С. Старосел – крепост на вр. “Кози грамади”


Описание и история

Тракийска, антична и късноантична крепост и светилище Кози грамади се намира на 9.15 km северно по права линия от центъра на село Старосел. Крепостта е издигната в най- високата част на връх „Кози грамади“, като умело е вписана в естествената недостъпност на възвишението. От всички страни върхът е обграден от стръмни склонове, а на места от юг и изток те са отвесни с височина до 30 m. Най- лесния достъп до съоръжението е от северозапад през стръмна и дълбока седловина, която отделя върха от останалите масиви. Твърдината има неправилна форма, продиктувана от формата на терена. Тя има максимални размери 118х97 m и площ от 5.5 дка. Укрепената част е разделена на две- основно укрепление, заемащо върха на хълма и малко подградие разположено в източното подножие на върха. Основното укрепление има размери 118х56 m и площ 4 дка. То е защитено от североизток, север, запад и югоизток от крепостни стени градени с големи обработени каменни блокове подредени във две лица с пълнеж между тях. Блоковете са дълги 0.6 m, широки 0.3 m, с дебелина 0.17 m. Дебелината на стените е около 1.6 m, като те са най- дебели в северната част на укреплението, от където е и най- лесният достъп. Северната крепостна стена има формата на дъга, като най- изпъкналата част на дъгата е точно на север. Тя е разкрита в един участък от около 3 m и има запазена височина 0.65 m. Входа на обекта е разположен в северозападната част на северната стена и има ширина около 1.3 m. Защитена е от правоъгълна, плътна кула (бастион), разположена източно от него на най- изпъкналият участък от северната стена. Източно от кулата са разкрити от археолозите два контрафорса, които са поддържали куртината. След като крепостта е превзета от римляните, северната стена вероятно е преизградена, като за допълнителна защита на входа е издигната дебела втора стена пред него, успоредна на основната крепостна стена. Тази допълнителна куртина е с дължина 17-18 m и заслонява входа, така че за да се добере до него евентуалния противник, трябва да мине успоредно на основната стена и да изложи гърба си на обстрела от нея. Западните и източните стени са издигнати между отвесни скални групи и се проследяват във вид на насипи. Терена на укреплението е заравнен с изключение на самия връх, който се намира в средата му. Върхът е скалист и вероятно е изпълнявал култова роля. Източно под основното укрепление се намира малкото подградие с размери 52х46 m и площ от 1.5 дка. То е издигнато на много стръмен склон, като от североизток се затваря от висока и отвесни скали. Точно преди скалите на терена се различават следи от сгради. Южно под скалите се различават останките на още един вход. Пътя от него е добре оформен и се спуска на югоизток под върха, към тракийката резиденция „Кози грамади“, която отстои на 500 m по права линия от крепостта. Вътрешността на твърдината е била гъсто застроена. В нейната среда на широка равна площадка е разкрита раннохристянска църква. Тя е широка 5.3 m. Широчина на предната част на абсидата е 2.1 m. Наоса е дълъг едва 1.84 m. Тя има предверие, което не е разкрито. Предполагаема дължина на обекта е 7.6 m. Крепостта е изградена е още през ранножелязната епоха VІІІ-VІ в.пр.н.е. В периода V-ІV в.пр.н.е. съдейки по нумизматичния материал открит по време на разкопките, може да се предположи, че укреплението e функционирало през цялата втора половина на І хил.пр.н.е. с известни прекъсвания. Римските републикански денарии, сечени през І в.пр.н.е., датират разрушаването на укреплението при някои от известните походи на римските легиони в Тракия. Върхът е използван активно и през римската епоха до V в. Множеството фрагменти от оброчни плочки подсказват наличието на тракийско светилище, а раннохристиянската църква бележи края на почитането на върха като култово място. През 2010 г. са документирани десетки добре обработени блокове с украса, които са били част от основите на голяма представителна постройка вероятно храм. Блоковете се откриват единствено по протежението на дълъг 300 m улей в югоизточното подножие на върха. Северно от твърдината в подножието на възвишението преминава основното трасе на “Кознишкия проход”. Той основно е използван от тракийския период до края на XIX в. Крепостта е издигната именно за да контролира тази важна пътна артерия през Средна гора.

Местоположение

Надморска височина: 1363 m GPS координати 42°34’06” С.Ш. и 24°33’45” И.Д.

Източници

Кози грамади. Проучване на одриската владетелска резиденция и светилища в Средна гора VIII-І в.пр.Хр. Том І, НИМ, 2011 
К. Василев
М. Гърдев
Е. Минчев

Снимки 

https://photos.app.goo.gl/zbt1kqMzi4UGusvK8
http://pepopepo2.snimka.bg/travel/trakiyiska-krepost-kozi-gramadi-s-starosel.5143626

Планове

s starosel krepost na vr kozi gramadi 5f43d844e9a84
К. Василев
 

Координати: 
Категория обекти в БГ: 

Comments are disabled.