Описание и история
Османска крепост Видин. Според Евлия челеби султан Баязид през 1475-1476 г. укрепил Видин, като твърдината трябвало да послужи за тил при обсадите на Смедрево и Белград. Тъй като стените на българското укрепление били разрушени при превземането му, около замъка била издигната нова отбранителна линия, с обиколка от над 100 крачки. Тая крепост имала три порти, обковани с желязо и плитък и широк ров.
През 1704 г. Османската империя се заема със задачата да превърне Видин в непристъпна крепост, като изгражда крепостта по Вобановата система. Крепостта е проектирана от Гезар Мустафа- унгарски или австрийски инженер приел исляма. Изпълнителите са българските християнски майстори Гиго, Никола и Танас, които са построили и моста над река Вардар до село Сарай.
През XVIII век Видинската крепост придобила формата на лък, като правата и страна е по поречието на реката, а дъговидната- към брега. Частта към Дунава има в план назъбено кремалиерно оформление, а към сушата- бастионно. Разстоянието между бастионите е 200-250 m. Зидът е много дебел и е с наклон 1:12 на външната си страна и укрепен допълнително от вътре с контрафорси на всеки 20-30 m.
Частично под него са изградени казематрични помещения. Пред този зид има бруствер, чиито ескарп е бил укрепен с каменна зидария със сантрачи. Около стената има ров, широк около 18 m и дълбок 5-6 m, който се пълнел с вода от Дунава. През него пред портите е имало подвижни дървени мостове, охранявани от оръдия, стрелящи през амбразури. Пред бруствера (от външната част на рова с вода) е имало 7 равелини, разположени симетрично между бастионите, а от двете страни на всеки един от тях- по един триъгълен плацдарм.
Към река Дунав стената на Видин била двойна, следваща конфигурацията на брега, но с известни чупки (кремалиери) за по- добра видимост в подножията ѝ. При цитаделата и на още две места, били оформени малки бастиони с правоъгълна форма. И двете стени били с дебелина 2.5-3 m, изпълнени от двулицева каменна зидария и землен блокаж между тях. Както вътрешните стени към сушата и тук те са изработени от квадри и имат наклон 1:12.
И върху двете стени има парапети с бойници, а в ъглите на кремалиерите- малки стражеви кулички (ешогети). На тази обърната към реката страна е имало шест порти: Сюргюн и Телеграф капия, Су капусу, Топ капия, Сарай капия, и Аралък капия. От стари гравюри се вижда, че около тези порти е имало кейове, оградени с масивни стени.
Към брега крепост Видин е имала четири порти: Боклук (Еничер) капия, Пазар (Лонджа) капия, Стамбул капия и Флорентин капу. Към предните укрепления са водели закрити проходи, защитени с палисада. Окончателно крепостта е завършена през 1735 г. При обсадата на града по време на Сръбско- българската война от 1885 г. капитан Атанас Узунов, командващ Северния фронт, заповядва да се пусне вода от река Дунав в каналите на града.
Така наводнява околностите му и Видин е обграден от вода като остров. Запазени са повечето капии, северната половина от рова и само малка част стените.
План
Местоположение
Надморска височина: 39 m GPS координати: 43°59’11” С.Ш. и 22°52’40” И.Д.
Литература
Балабанов, П., Ст. Бояджиев, Н, Тулешков. Крепостното строителство по българските земи. София, 2000.
Автор: М. Гърдев
Снимки
Видео
