Описание и история
Крепост Хасарлъка се намира на връх „Чуката“, на 3.82 km югоизточно по права линия от центъра на град Стражица. Изградена е на стратегически връх, който доминира над околността. От него има отлична видимост във всички посоки. Той е със стръмни склонове от север, запад и юг, които в горната си част на места от запад и юг са отвесни. От запад и юг е ограничен от поток, който се влива в Голяма река. В днешно време почти цялата територия на Хасарлъка е обрасла с храсти и дървета.
Укрепление Хасарлъка е най- достъпно от изток. От тая страна защитната линия е унищожена от обработка на терена със селскостопанска цел. Върхът е изкуствено заравнен, като на най- високата му точка- в югозападния ъгъл е натрупана изкуствена могила. На нея вероятно е имало наблюдателна кула. От тая кула на изток тръгва южната, защитна линия, а на север тръгва западната, защитна линия. И двете линии са тотално обезличени.
Вероятно са били дървени, като където са минавали си личи засечката на терена. От север където в горната си част склонът не е толкова стръмен е изграден ров, който се проследява на изток през цялата горска част до обработваемите площи. Южно от него няма разпилени камъни. Вероятно от тая страна защитната линия се е състояла от ров и дървена палисада южно от него.
Хасарлъка е с неправилна, правоъгълна форма с приблизителни размери: около 137 m от юг, около 128 m от изток, около 135 m от север и около 100 m от запад. Затворената площ е около била около 14.1 дка.
Покрай твърдина Хасарлъка в посока север- юг минава античния път от „Сексагинта Приста“ за прохода „Бялата крава“ в Стара планина. Пътят от „Кале пътека“ при с. Ново градище също минава от тук в посока изток- запад.
Първи регистрира Хасарлъка К. Шкорпил през 1914 г, като го поставя в землището на село „Юруклери“/сегашно Владислав, което е съседно на землището на гр. Стражица.
Местоположение
Надморска височина: 336 m GPS координати: 43°12’51” С.Ш. и 26°00’18” И.Д.
Литература
Шкорпил, К. Опис на старините по течението на Русенски Лом. София, 1914.
Автор: М. Гърдев
