Описание и история
Тракийска, антична, късноантична и средновековна крепост, и светилище има на връх “Св. Илия”, на 0.4 km западно по права линия от центъра на село Хухла. Крепостта е разположена на конусовидно, издължено в посока югоизток- северозапад възвишение със стръмни склонове от всички страни. Най- достъпна е от югоизток по билото на хребета. Обектът заема заравнената билна част на хълма, като има две линии крепостни стени, които следват конфигурацията на терена. Външният крепостен пръстен има елипсовидна форма с максимални размери 265х94 m и площ 18.5 дка. Вътрешната крепост заема най- високата част от хълма и също има елипсовидна форма. Максималните ѝ размери са 153х57 m с площ 6.4 дка. Днес крепостните стени и на двата пояса са почти напълно унищожени, а останките им едва се различават под малки насипи. Именно поради тази почти пълна обезличеност по останките от куртините се различава само една кула, която се намира на североизточната крепостна стена на вътрешното укрепление. Терена на обекта е осеян с фрагменти от битова и строителна керамика от тракийски, античен, късноантичен и средновековен периоди. Върху северозападния склон на върха има следи от селище, което е датирано в ранножелязната епоха (XII-IХ в.пр.н.е.). По- късно върху най- високата част на върха възниква голямо светилище. В съответствие със съществуващата в Източните Родопи традиция то е представлявало кръгла площадка- теменос, оградена с каменна стена. Керамичният материал го датира в късната желязна епоха (VI-IV в.пр.н.е.). От това време е и намиращата се в съседство надгробна могила. Жертвоприношенията извършвани тук са намерили отражение в по- късната християнска традиция за колене на курбани на върха. Преданието говори, че тук, за да бъде пренесен в жертва, сам е идвал голям елен. Това съответства на традицията засвидетелствана в оброчни плочи от Ивайловградския край- животните предназначени за боговете сами, без жрец да се доближават до жертвеника. Всичко това ни навежда към сведението на късния гръцки писател Филострат, който предавайки легендата за тракийския цар Рез, разказва, че „…глиганите и сърните, пък и каквито животни има в планината, се отправят на двойки и тройки при жертвеника на Рез, пренасяли са ги в жертва без да ги връзват, и сами се подлагали на ножа…“. Днес на площадката се издига параклис, който от своя страна стъпва върху основите на късноантична и средновековна църква. Върхът е стратегически. От него има много добра видимост във всички посоки, в това число по цялото поречие на Арда от село Долноселци до град „Адрианопол“, към „Лютица“ и към „Родостица“. Това местоположение е било оценено и в по- късните времена, когато на върха е била издигната и по- здрава крепост. Местното население твърди, че цялото село е изградено от камъни взети от върха и дори са изнасяли камъни за Ивайловград. Североизточно под нея минава древния път, който е свързвал крепостите „Неузетикон“ при с. Мезек и „Лютица“ при гр. Ивайловград. Твърдината на връх „Св. Илия“ е служила за охрана и наблюдение именно на този път. Тя е имало визуална връзка с околните обекти от отбранителната система на района.
Местоположение
Надморска височина: 414 m GPS координати: 41°34’00” С.Ш. и 26°05’36 ” И.Д.
Източници
К. Василев
М. Гърдев
Снимки
https://photos.app.goo.gl/GDjEWMEL9ozGiAPG8
