Описание и история

Късноантична и средновековна крепост има в местността „Калето“, на 4.29 km северозападно по права линия от центъра на село Боринци, на 2.1 km източно по права линия от центъра на махала Чеканци, на 3.4 km югоизточно по права линия от центъра на село Стеврек и на 1.7 km западно по права линия от центъра на село Черна вода. До нея се стига с кола, като от село Стеврек се тръгне по пътя за село Черна вода. Вляво от пътя, където се събират Стара река и река Армутлук дере има невероятно място за пикник с въжен мост над Стара река. Изградена е на рид върху десния бряг на Стара река на височината заключена между нея и притока ѝ Армутлук дере, идващ от към махала Манушевци и село Стрелци, и извор с поток от юг- десен приток на Стара река. Разположена е по дължина в посока запад- изток. Югозападния склон на височината е много стръмен, в по- голямата си част- отвесен. Западния склон е по- полегат. Северния също е много стръмен, като на места е по- полегат, а на други- отвесен. От нивото на реката обекта се издига на повече от 150 m. Цялото защитено пространство заедно със селището в западното подножие е с дължина около 434 m и широчина в най- широката част- около 150 m. Най- достъпен е от изток- по билото на рида. Крепостните стени са сравнително добре запазени. Твърдината е разделена на три части- южна (цитадела), северна- централна и западна- укрепено селище. Крепостната стена е изградена от ломени камъни, споени на места с бял, на места с червен хоросан. Отбранителната линия в най- източната точка, на най- високото място на укреплението започва с изградена V-образна кула от която тръгват две стени. Едната тръгва на юг до отвесните скали, като прегражда южната част на височината. Дълга е около 20-30 m. Пред нея има ров. Другата тръгва по билото на височината на запад, като върви около 200 m и се явява вътрешна и гръбнак на укреплението. В северния си край се събира с отвесната югозападна част на височината. От югозападната страна няма крепостна стена, тъй като там скалите са напълно отвесни. Двете стени, заедно с отвесния ръб образуват тесен и дълъг триъгълник, който е обособен като цитадела. На три места на стените на цитаделата има останки от кули- две на север и една на изток. На юг цитаделата не е имала вход. Портата е била на запад към защитеното, вътрешно пространство. След главната кула на най- високото място, северно до нея е източния вход. От него на север, крепостната стена прегражда северния склон, в посока юг- север. Тази отсечка е дълга 90 m и стига до реката, като завършва с кула. От там върви по отвесния бряг на запад, като следва конфигурацията на терена. След това завива на югозапад и се свързва с вътрешната, крепостна стена. Крепостния зид е изграден в лицевите си части от каменни блокчета, запълнени с блокаж от ломени камъни и хоросан. Западната част на укреплението природно е защитена от двете реки и водослива им от запад. Тя е равнинна с лек наклон от изток на запад. Вероятно е била обградена от дървена палисада, която е следвала речния бряг. През крепостта минават два пътя: единият е пътят идващ от „Сексагинта Приста“ и „Тегра“ на река Дунав и отиващ през прохода „Вратник“ към „Туида“ при град Сливен. Той е прокаран в посока север- юг. Вторият е военния път обслужващ крепостите от първа защитна линия на Източната римска империя в Стара планина. Той е прокаран в посока изток- запад. В конкретния случай и двата пътя слизат от север на юг към връх „Кръста“, пресичат река Амутлук дере и влизат в селището. Пътят към прохода „Вратник“ тръгва на изток покрай вътрешната крепостна стена, към източния вход до главната, крепостна кула в най- високата част на укреплението. А втория път е пресичал Стара река в южна посока и е завивал на запад към връх „Стоянчов баир“ над махала Чеканци. На 800 m северно от твърдината има късноантична, землена преграда, която е от северната страна на река Амутлук дере. Двете крепостни съоръжения са служили за охрана на мостовете над двете реки от двете им страни. Вероятно в селището на обекта е имало и добре защитена пътна станция. В границите на селището е открита и църква.

Местоположение

Надморска височина: 437 m GPS координати: 42°58’16” С.Ш. и 26°11’37” И.Д.

Източници

Цв. Дремсизова- Нелчинова, Г. Гинев, Ил. Ангелова, А. Конаклиев. Археологически паметници в Търговищкия район. София, 1991
Цончев, Д. Старините по северните склонове на Еленския и Сливенския Балкан, ГПНАМ. Пловдив, 1948
М. Гърдев

Снимки

http://haiduk-tourist.blogspot.com/2015/07/blog-post_17.html

Планове