Описание и история
Късноантична и средновековна крепост Мъглиж/Мюхлюз кале/Михалич се намира на 2.03 km северно по права линия от центъра на град Аксаково и само на около 10 km североизточно от Варна. Разположена е върху носообразно възвишение, свързано със седловина с южните склонове на Франгенското плато. От тук твърдината е и най- достъпна, поради което е прокаран дълбок ров.
Укрепление Мъглиж с неправилна, правоъгълна форма, като крепостната стена следва конфигурацията на терена. Западната крепостна стена е дълга 107 m, южната 38 m, източната 82 m, а северната 64 m. При ъглите на укреплението се очертават големи кръгли кули с диаметър около 7 m. В северната част на източната стена е установена порта, фланкирана с две правоъгълни кули.
Втората крепостна стена (протейхизма) на Мъглиж е с дължина около 100 m и е преграждала възвишението. Градежът е от ломени камъни със средни размери, споени с бял хоросан. По терена се долавят следи от каменни постройки и се открива ранновизантийска и средновековна керамика включително сграфито, накити, стрели, върхове на копия, ранновизантийски и средновековни монети, сред които специално трябва да се отбележат тези на Константин Асен- 3 бр., Мицо-1 бр., Теодор Светослав- 10 бр., Михаил Шишман- 7 бр., Иван Александър- 27 бр. и Иван Шишман- 5 бр.
Въз основа на теренните находки и специфики на Мъглиж може да се предположи, че крепостта е построена V-VI в и напусната при славяно- аварските нашествия в началото на VII век. Животът изглежда е възстановен след началото на Х век и прекъснат при варварските нашествия (узите) след средата на ХI век. Твърдината отново е населена към ХIII век, активно обитавана през ХIV век и разрушена през ХV век.
За пръв път под името Миглоч тази твърдина е спомената от Нешри във връзка с похода на Али паша към „Дръстър“ през 1388 г. Под името Михалич е отбелязана и по повод с похода на Владислав III Ягело през 1444 г., когато е разрушена и напусната завинаги. Връзката ѝ с историята на Добруджанското деспотство се илюстрира от един надпис намерен в подножието ѝ, на който се чете „Георги… Балик… Карвуна”.
Местоположение
Надморска височина: 342 m GPS координати: 43°16’41” С.Ш. и 27°49’14” И.Д.
Литература
Атанасов, Г. Добруджанското деспотство. В. Търново, 2009.
Автор: М. Гърдев
