Описание и история
Тракийска, антична, късноантична и средновековна крепост Коритен/Коритен град се намира в местността “Ритлите”, на 0.57 km северозападно по права линия от центъра на село Лютиброд, на левият бряг на река Искър. Изградена е на стръмен склон с насока северозапад- югоизток, между непристъпни скални образувания напомнящи скални гребени, известни като природния феномен “Ритлите”.
Коритен град има почти правоъгълна форма с максимални размери 312×47 m и площ от 13.3 дка. От най- долният край на града до най- високата му точка денивелацията е 119 m с почти постоянен наклон. Източната и западната стена на укреплението са самите “ритли”. Дебелината им варира от 3 до 7 m, а дължината- между 200 и 400 m. Те представляват висока и здрава естествена, скална преграда, като отвесната им височина достига непреодолимите 20-30 m. На няколко места по протежението, най- вече на югозападната ритла, скалното образование е с намалена височина и става по- достъпно. На тези места древният строител е издигнал здрави крепостни стени, които са преграждали пролуките.
Югоизточната крепостна стена на Коритен град е била издигната в непосредствена близост до реката, която в миналото е миела зидовете. Днес останки от тази стена се наблюдават на 10 m от реката в непосредствена близост до екопътеката “Ботеви поклонници”. От запазени литографии и фотографии от началото на XX век се вижда, че още преди построяването на влаковото трасе през стария град, стените са били в много лошо състояние. От тях знаем, че южната крепостна стена е разполагала с най- малко две кули, като едната е била ъглова, а втората е имала правоъгълен вид.
В по- късни времена в останките на тази правоъгълна кула на Коритен град е оформена кошара, което е запазило структурата и до наши дни. Ъгловата кула е служила за защита на най- достъпната част от града в този участък. От нея тръгва напречна стена, която се свързва с североизточната “ритла”. Северозападно на разстояние около 30-40 m и на около 14 m височина спрямо първата стена, е издигната втора крепостна стена. На тази стена се различават основите на две крепостни кули външни за куртината или на големи контрафорси.
Повечето автори предполагат, че южната стена на Коритен град е унищожена при строителството на влаковата линия, а от нея на горе направо започват жилищни постройки. Според нас обаче, трасето на влаковата линия е прекарано в пространството между две крепостни стени. Втората крепостна стена е с дебели зидове от над 1.5 m което според нас изключва да са стени на жилища. Също така двете кули (или четирите контрафорси) са разположени в една линия до една и съща основна стена. Дебелината на техните стени е над 1 m.
Пространството между двете крепостни стени, по всяка вероятност не е било застроено а е имало чисто военно предназначение. В този участък склона е най- стръмен и трудно достъпен и вероятно, неговия наклон е включен в отбраната на Коритен град. След втората крепостна стена, нагоре по склона в продължение на около 150 m се наблюдават основите на множество постройки. В този участък се е разпростирала основната част на града. Над тези жилищни квартали, според нас е била разположена още една крепостна стена. Нейната основа е разкрита от иманярски набези.
Дали тези останки обаче са от крепостна стена или от някое доста голямо болярско жилище може да се определи само след археологически проучване на Коритен град. На около 45 m на горе по склона, иманярски изкопи разкриват вътрешната част на града. Тя представлява правоъгълна цитадела с приблизителни размери 44х30 m, като заема почти цялата ширина на укрепеното пространство, като само от североизток е оставен проход от няколко метра през който да се минава. По всяка вероятност цитаделата е била допълнително укрепена с няколко бастиона.
Вътрешността на това укрепено пространство е много гъсто застроена, като на терена се намират много фрагменти от фина, гледжосана керамика. Северозападно над цитаделата, терена почти рязко намалява своя наклон и на разстояние 27 m от нея е изградена основната северозападна стена на града. Тя е с дебелина от 2.8 m и е градена, както и останалите стени- лицата от правилно обработен местен, варовиков камък, споен със здрав бял хоросан, а вътрешността- от по- дребни камъни и трошляк, споени с бял хоросан.
Стената на Коритен град се проследява под насип, като над насипа градежът е запазен на височина от 1 m. Тя може да бъде проследена на дължина от 10 m. По нейното протежение на едно две места се наблюдава значително струпване на камъни, което вероятно са останки от крепостни бастиони или кули. След тази основна стена следва стръмна седловина, която допълнително е оформена като крепостен ров. Пред този ров се забелязват следи от допълнително укрепяване, което обхваща правоъгълно пространство с размери 50х30 m.
