Описание и история
Тракийска и средновековна крепост Хмела, се намира на едноименния връх, на 2.37 km южно по права линия от центъра на село Присово. Изградена е на билото на езикообразно, възвишение със стръмни и на места отвесни склонове, от всички страни, с изключение на изток, където чрез тясна седловина се свързва с останалата част от масива. От юг и югозапад е ограничено от река Белица, а от запад и север- от десен неин приток.
Твърдина Хмела е с неправилна, издължена в посока югоизток- северозапад форма. В градежа на крепостните стени ясно се различават два строителни периода, вероятно тракийски и средновековен. Тракийската крепост е с максимални размери 139х40 m и е заемала площ от 4.25 дка. Формата ѝ наподобява разрязана по дължина круша с тясна страна насочена на северозапад.
Тракийската крепостна стена днес е силно обезличена, като трасето ѝ, във вид на насип висок 1 m, се проследява в по- ниските склонове на хълма. Тази стена се е простирала от изток, север и запад. От юг, където склона е много стръмен и билото на хълма е увенчано със скален венец, стена не се забелязва. По всяка вероятност, тя е била съборена и върху трасето ѝ е била построена по-късната средновековна стена. Основната част от руините, които се намират на обекта са от средновековието.
Средновековното укрепление Хмела е значително по- малко от тракийското и заема заравненото било на хълма, което е с наклон на север. Формата му подобно на тракийското, е издължена с максимални размери 109х25 m с площ от 1.67 дка. Крепостните стени са градени от ломени плочести камъни споени с кал, като на места се забелязват и следи от бял хоросан.
Днес те са почти, напълно обезличени в следствие на непрестанната иманярска дейност, която е превърнала останките в безформени купове от камъни. Именно поради тази причина по протежение на стените днес не може да се определи местоположението и броя на крепостните кули, с изключение на една.
Тя е издигната в най- северозападната точка на Хмела и се явява своеобразен край на укреплението, като от нея тръгват, съответно, югозападната и североизточната стени. Тази кула е имала основната задача да брани достъпа до крепостта по билото на хребета. От югоизток на твърдината, в пространството между старата тракийка стена и средновековната такава, е издълбан ров, който възпрепятства достъпът по хребета от тази страна.
Вътрешността на обекта е гъсто застроена, като на всякъде се виждат останки от сгради. В момента цялата площ вътре и извън твърдината е в изкопи от активна, иманярска дейност. Има много разхвърляна битова керамика с цвят на съвременни тухли- четворки и счупени тегули.
Югоизточно от укреплението, в подножието на хълма през средновековието възниква Присовски манастир „Св. Архангел Михаил“. Този манастир след редица преустройства, опожарявания и преизграждания се е запазил и до днес, като свидетел на една отминала епоха с величествената картина на извисяващата се, над манастирските куполи, малка но мощна средновековна крепост.
Местоположение
Надморска височина: 207 m GPS координати: 43°01’31” С.Ш. и 25°39’25” И.Д.
Литература
Автори: М. Гърдев и К. Василев
Снимки
План
К. Василев
