Средновековна крепост Градо се намира на едноименното възвишение на 0.47 km североизточно по права линия от центъра на село Батулия. Крепостта е издигната на възвишение с много стръмни и отвесни на места склонове от запад, север и юг. Крепостта е издигната на възвишение с много стръмни и отвесни на места склонове, от запад, север и юг. Тя е най- достъпна от изток по тясна седловина, която свързва възвишението с масива на „Уровишка чукла“. Допълнителна защита на укреплението са представлявали протичащите реки около възвишението, съответно от север река Оградешка, от запад река Кръстешка и от юг река Батулийска (Бакевска). Твърдината заема две сравнително равни площадки на билото на хълма. Площадките са на различни нива, разположени съответно западно и източно на 70 m една от друга и свързани с тесен, изсечен в скалите проход. В западната по- ниска площадка е била изградена църква, около която в последствие е основан действащия и до днес манастир „Св. Никола“. Тази площадка е изкуствено заравнена. Има неправилна елипсовидна форма с максимални размери 65х52 m. Североизточната и източната ѝ част опира във високи и отвесни скали. От останалите страни е била защитена с дебела до 1.75 m крепостна стена, по която се забелязват останките от две, вероятно правоъгълни кули. Стената е запазена на височина от 1 m и е градена от местен ломен камък споен с кал. Тя е издигната под ръба на заравнената площадка с цел да се избегне възможността за нейното подкопаване при обсада. Западно в стената е разположен вход, до който води стар калдъръмен път. Входа е отбраняван от юг от една от кулите и от север от крепостната стена която излиза пред входа. Споменатия калдъръмен път е вървял почти изцяло под крепостната стена, така че да може да бъде обстрелван по цялото си протежение. Връзката между двете укрепени части на крепостта е ставал по изсечен в скалите на билото тесен път. Този път е с максимална ширина 1 m и е вървял по ръба на острото, в този участък било на хълма, като е защитаван от дълбоки пропасти и скални групи. По протежението на пътя между двете части на укреплението има места, които са били достъпни, въпреки отвесните склонове. На тези места, между скалните групи са изградени крепостни стени с дължина по няколко метра и дебелина от 1 m. На няколко места по протежението на пътя се забелязват останки от входни съоръжения (порти), които са преграждали достъпа от едното и ли от другото укрепление. Източното укрепление е разположено на наклонена в посока север площадка с неправилна форма. То е с максимална дължина в посока изток- запад 102 m и с ширина, която варира от 12 m до 50 m. Крепостните стени следват конфигурацията на терена и са с дебелина около 1.75 m. Само от изток, от където крепостта е била най- лесно достъпна, дебелината на стената е над 2 m. Голяма правоъгълна кула е защитавала главния вход на крепостта. Тя е била с приблизителни размери 8х4.5 m и практически е преграждала изцяло тясната седловина. Главния вход е бил южно от нея, като от юг и югоизток е бил заслонен от крепостната стена, която е излизала 6-8 m  пред портата. Пред голямата кула и портата е бил издълбан ров, който е с ширина над 10 m и запазена дълбочина от 3-4 m. През този ров е имало тесен насип по който е преминавал пътя. Стръмните склонове от север и юг са създавали достатъчна защита на крепостта, за да не се изграждат допълнителни кули. Само от северозапад склона на възвишението е по- полегат и се е наложило да бъдат изградени две кули, вероятно с кръгъл профил. Една от тези кули се явява ъглова за основното укрепление като от нея тръгва крепостна стена в северозападна посока. Тази стена се спука по склона около 10 m и в нейния край е изградена втората кула. От втората кула тръгва стена в югозападна посока, която се губи в отвесните склонове. По този начин в северозападната част на източното укрепено пространство се образува външно укрепление преди основното. Южната крепостна стена на източното укрепление е била изградена направо върху билото на хълма. Цялото пространство на източното укрепление е било застроено, като иманярски изкопи разкриват градежи от местен ломен камък споени с кал и хоросан на някой места. В иманярските изкопи се забелязват фина и груба битова керамика. От дълги години игумена на манастира се бори с иманярите, които посещават обекта. В единия от случаите в който е прогонил иманярите, е намерил меден кръст с държачи за свещ и медена тел за окачване на кандилница.

Надморска височина: 638 m GPS координати: 42°53’58” С.Ш. и 23°25’49” И.Д.

К. Василев

https://goo.gl/photos/Ns1zcHumtKNuAEUbA

Планове