Описание и история
Тракийска, антична, късноантична и средновековна крепост Витен се намира на 3.87 km западно по права линия от центъра на село Здравковец. Изградена е в крайната, западна част на карстовото плато „Витата стена“, което е част от масива „Стражата“.
Отвесни, скални венци с височина до 95 m от юг, запад и от части от север отделят повърхността на платото от Севлиевското поле. Твърдината е по- достъпна от север, където склонът е стръмен и висок, и от изток по билото на платото. През всички периоди крепостни стени е имало само от север и изток.
В периода 1962-1965 г. на територията на Витен са направени археологически разкопки. Установено е, че първото укрепление тук е построено по времето на траките, през V-IV в.пр.н.е. Крепостната стена тогава е била изградена от ломени камъни споени с кал. Във вътрешността жилищните и стопанските сгради са били изградени по същия начин, като крепостната стена.
Нашите изследвания показват, че по времето на траките крепостта, която наричаме Витен, е представлявала само цитаделата на тракийското укрепление. Също така установихме, че по времето на траките цитаделата е имала тройна крепостна стена от източната страна, като най- западната от трите, се явява вътрешна и се намира на 183 m източно от западния отвесен, скален склон.
Също така установихме, че от север на юг, на 562 m, 580 m и 692 m източно от крайната западна точка на съоръжението, има изградени три самостоятелни каменни кули. Те са разположени на разстояние от източната крепостна стена съответно на 245 m, 250 m и 386 m от север на юг. Трите кули са построени по права линия една спрямо друга в посока от север- северозапад на юг- югоизток.
Това е първата отбранителна линия на тракийска крепост Витен. Може да се предположи, че между кулите е имало изградена дървена палисада, която е преграждала платото от отвесен склон, до отвесен склон. Дължината на палисадата е била около 467 m. До двете крайни кули са изсечени в скалите единствените два пътя, които водят до цитаделата. По тоя начин кулите изпълняват и втора охранителна функция- пазят двата достъпа до обекта. След северната кула северния път може да слезе от платото, тъй като там скалния венец не е отвесен, а стръмен.
И трите самостоятелни кули на Витен са аналогични по форма. Издължени са в посока изток- запад и имат формата на бонбон „тик- так“. И на трите размерите са различни, а крепостните им стени се проследяват под насип. Изградени са от ломени камъни без спойка. Северната е с приблизителни размери 20х10 m. Средната е с приблизителни размери 16х10 m. А южната е с приблизителни размери 20х15 m. Южната кула е на разстояние от около 2 m от отвесния скален венец. Има вероятност това разстояние също да е било преградено с каменна стена. Защитеното пространство от кулите и дървената палисада е около 117.6 дка.
Аналогична защитна система сме регистрирали и на друга тракийска крепост, а именно „Асара“ при с. Водно общ. Стражица. Този факт дава основание да се предположи, че и двата обекта са строени от едно и също тракийско племе, столицата на което сме открили в района Велико Търново- Горна Оряховица.
По времето на Рим през II-IV век, защитната линия на Витен се престроява за да отговаря на тогавашните отбранителни тенденции. Камъните се спояват с бял хоросан, а не със кал. Твърдината изградена от римляните е била използвана и при византийците през IV-VI век, както и по времето на Втората българска държава XII-XIV век.
Стените на Витен са били дебели до 2.6 m и запазени на височина до 3 m. Източната крепостна стена е била двойна. Тя е построена от големи и малки дялани от лицевата страна камъни, споени с бял хоросан. Блокажът е от дребни ломени камъни, споени с бял хоросан. На ъглите има изградени кули. От изток пред двойната крепостна стена през някой от периодите е издълбан крепостен ров. От север отбранителната линия също е минимум двойна, разположена на две различни тераси, като външната е представлявала засечка на стръмния терен и дървена палисада от вътрешната страна. Вътрешната е каменна, крепостна стена.
При разкопаване на главния вход на Витен, а именно източната порта се разкри, че тя е била кула- порта с две врати. На тази кула са открити следи от сантрачна система. В укреплението са открити жилищни и стопански постройки, както и резервоар за вода.
През средновековието българското име на тази крепост е било Витен. Вероятно защото с изключение на север, всички останали страни са извити. Твърдината по времето на траки, византийци и българи е била от градски тип- укрепен град.
Приблизителната форма на Витен е на човешка ушна мида, обърната с тясната си страна на запад. Укреплението е издължено в посока изток- запад. Максималните размери на обекта са около 326х144 m. Защитената площ е около 44.9 дка.
Витен е стратегическа крепост, контролираща комуникациите в тази част от Предбалкана. Изградена е на кръстовище на древни пътища. До твърдината от изток и север, в посока изток- запад минава древният път, обслужващ Втора предбалканска линия крепости на Източната римска империя, построена за защита от север. В основна посока север- юг, от север, запад и юг под укреплението минава древен път от “Нове” за “Химитлийския проход” на билото на Стара планина.
Местоположение
Крепост Витен: Надморска височина: 637 m GPS координати: 42°58’04” С.Ш. и 25°11’38” И.Д.
Северна кула: Надморска височина: 592 m GPS координати: 42°58’07” С.Ш. и 25°11’52” И.Д.
Средна кула: Надморска височина: 592 m GPS координати: 42°58’01” С.Ш. и 25°11’53” И.Д.
Южна кула: Надморска височина: 612 m GPS координати: 42°57’54” С.Ш. и 25°11’54” И.Д.
Литература
Милчев, А. Габрово и неговия окръг през праисторическата и античната епоха. – В: Годишник на Софийския университет, т. 68. София, 1974.
Милчев, А. Габрово и неговия окръг през средновековието (VII-XIV в.). – В: Годишник на Софийския университет, т. 69. София, 1975.
Автори: М. Гърдев и Е. Минчев
Снимки
Планове
