Описание и история
Тракийска, укрепена столица Дендрарий се намира на едноименното плато, на 3.6 km западно по права линия от центъра на град Горна Оряховица. Условно може да се раздели на два пояса- външен и вътрешен.
Вътрешния пояс на Дендрарий обхваща цялото плато и близката територия под скалните венци, където е разположена сложна плетеница от крепостни стени изградени от ломени камъни без спойка, разположени напречно и надлъжно, землени валове с дървени палисади върху тях, както и самостоятелни укрепления. Западният и южният склон на вътрешния пояс Дендрарий са скални и отвесни в почти цялата си дължина. В останалата неотвесна част, която е висока и стръмна, отбранителната линия е наситена и минимум тройна.
От запад поради непристъпността на стената, се забелязват останките на само две фортификационни съоръжения- крепостта “Чуй петела”, която се намира в югозападния ъгъл на вътрешния пояс и една кула, която е почти обезличена, и която е контролирала пътят слизащ от западния скален венец.
Южната, защитна линия на вътрешния кръг Дендрарий включва укрепленията “Чуй петела” и “Камъка” съответно в югозападния и югоизточния ъгъл и укреплението “Средната чешма”, което е входът на вътрешния пояс от юг. Тук се разделят пътищата за “Августа Траяна” на юг и “Константинопол” на югоизток.
Източната, защитна линия на вътрешния кръг Дендрарий не може да се определи поради съвременното човешко присъствие, изразяващо се във вилни зони, сметище, почивни станции и др. За нея можем да кажем само, че в югоизточния ъгъл е укрепление “Камъка”, а в североизточния- крепост “Ряховец”.
Северната, защитна линия на вътрешния кръг Дендрарий в източната си част е условна и в момента не може да бъде определена. В западната си част тя включва укрепленията “Змеица” и “Бейова гора”.
Външният кръг обхваща неукрепени и укрепени селища и крепости в широките граници 6х6 km. От север тая линия стига до река Янтра като северна граница, от запад стига до Беляковското плато, като за условна северна линия може да се приеме разстоянието между северното начало на западния скален венец на дефилето на река Янтра и самата река.
От тук западната линия върви на юг по Беляковското плато, условно до гробищния парк на гр. В. Търново, като на юг продължава като включва връх “Картала” и стига до южната част на хълма “Царевец”. От изток вероятно върви по източния ръб на платото “Гарга баир” към западните покрайнини на гр. Горна Оряховица, а от там преминава на северозапад към крепостта “Ряховец”.
Някой от укрепленията на Дендрарий са напълно унищожени от човешката дейност- като крепостта „Змеица“. През обекта минават множество пътища, като най- важните от тях са пътя от “Никополис ад Иструм” към “Константинопол” и тоя от “Никополис ад Иструм” към “Августа Траяна”. Тези два пътя като един път пресичат Дендрарий и чак при крепост “Средната чешма” се разделят, като единият тръгва на югоизток, а другият на юг.
„Средната чешма“ е самостоятелно укрепление със сложна структура и минимум двойна, крепостна стена. Западната страна на обекта е отвесния, скален венец, северно от носа „Чуй петела“, който е достъпен единствено на две места. Едното започва от крепостта „Чуй петела“ и е дълго около 800 m. То е преградено с крепостни стени, валове и малки фортове. Второто място е сегашната туристическа пътека от хижа „Божур“ до манастир „Св. Троица“.
Там защитата е подсигурена естествено от терена, като пътеката лесно може да се отбранява от страна на платото, тъй като в по- голямата си част върви покрай венеца от външната му страна на голямо разстояние и е широка не повече от 1.5- 2 m. Вътре в твърдината има много останки от зидове, пътища изсечени в скалите, както и от по- малки обекти като основи на сгради.
Намирани са много антични монети от иманяри. Обекта е част от цялостна, тракийска, крепостна система, заемаща площ от около 6х6 km. Ако се докаже, че цялата гъсто застроена площ между “Царевец” и “Ряховец” в посока юг- север и от крепост “Камъка” до гробището на В. Търново в посока изток- запад е била използвана от траките, то тогава населеното място няма аналог по големина и сложност на укрепителните съоръжения в България. По всяка вероятност тук е била столицата на племето Кробизи- “Берипара”.
Местоположение
Надморска височина: 412 m GPS координати: 43°07’05” С.Ш. и 25°38’31” И.Д.
Литература
Автор: М. Гърдев
Видео
