Описание и история
Тракийска крепост и антична, късноантична и средновековна кула Бакърлъка се е намирала на едноименния връх, на 5.11 km северозападно по права линия от центъра на село Равадиново. Изградена е на най- високия връх (377 m) на Медни рид. Той е стратегически с отлична видимост във всички посоки и доминира над околността. Самият рид започва от морския нос “Чукаля” на север и се спуска на юг до град Приморско. По този начин разделя с визуална преграда укрепленията по морето в акваторията на “Аполония Понтика”, от тия във вътрешността на Странджа.
Самият връх Бакърлъка е със стръмни склонове от всички страни, които частично от север, изток и юг са скални и отвесни. Билото му е платовидно и широко. Тук траките издигат твърдина, крепостната стена на която е била изградена от ломени камъни без спойка. Състояла се е от цитадела, намираща се в най- северната част на обекта. Самата крепост е заемала целият връх. На местата, където склоновете са отвесни не е имало крепостна стена.
Защитата от юг на север се е осъщяствявала чрез тройна отбранителна линия, като най- външната е имала и крепостен ров. Той започва от отвесния скален склон на изток и завършва при суходолие със стръмни и дълбоки склонове на запад. В това суходолие вероятно е текъл поток по онова време. От запад защитата се е осъществявала като вътрешното пространство е било заградено със стени на сектори.
Максималните размери на Бакърлъка са около 332 m в посока север- юг и около 230 m широчина в южната част на обекта, в посока изток- запад. Защитеното пространство на цялото селище е с неправилна форма, продиктувана от конфигурацията на терена. Максимзлната защитена площ е около 65.5 дка. Цитаделата е имала неправилна форма, продиктувана от конфигурацията на терена, като е била с максимални размери около 158х178 m. Защитената ѝ площ е била около 16 дка.
През античността, късната античност и средновековието бърхът е изпълнявал сигнално- наблюдателни функции свързани със стратегическото му разположение. През 1880-1885 г. братя Шкорпил описват тук правоъгълна кула и изсечени стъпала, по които се е слизало от върха, вероятно към отвесната му част. Кулата се е намирала в югоизточната част на цитаделата.
По склоновете на височината са намерени пластове от мед и хематит, както и стари рупи и шлака от леене на метал. Константин Иречек предполага, че оттук е била добивана медта, от която градовете “Аполония Потика”, “Деултум”, “Анхиало” и „Месемврия Понтика” са секли монети.
Бакърлъка е била главен опорен пункт на укрепен възел, включващ множеството крепости по Медни рид и Черноморието. В днешно време стените на укреплението се проследяват по целият си периметър във вид на насипи високи максимум до 1 m. Изключение прави югозападната част на укреплението, където останките са обезличени при изграждането на релейна станция.
Намерената керамика на върха е от ранножелязната, до късноантичната епоха. Крепостта е била обитавана в периода V-IV в.пр.н.е. По цялото било на рида е минавал древен път в посока северозапад- югоизток, който дублира в този район “Западнопонтийския път”.
Местоположение
Надморска височина: 377 m GPS координати: 42°23’52” С.Ш. и 27°36’29” И.Д.
Литература
Колектив. Мегалитите в Тракия. Тракийски паметници, том 1. София, 1976.
Колектив. Странджа древност и съвремие. София, 1990.
Чолпанов, Б. Каменните щитове. София, 1989.
Автори: Е. Минчев, К. Василев и М. Гърдев
Снимки
Планове
