Описание и история
Късноантична и средновековна крепост Медека се намира на 5.08 km югозападно по права линия от центъра на град Вършец и на 2 km южно по права линия от центъра на село Спанчевци. Изградена е на куполообразно възвишение, най- достъпно от запад, където чрез стръмна седловина се свързва с останалата част от масива. От другите страни склоновете на височината са стръмни.
Медека заема заравненото било на хълма и има неправилна форма, продиктувана от конфигурацията на терена. Максималната дължина в посока изток- запад е около 111 m, a максималната широчина е около 75 m. Защитената площ е около 6 дка. Крепостните стени се проследяват на терена под формата на насип висок 3-4 m и широк на някой места около 5 m. На южната и западната стени се наблюдават няколко по- големи струпвания на камъни и насипи, които вероятно са останки от кули. Портата се е намирала на западната стена, като е представлявала вероятно само отвор в стената.
В източната част на Медека се намира второ, вътрешно укрепление- цитадела. Тя заема по- висока тераса на хълмът и има формата на ромб с остър ъгъл на изток и площ от 2.2 дка. Северната и източната стени са общи за двете укрепления. Крепостната стена на цитаделата следва ръба на терасата, като западният ѝ ъгъл опира във скална група. Тази стена, в достъпните западна и южна страни е видимо по- голяма от първата. Тя също се проследява под формата на насипи от камъни и пръст. По протежението на крепостната стена на цитадела се забелязват отделни удебелени участъци, вероятно от бастиони.
На най- високата точка от хълма, намираща се в най- източната част на цитаделата на Медека, се забелязват останки от голяма и масивна сграда. Тази сграда е с приблизителни размери 12х7 m и вероятно е представлявала жилищно отбранителна кула. Северната и източната стени на донжона са общи с тия на двете защитни линии. Северната стена на тази кула е единственият запазен зид от укреплението. Той е с дължина от 3-4 m, висок 1.2 m и дебелината му е около 1.2 m. В този участък на хълма по- дебели стени не са необходимо поради много стръмните склонове от север и изток.
Крепостната стена на Медека е градена от местен ломен камък, със спойка от бял хоросан. От запад, от където твърдината е най- достъпна, се забелязват следи от трета крепостна стена (протейхизма) отстояща на 10-11 m от основният крепостен зид. Във вътрешността на обекта се проследяват множество основи на сгради, като най- голямо впечатление прави голямо струпване на камъни южно от описаната скална група. Това струпване оформя голяма правоъгълник, който може да епредставлявал църква.
По целия терен се забелязват иманярски изкопи в които се открива голямо количество фина, релефна керамика и груба такава. Намира се и известно количество строителна керамика. Източно и южно от Медека съвременен горски път е разкрил древен павиран път който се изкачва от долината минава източно и южно под крепостта, като постепенно се изкачва към нея и се насочва на запад към билото на Стара планина. Малко отклонение от този път, завива на север и отива към споменатата порта.
Медека възниква вероятно през късната античност, когато населението, подгонено от честите варварски нашествия, изоставя селището в местността “Градище” и се качва на значително по- лесния за отбраняване хълм. През средновековието укреплението е продължило да бъде важен фактор в охраната на старопланинските проходи, като по това време вероятно е изграден и донжонът. Много е вероятно през средновековието да е обитавана само цитаделата.
Твърдината вероятно е превземана със сила, съдейки по горелите пластове в иманярските дупки. Археологически проучвания на обекта не са провеждани. От тук в основна посока югоизток- северозапад, минава древния път обслужващ Трета линия крепости на Източната римска империя за защита от север.
Местоположение
Надморска височина: 823 m GPS координати: 43°10’08” С.Ш. и 23°13’51” И.Д.
Литература
Автори: К. Василев и Е. Минчев
Снимки
Снимки от крепост Медека
Снимки от крепост Медека
План
Автор: К. Василев
