Описание и история
Тракийска, антична, късноантична и средновековна крепост Витен се намира на 3.87 km западно по права линия от центъра на село Здравковец. Изградена е в крайната, западна част на карстовото плато „Витата стена“, което е част от масива „Стражата“. Отвесни, скални венци с височина до 95 m от юг, запад и от части от север отделят повърхността на платото от Севлиевското поле. Твърдината е по- достъпна от север, където склонът е стръмен и висок, и от изток по билото на платото. През всички периоди крепостни стени е имало само от север и изток.
В периода 1962-1965 г. на територията на Витен са направени археологически разкопки. Установено е, че първото укрепление тук е построено по времето на траките, през V-IV в.пр.н.е. Крепостната стена тогава е била изградена от ломени камъни споени с кал. Във вътрешността жилищните и стопанските сгради са били изградени по същия начин, като крепостната стена.
По времето на Рим през II-IV век, защитната линия на Витен се престроява за да отговаря на тогавашните отбранителни тенденции. Камъните се спояват с бял хоросан, а не със кал. Твърдината изградена от римляните е била използвана и при византийците през IV-VI век, както и по времето на Втората българска държава XII-XIV век.
Стените на Витен са били дебели до 2.6 m и запазени на височина до 3 m. Източната крепостна стена е била двойна. Тя е построена от големи и малки дялани от лицевата страна камъни, споени с бял хоросан. Блокажът е от дребни ломени камъни, споени с бял хоросан. На ъглите има изградени кули. От изток пред двойната крепостна стена през някой от периодите е издълбан крепостен ров. От север отбранителната линия също е минимум двойна, разположена на две различни тераси, като външната е представлявала засечка на стръмния терен и дървена палисада от вътрешната страна. Вътрешната е каменна, крепостна стена.
При разкопаване на главния вход на Витен, а именно източната порта се разкри, че тя е била кула- порта с две врати. На тази кула са открити следи от сантрачна система. В укреплението са открити жилищни и стопански постройки, както и резервоар за вода.
През средновековието българското име на тази крепост е било Витен. Вероятно защото с изключение на север, всички останали страни са извити. Твърдината по времето на траки, византийци и българи е била от градски тип- укрепен град.
Приблизителната форма на Витен е на човешка ушна мида, обърната с тясната си страна на запад. Укреплението е издължено в посока изток- запад. Максималните размери на обекта са около 326х144 m. Защитената площ е около 44.9 дка.
Витен е стратегическа крепост, контролираща комуникациите в тази част от Предбалкана. Изградена е на кръстовище на древни пътища. До твърдината от изток и север, в посока изток- запад минава древният път, обслужващ Втора предбалканска линия крепости на Източната римска империя, построена за защита от север. В основна посока север- юг, от север, запад и юг под укреплението минава древен път от “Нове” за “Химитлийския проход” на билото на Стара планина.
Местоположение
Надморска височина: 637 m GPS координати: 42°58’04” С.Ш. и 25°11’38” И.Д.
Литература
Милчев, А. Габрово и неговия окръг през праисторическата и античната епоха. – В: Годишник на Софийския университет, т. 68. София, 1974.
Милчев, А. Габрово и неговия окръг през средновековието (VII-XIV в.). – В: Годишник на Софийския университет, т. 69. София, 1975.
Автори: М. Гърдев и Е. Минчев
Снимки
План
