Описание и история
Праисторическа, антична, късноантична и средновековна крепост Калето се намира в едноименната местност, на 1.22 km северозападно по права линия от центъра на село Градешница. Изградена е в източния край на рид, който се спуска от запад на изток. От север, изток и юг склоновете на рида са стръмни. От север е ограничен от суходолието “Лозянска падина”. От изток и юг е ограничен от река Кочанковец и множество местни реки и потоци, вливащи се в нея.
По този рид от изток на запад са наредени местностите Калето, “Градище”, “Луканово дърво” и “Мало поле”. Всички тия местности са били заселени с праисторически селища. Укрепени са били само селищата в първите две местности. Защитната линия на “Градище” от западната страна е обърната с фрон за защита от запад. Следователно в един исторически момент “Градище” и Калето са представлявали един и същ укрепен обект.
Първите заселници в местностите “Градището” и Калето се появяват през първият период на каменно- медната епоха (енеолит) в края на III-то хил.пр.н.е. Те са проучени чрез археологически разкопки. Откритите артефакти са били непознати до тоя момент на науката. Затова селището тук става световно известно с начина на живот на заселниците като Култура Градешница. В това селище са намерени глинени плочки с писмени знаци и пиктограми, които представят най- древната писменост в Европа. Събрана е богата колекция от глинени идоли, които са редки образци на праисторическата пластика.
През втория петиод на каменно- медната епоха селището в Калето и “Градище” са били защитени с отбранителна линия състояща се от ров, вал и вероятно плет върху вала, измазан с глина. На практика заселената територия по това време е имала дължина около 1.85 km. Укрепена е била само източната част на това поселение, на дължина около 590 m. Широк около 11 m ров с вал от вътрешната страна е преграждал изцяло рида от бряг до бряг в посока север- юг на дължина около 333 m.
В края на каменно- медната епоха и в началото на бронзовата, селище вече съществува само в най- източната част, където се намира местност Калето. Склоновете от север, изток и юг са стръмни. От запад височината чрез седловина се свързва с местността “Градище”. Тази седловина в северозападната си част е изкуствено издълбана и разширена до центъра ѝ.
На около 27 m западно от центъра ѝ, от север на юг изворът Калугерче е издълбал склона на юг и е образувал естествен ров. Двата рова северния и южния, правят достъпа до твърдината зигзагообразен. Между двата рова вероятно е имало още една преграда. През тоя период по ръба на височина Калето е издигната каменна ограда от ломени камъни без спойка. Това селище е напуснато още в началото на бронзовата епоха и на хълма е нямало живот чак до II-III век, когато мястото отново е застроено от римляните.
На Калето те издигат укрепление, зидът на което е широк 2 m. Крепостната стена е изградена от ломени камъни, споени с бял хоросан. По ъглите на обекта имало крепостни кули. Формата на крепостното съоръжение е неправилна, съобразена с конфигурацията на терена. Максималните размери на твърдината са около 182х72 m. Защитената площ е около 8.7 дка.
Вътрешността е била плътно застроена. Открити са латински надписи на камък, бронзова пластика и много битова и строителна керамика. Намерени са множество монети от III-IV век. Б. Николов предполага, че обекта е просъществувал до края на VI век, когато аваро- славянските нашествия слагат край на живота на хълма.
В периода VII-X век по времето на Първото българско царство, крепостта е възстановена с тройна защитна линия. Крепостната стена на Калето е възстановена. Тя става като цитадела на новото крепостно съоръжение. Втора защитна линия е изградена на 140 m пред първата. Тя се състои от ров, вал и каменна крепостна стена на вала. Ровът и вала са широки по около 6 m.
Всички камъни от крепостната стена са взети за строеж на язовирна стена. Тази защитна линия е дълга около 360 m. Прегражда простраството с фронт на запад от бряг до бряг. В средата си има чупка под 90°, като от посока север- юг, отбранителната линия поема в посока северозапад- югоизток.
Третата отбранителна линия на Калето е изградена на 200 m западно от първата. Състояла се е от ров и вал с дъгообразна форма и дървена палисада върху вала. Тя е преграждала достъпа от запад от бряг до бряг, от север на юг, на разстояние от 335 m. Широчината ѝ е била около 42 m. По тоя начин общото защитено пространство е около 511 m дълго и широко около 335 m. Общата защитена площ е била около 115.7 дка.
В защитеното простраство между Калето и втора отбранителна линия се намира пълноводния извор Калугерче, който дава възможност за дълга защита на твърдината. Укреплението според Б. Николов е използвано и през Второ българско царство през XII-XIV век. През територията на обекта в посока изток- запад се проследява трасето на пътя от “Абритус” за “Белоградчишки проход”. На 2 km източно от крепостта в посока североизток- югозапад минава пътят “Улпия Ескус”- “Монтанезиум”.
Местоположение
Надморска височина: 154 m GPS координати: 43°29’37” С.Ш. и 23°28’11” И.Д.
Литература
Димитрова, Д. Археологически паметници във Врачански окръг. София, 1985.
Колектив. Магнитно картиране на археологически ландшафт в м. Градището и м. Луканово дърво край с. Градешница, община Криводол. – В: Археологически открития и разкопки през 2014 г. София, 2015.
Николов, Б. Градешница. Враца 1963.
Николов, Б. От Искър до Огоста. София, 1996.
Автор: М. Гърдев
План
