Описание и история
Късноантична и средновековна крепост Хайдут Върбан се намира в едноименната местност, на 5.22 km североизточно по права линия от центъра на град Котел. Изградена е на самостоятелно възвишение в северното подножие на основното било на Стара планина. Има четириъгълна форма- квадрибургиум (тетрапиргия), почти правилно ориентирана в посоките на света. Страните и са със следните размери: 38х38х48х42 m и с площ от около 1.7 дка. Теренът, върху който е изградена е изкуствено заравнен. В южната част на крепостта се забелязват останките на постройка с размери около 20х15 m. В момента останки от крепостни стени стърчащи над терена се забелязват при североизточния и югозападния сектор. Те са изградени от ломени камъни, споени с хоросан, редуващи се с редове от тухли- смесен градеж тип „опус микстум“. Стените са с дебелина около 2.5 m, като почти навсякъде се проследяват под насип. Централната порта е на южната стена, а на западната стена има куртина. При четирите ъгъла се забелязват останки от кули- вероятно кръгли по план. Пред южната и източната стени, на разстояние 8 и 9.5 m, където склоновете на височината са лесно преодолими, е изградена допълнителна защитна линия, включваща окоп и вал. Окопът е със запазена дълбочина от 0.6 до 1 m. Останки от защитен окоп се забелязват и на няколко десетки метра пред крепостта. Твърдината е имала и външно укрепление, което проличава от трасето на западния защитен зид, минаващ косо по стръмния склон и останки от солиден градеж (в иманярски изкоп) на около 100 m южно от обекта. Разкритите керамични фрагменти са ранновизантийски (V-VI век) и средновековни български (XI-XIV век). В близкия район в края на XIX век е намерен надпис от Второто българско царство. Крепостта е служила за отбрана на пътя „Злати йол“, отстоящ на около 500 m южно от нея и да защитава от обхождане Котленския проход, разположен на около 1.2 km западно.
Местоположение
Надморска височина: 611 m GPS координати: 42°55’51” С.Ш. и 26°28’25” И.Д.
Източници
Лисицов, С. Укрепителната система в Котленската планина през късната античност и българското средновековие- IV-XIV век. ВИС, кн. 3, София, 2011
Планове
