Описание и история
Праисторическо, укрепено селище Провадия- Солницата се намира в района на солницата, на 6.32 km югоизточно по права линия от центъра на град Провадия. То представлява праисторическа, селищна могила върху която е натрупана голяма, тракийска, надгробна могила. Продължаващите проучвания се ръководят от Васил Николов.
Селищна могила Провадия- Солницата има културен пласт с дебелина около 6 m и диаметър 105 m. Лежи върху огромния, пресечен конус на най- голямото и всъщност единствено находище на каменна сол на Източните Балкани. От намиращото се на дълбочина от 9 до 20 m “солно огледало” край селището, са изтичали солени извори с максимална концентрация на сол.
Добивът на тази стратегическа суровина започва по времето на късния неолит- през периода около 5400-5000 г.пр.н.е. Производството става чрез изваряване на разсол от изворите в тънкостенни керамични съдове, поставяни в масивни куполни пещи, които са изграждани в постройки вътре в селището.
Това е най- ранният регистриран в Европа случай на тази технология за получаване на сол, а Провадия- Солницата е най- древният засега солодобивен център на стария континент. Животът върху селищната могила продължава през средния халколит, т.е. през времето между 4600 и 4500 г.пр.н.е., а към края на този период край селището възниква голям производствен комплекс, който съществува и през късния халколит, т.е. между 4500 и 4200 г.пр.н.е.
В него пещите са заменени от големи открити съоръжения- широки до 10 m ями, в които са нареждани плътно един до друг нов вид керамични съдове- дълбоки и дебелостенни паници с много голям обем. Изваряването на разсола ставало с открит огън, разпален на дъното на ямата в пространствата между допиращите се с устията си съдове. Между конкретните резултати от досегашните проучвания могат да се посочат някои по- важни.
В Провадия- Солницата за първи път в Европа са проучени останки от двуетажна постройка от късния неолит, която е служела както за обитаване, така и за производство на сол. Подът на първия етаж е направен от трамбована глина. Върху него, както и сред опожарените останки от втория етаж са разкрити цели или натрошени на място керамични съдове, както и огромно количество тънкостенни цели и фрагментирани съдове за производство на сол.
Сред разкритите съоръжения в сградата интерес представлява масивно куполовидно съоръжение от глина. То е било предназначено за изваряване на разсол, но е изпълнявало и функциите на домашна пещ. До това съоръжение е проучено четиристранно зърнохранилище, върху дъното на което, сред плътен пласт от растителна пепел е разкрита уникална колективна находка от четири сърпа от еленов рог, със заздравени със смола кремъчни резци в тях.
Досега от неолитните обекти в Стария свят такава колективна находка не е позната. На втория етаж на постройката са били изградени няколко съоръжения, между които масивно огнище, съоръжение за смилане на зърно, четири зърнохранилища и др.
Производството на сол в селищната могила Провадия- Солницата е продължило и по времето на средния и късния халколит. Добивът и търговията със сол по това време са причина за натрупването по пътя на търговската размяна на изключителното „богатство” на престижни предмети в намиращия се на 37 km източно от Солницата Варненски халколитен некропол (4500-4200 г.пр.н.е.).
Натрупаните от производителите на сол богатства е трябвало да бъдат защитавани- по време на средния халколит, селище Провадия- Солницата върху селищната могила, е укрепено със силна фортификационна система, която включва отбранителна стена и дълбок ров пред нея. Отбранителната стена е представена с палисада от гъсто забити високи дъбови стволове, дебело замазани от двете страни с глина.
В нея има поне два диаметрално разположени входа, фланкирани с по два големи каменни бастиона от огромни камъни. След едно силно земетресение, което е станало около 4550 г.пр.н.е. бастионите са разрушени, но зад останките им са изградени високи и дебели стени от по- дребни ломени камъни, които обаче също са разрушени при следващо силно земетресение.
Изкопаният в стерилната глина кръгов ров с диаметър около 100 m е имал ширина над 2 m, а дълбочина му е била до 3.30 m. С площ около 7 дка Провадия- Солницата е най- голямото укрепено халколитно селище в днешна Североизточна България. Находките от праисторическият, солодобивен център са изложени в Националния археологически музей в София и Историческия музей Провадия.
Местоположение
Надморска височина:23 m GPS координати: 43°07’41” С.Ш. и 27°28’22” И.Д.
Литература
Информация за Провадия- Солницата (Достъп: 11.07.2011)
Автор: М. Гърдев
