Описание и история
Средновековна крепост Белиград се намира на 3 km южно по права линия от центъра на село Владо Тричков и на 1.07 km южно по права линия от центъра на махала Ромча на същото село. Изградена е на конусообразно възвишение със стръмни склонове, достъпно от североизток, където чрез седловина се свързва с планинския масив. От север и запад на възвишението тече река Искър, а от юг- друга по- малка река. Крепостта е с елипсовидна форма издължена в посока югозапад- североизток с максимални размери 90х30 m. Крепостните стени се проследяват под насип и са следвали конфигурацията на терена, като отделни скални групи са били включени в отбранителната система. Стените са градени от местен червен, ломен камък споен с бял хоросан. В западната част на крепостта личат останките от една полукръгла кула. Пред достъпната североизточна страна е издълбан ров с дълбочина 2-3 m и ширина 10 m. Местните разказват легенда, за това че крепостта Белиград е първоначално построена през римско време като отбранително съоръжение на алтернативен път през Искърското дефиле. Последният собственик бил знатен българин по времето на Цар Иван Шишман. Неизвестно точно кога твърдината е нападната, превзета и разрушена от османците. Легендата гласи още, че въпросният знатен българин бил притежател на 14 мулета злато, което при нападението е погребано в подземен тунел спускащ се от обекта до р. Искър, заедно с част от опитващите се да избягат обитатели на крепостта. На повърхността не са се запазили градежи, но именно частта от историята със златото е причина за непрекъснати разкопки от иманяри. В някои от изкопите се виждат част от запазени градежи, както и фрагменти от битова керамика. Запазените градежи са съставени от местен червен ломен, камък споен с хоросан, но са боядисани в бяло с вар. Вероятно цялата крепост е била боядисана в бяло с вар и за това е била наречена Белиград. До момента обекта не е разкопаван от археолози. До сега около Искърския пролом са регистрирани шест укрепления, които заедно с крепостта Белиград са изграждали стройна система от укрепителни съоръжения. Тя е имала важно стратегическо значение, тъй като пазела входа на планината и пътя, свързващ Софийското поле с важни провинции оттатък планината.
Местоположение
Надморска височина: 659 m GPS координати: 42°50’28” С.Ш. и 23°22’19” И.Д.
Източници
К. Василев