Тракийска, късноантична и средновековна крепост Градът/Градище на едноименната височина, източно от пътя за Елена, на 5.43 km северно по права линия от центъра на село Бяла. Изградена е на върха на конусообразно възвишение със стръмни склонове, най- достъпно от изток и североизток. Ориентирана е в посока изток- запад. Крепостта има вътрешна и външна част, като всяка една от тях е оградена със стена. Размерите на вътрешната крепост са дължина 86 m, широчина 28 m и площ 2 дка. Външната крепост включва в себе си вътрешната и има размери от 125х60 m с площ 6.25 дка. От север, запад и юг отбраната на твърдината е подсилена от стръмните склонове към поречията на Беленска река и един неин ляв приток. От изток на вътрешната крепост, заключено между крепостните стени на външната крепост и скален масив от юг, е обособено трето укрепление с площ от 0.5 дка, отделено е чрез зид от вътрешната крепост. Крепостните стени на външното укрепление са изградени от полуобработен камък, споен с хоросан. На места се забелязват преправки по стените, направени от ломени камъни, без спойка- вероятно са от по- късен период. Вътрешната стена обаче е градена от ломени камъни споени с кал. В момента почти навсякъде крепостните стени се проследяват под насип. От запад крепостната стена на вътрешното укрепление се е запазила цяла на височина 0.6 m. В обекта се е влизало от североизток, докъдето стига път- отклонение от старинния път, който крепостта е защитавала. Потерна е имало и на югоизточната част на третото укрепление. На укреплението личат останките от две кули и то само на вътрешната крепост. Едната е на западната стена с размери 7х5 m и е представлявала жилищно- отбранителна кула построена на най- високата част от хълма. Тази кула е външна спрямо вътрешната крепост, но се извисява над непристъпни скали. Другата кула е вътрешна и се намира на североизточния ъгъл на твърдината. Има предпоставки да се предполага наличието и на трета кула в североизточният ъгъл на третото укрепление. Тази кула е охранявала входа на твърдината и също вероятно е била вътрешна за крепостта. Външната крепост на запад опира в отвесни скали където стена не е изграждана. До нейната южна стена се откриват останки от строителна керамика и подови плочи, което предполага наличието на църква в този участък. Откритата керамика е тракийска, късноантична и средновековна българска (XI-XII век). По всяка вероятност вътрешната крепост е преизградена през средновековието, като заедно с третото укрепление от изток е съществувала до падането на България под османска власт. Вероятно външната крепост е изоставена след късната античност. Разположена само на няколко километра югозападно от прохода “Железни врата”, твърдината е охранявала пътя, който е вървял през него. Той е широк до 2.5 m и минава на само на 120 m североизточно от нея и през местността „Папаз чаир“ и билото на хребета „Узун баир“ достига Железни врата.

Местоположение

Надморска височина: 736 m GPS координати: 42°46’38” С.Ш. и 26°10’24” И.Д.

Източници

Лисицов, С. Късноантичната и средновековната българска укрепителна система в Сливенската планина /края на IV- началото на XIV век/. ИМЮБ, XXV, 2010
М. Гърдев
Е. Минчев
К. Василев

Снимки

https://goo.gl/photos/vjNjK8rej1CnokoS9

Планове

К.Василев