Описание и история
Антична и средновековна крепост Калето/Кальота се намира на 4.47 km югозападно по права линия от центъра на село Вълкосел. Изградена е върху възвишение със стръмни склонове от запад, юг и изток над водослива на река Селски дол с река Места. Достъпна е единствено от северозапад през тясна седловина. От седловината в североизточна и югозападна посока се спускат две дерета, които са допълнително вдълбани и оформени във вид на ровове. Те имат дълбочина от 3-4 m и ширина над 10 m. Крепостта е с неправилна форма, продиктувана от конфигурацията на терена, като заема площ от 3.4 дка с приблизителни размери 97х49 m. Тя е била съоръжена с три отбранителни пояса. Първият най- външният започвал от самия ръб на рова, който е скалист с отвесна височина от 2-3 m. Крепостната стена от този пояс е изградена на самия венец, като загражда пространство с наклон на югоизток. Пространството затворено от крепостта е терасирано и гъсто застроено. Южната, западната и югоизточната стени са почти напълно разрушени, тъй като са построени направо върху скалистия терен и не са вкопавани. Камъните от тях се проследяват по цялото протежение на склоновете, като тези от западната стена са се срутили в рова. Основите на северната стена са запазени под насип и само източната стена е във вид на разсип, висок 2 m и широк 4-5 m. На югоизточната и на северната стена се забелязват основите на две кули. Вторият отбранителен пояс е оформен малко по- нагоре по склона, като затваря площ от 1 дка с неправилна форма. Максималните му размери са 67х22 m и включва в себе си отвесни до 3-4 m скални групи в северозападната, най- висока част от хълма. В североизточния ъгъл на втория крепостен пояс се забелязват останките на голяма ъглова кула. Последния отбранителен пояс, обхваща най- високата точка на хълма като почти целия се състои от споменатите отвесни скални групи. Те заемат северната и западната страна на така оформената цитадела. От всички страни е изградена здрава крепостна стена, като тази от север е с по- малка дебелина. Максималните размери на цитаделата са 18х8 m и затваря площ от 0.11 дка. Входа във нея е бил изсечен в скалите от изток и е бил иззидан, вероятно като кула порта. При проучване на крепостта може да се окаже, че цитаделата е единен комплекс от една добре укрепена сграда. В западното подножие на цитаделата, непосредствено под отвесния скален венец, се проследяват основите на внушителна полукръгла кула. Тази кула вероятно е била част от цитаделата. Тя е охранявала главният вход в твърдината, който се е намирал точно срещу седловината. Именно в тази кула се събират всички крепостни стени на трите пояса. Всички стени по обекта са градени от полуобработени камъни споени с бял хоросан, подредени по лица. Блокажа между лицата е от трошен камък споен с хоросан. Ширината на крепостните зидове варира в зависимост от подхода към тях, като в най- достъпните части тя е над 2 m. По терена на укреплението се намират купчини камъни, произхождащи от разрушени сгради и голямо количество битова керамика. През цялото си съществуване, крепостта вероятно е изпълнявала чисто военни функции, като през средновековието в нея вероятно се е установил местен управник. През по- голямата част от съществуването си тя е била в пределите на Източната римска империя. През 1987 г. при теренни обхождания от археолози е установен частично запазен участък от крепостна стена, над самото дере. Този участък е бил с дължина около 10 m, разположен в източната страна на обекта и е граден с камъни и дървени греди. Днес от него е останал само споменатия по- горе разсип, като само на места се вижда запазен градеж. В момента обекта се унищожава безвъзвратно от иманярски набези, които са изровили почти целия хълм. Под хълма в местността “Римски мост“/“Асенов мост“ има останки от мост над река Места. До този мост се проследява добре запазен древен път, минаващ непосредствено южно под укреплението. Засечен е и водопровод.
Местоположение
Надморска височина: 550 m GPS координати: 41°29’41” С.Ш. и 23°57’37” И.Д.
Източници
Дремсизова- Нелчинова, Ц. Археологически паметници в Благоевградски окръг. София, 1987
Домарадски, М. Паметници на тракийската култура по горното течение на река Места. София, 1999
Е. Минчев
К. Василев
М. Гърдев
Снимки
Крепост – http://haiduk-tourist.blogspot.bg/2015/10/blog-post_63.html
Стар път и мост – http://haiduk-tourist.blogspot.bg/2015/10/blog-post_86.html
https://photos.app.goo.gl/7B6oCnivt1FQ4KB1A
Планове
К. Василев