Това предградско укрепление е било значително по- слабо защитено с тънка стена с дебелина 1.3-1.5 m градена от камък без спойка. Освен, като допълнителна преграда за евентуалният нападател, това предграско укрепление, вероятно е играло ролята на военен лагер в мирно време. Подобни предграски укрепления се наблюдават и в други крепости от средновековието, като не без известната българска твърдина “Просек” разположена на брега на река Вардар.
От най- високата точка на Коритен град има прекрасна видимост по поречието на река Искър и пряка видимост с разположената на отсрещният бряг крепост “Шишманово кале”. Цялото пространство на града е гъсто застроено и навсякъде се намират много фрагменти от строителна и битова керамика. Уникалното разположение на твърдината с неговите сгради, изградени на изключително стръмен склон по цялото си протежение, са представлявали уникална и красива гледка, която със сигурност може да съперничи на крепостта на инките “Мачу пикчу” в Перу.
За голямо съжаление обектът се разрушава от иманярите. Североизточно от укреплението извън “Ритлите”, се намира късноантично и средновековно предградие, част от Коритен град, което заема площ от около 40 дка, като в определен период (най- вероятно между IV-VI в.) също е било укрепено. Това твърдение обаче може да бъде доказано само след археологически разкопки. На терена на предградието има следи от терасиране и множество сгради и отделни стени.
То е било използвано вероятно до края на XV-XVI век и поради тази причина, включително и заради гъстата разстителност е трудно да се определи, къде е била крепостна стена и дали въобще има такава. Но поради разкритата в предградието късноантична трикорабна базилика с внушителните размери от 18х13 m, представляваща вероятно седалище на епископ, може да се предположи, че такъв важен градски център не би могъл да остане без защита и в предградията си. Под базиликата е открито тракийско светилище.
Има вероятност, също така, при археологически разкопки да се окаже, че Коритен град всъщност възниква в пределите на предградието, но след готските и славяно- аварските нашествия да се е преместил между “Ритлите”. Със сигурност през средновековието градът е бил свит до крепостното съоръжение между “Ритлите” и малкото неукрепено предградие, чийто останки са засвидетелствани от запазената и до днес средновековна църква “Св. Георги”, градена през XII-XIV в.
Тя има правоъгълен план с три полукръгли абсиди без притвор, подсилена със здрави контрафорси. Максималните ѝ размери са 11.3х9.15 m. Обявена е за паметник с национално значение, като в нея са запазени само отделни фрагменти от богатата ѝ в миналото стенописна украса. За незначителното по размери неукрепено средновековно предградие, говори и факта, че над разкритата късноантична базилика не са намерени останки от по- късно време, а тя е разположена в непосредствена близост до “Ритлите”.
В Коритен град са открити бронзови и медни украшения, и една златна монета, сечена по времето на император Юстиниан I. Сред развалините на голяма антична сграда, е открита каменна колона с надпис на старогръцки, който гласи: “Аз, Евстати, завърших строежите”. Според начина на изписване на буквите, той може да бъде датиран към началото на III в. Според някои автори, античното селище при Лютиброд може да е споменатата от Прокопий крепост “Валве”.
Коритен град е изграден на много важно кръстовище. До “Ритлите”, по мост над река Искър, в посока югоизток- северозапад се проследява трасето на пътя обслужващ Трета линия крепости в Стара планина и Предбалкана, издигнати от Източната римска империя за защита от север. Отделно на 700 m югоизточно от твърдината, минава трасето на пътя “Улпия Ескус”- “Улпия Сердика”. На 2.4 km северозападно от укреплението в посока изток- запад се проследява пътят идващ от “Калето” (Мездра) от изток и отиващ към проходите “Врачански”, и “Петрохан” на запад.
Местоположение
Надморска височина: 256 m GPS координати:43°06’33” С.Ш. и 23°37’19” И.Д.
Снимки
Снимки от Коритен град
Снимки от Коритен град
Литература
Димитрова, Д. Археологически паметници във Врачански окръг. София, 1985.
Николов, Б. От Искър до Огоста. София, 1996.
Автори: М. Гърдев, К. Василев и Е. Минчев
