Описание и история
Късноантична и средновековна крепост Царев връх/Чуката се намира на едноименния връх, на 1.64 km североизточно по права линия от центъра на село Орешец. Обекта е издигнат на конусообразно възвишение, най- достъпно от юг, където е най- късия склон. От всички страни склоновете са стръмни. На самия връх е оформена равна площадка, с правоъгълна форма и максимални размери 30х20 m. Общата площ на укреплението е била приблизително 0.6 дка. В днешно време крепостни стени не са запазени. В североизточния край на обекта в момента е издигнат параклис. Много е вероятно основите на този параклис да са положени върху останките на голяма сигнално охранителна кула. По терена на обекта, въпреки съвременните строежи и обработка на земята се виждат много фрагменти от битова и строителна керамика. Връх „Чуката“ е стратегически. От него се открива изглед във всички посоки на голямо разстояние. На връх „Калето“, който се намира на 367 m северозападно от „Чуката“, се е издигала още една твърдина, която е съществувала през същите периоди като укреплението на връх „Чуката“. Тя е изградена на по- широк връх, който е по- непристъпен от „Чуката“ и позволява изграждането на по- голяма и здрава крепост, но обзора от нея е доста ограничен, което налага поддържането на укреплението Царев връх. Също така при нападение двете крепости са се защитавали взаимно и всеки противник е трябвало да се съобразява с това, като отдели двойно повече хора и усилия за да ги блокира. Двете съоръжения са охранявали древен път, който е част от прохода „Арпагидик“/“Оризарски проход“. Този път е започвал изкачването на Асеновградската планина от село Долнослав по рида, който се спуска от връх „Пилешка чука“ на североизток. Самия рид е ограничен от двете страни от река Луда Яна от запад и един неин приток от изток. В местността „Могилите“ пътят минава през землена преграда, която е първото съоръжение за контрол на пътя. След това изкачвайки се по билото на рида стига до втората защитна линия, състояща се от крепостите „Калето“ и Чуката. След тях той се е изкачвал до билото на Асеновградската планина в подножието на връх „Пилешка чука“. От тук пътят завива на югоизток, все по билото към село Врата. След село Врата пътят по билото продължава на югоизток до местността „Кабата“ при село Три могили, където се отклонява на юг и продължава към Смолян, където се съединява с пътя „Филипополис“- „Филипи“ с разклонение за „Топирос“. Пътят през прохода „Арпагидик“/“Оризарски проход“ е част от главната комуникация „Августа Траяна“- „Филипи“/“Топирос“. Имайки в предвид важността на пътя, по всяка вероятност крепостите „Калето“ и Чуката освен през късната античност и средновековието, са съществували и по времето на Римската империя, както и по времето на траките, но тази теза може да се докаже само след археологически разкопки.
Местоположение
Надморска височина: 855 m GPS координати: 41°54’03” С.Ш. и 24°57’03” И.Д.
Източници
Делирадев, П. Принос към историческата география на Тракия, II. София, 1953
М. Гърдев
Е. Минчев
К. Василев
Снимки
https://photos.app.goo.gl/FYPPtwggXQPAGnfn7