Описание и история
Късноантична и средновековна крепост Тича/Калето се намира край на 3.51 km северозападно по права линия от центъра на село Тича. Изградена е на връх със стръмни склонове, който се намира на билото на рид, който е част от Лиса планина, спускащ се от северозапад на югоизток. От изток ридът е ограничен от река Черна, от запад- от река Колгидере, а от юг- от река Голяма Камчия. Върхът е най- достъпен от север, по билото на рида, а най- непристъпен от изток, където склонът е почти отвесен. Крепостните стени следват конфигурацията на терена и ограждат територия с форма на неправилен многоъгълник и площ около 4 дка. Изградени са от ломени каменни блокове с дължина до 1 m и хоросанов разтвор. По протежението им личат останките на 2 бойни кули, едната от които е охранявала входа на крепостта. Ако съдим по особеностите на градежа, тези крепостни стени са изградени през XII-XIV в. В момента се проследяват под насип. Битова керамика не се забелязва, както и следи от хоросан. Във вътрешността се забелязват останки от сгради. Иманярите са вършали в обекта с булдозер. Но тази крепост не е възникнала на пусто място- тук е имало живот и в по- старо време. Върху развалините на едно късноантично укрепление (VI-VII в.), разрушено при варварските нашествия, се настанили българите. Поради обстоятелството, че в тази област след образуването на българската държава до 893 г. вражески крак не е стъпвал, мястото е останало неукрепено. Едва когато в посочената година маджарите опустошават цяла североизточна България, преди да бъдат разбити и прогонени, българското население построило защитни, крепостни стени, и превърнало мястото в силна планинска твърдина. Крепостта вероятно е била разрушена след падането на Североизточна България под византийска власт през 1001 г. и възстановена отново след въстанието на Асен и Петър малко след 1185 г. Според няколко български историци този обект трябва да се отъждестви със споменаваната в средновековните писмени извори крепост Тича. Всъщност с това има крепостта е спомената само от Мануил Фил през 1278 г. във връзка с похода на Михаил Глава Тарханиот срещу Ивайло. Но името Тича е регистрирано като речно име в надписи от времето на Кан Крум (801-814 г.) и Кан Омуртаг (814-831 г.), а също и в хронографията на византийския автор Теофан Изповедник, живял по същото време. Крепостта Тича вероятно е просъществувала до средата на XV в. В османските документи от по- късно време, а и в разговорната реч името на селото Български Читак и се употребява успоредно с името Тича.
Местоположение
Надморска височина: 696 m GPS координати: 42°58’52” С.Ш. и 26°24’01” И.Д.
Източници
Димитров, Б. Хаджийски, А. Каменните щитове на България. София, 1988
М. Гърдев