните комуникации не вървят по река Тъжа, а на 2-2.5 km североизточно и западно от Манастира. И двата прохода с антични и тракийски пътища- “Русалийски” и “Тъжански” са доста далече от съоръжението. Вероятното обяснение е, че византийците изместват част от трасето на античния път, за да направят защитата му по- лесна, като използват природните дадености на терена, както сме установили в други участъци на Стара планина.
Второто обяснение е, че през византийския период Манастира е използван само и единствено при лошо време, което обяснение е много вероятно, защото в тази част от планината е нормално времето рязко да се влошава. Такава е била функцията и на средновековната сграда, която илюстрира една устойчива традиция на изграждане на еднофункционални сгради в района на хижа “Тъжа” и до ден днешен.
Местоположение
Надморска височина: 1479 m GPS координати: 42°45’04” С.Ш. и 24°59’47” И.Д.
Литература
Христов, И. Антични и средновековни крепости в Централна Стара планина. Велико Търново, 2007.
Автор: М. Гърдев
План
