Описание и история
Тракийска, антична, късноантична и средновековна крепост Калето се намира на 1 km югозападно по права линия от центъра на село Крушуна. Тя е издигната на две отделни възвишения, разположени едно след друго в посока север- юг. От изток на възвишенията тече Селска река, която образува известните „Крушунски водопади“. Северното възвишение се казва “Даран- Баран”, а южното “Хулник”. Северното възвишение представлява самостоятелен хълм с много стръмни склонове на север и изток, и отвесни- до 20 m от запад. Най- достъпно е от юг, където широка и дълбока седловина го отделя от разположеното на по- висока кота, възвишение „Хулник“. Южното възвишение представлява висок, скалист склон, който постепенно се изкачва и достига билото на „Деветашкото плато“. Северната част на този склон представлява заравнена, скалиста площадка със стръмни източни и западни склонове, и отвесни до 20 m от север. Тази площадка е най- достъпна от юг, където широкия склон достига до площадката. Крепостта Калето представлява две самостоятелни укрепления, издигнати съответно на двете възвишения. Те са свързани посредством голям крепостен вал и ров, който загражда пространството между двете укрепления. Северното укрепление Даран- Баран има неправилна, елипсовидна форма с максимални размери 75х35 m и площ от над 1.8 дка. То е заградено със здрава крепостна стена от север, изток и юг, която се проследява под насип висок 1.5-2 m. Част от северната стена е разкопана от иманяри, като в изкопите се вижда, че стената е градена от местен, ломен камък, споен със бял хоросан. На терена е разхвърляно голямо количество строителна и битова керамика, което подсказва, че вероятно градежа на стените е бил в стил „опус микстум“- камък с редуващисе пояси от по 4-5 реда тухли. От север, от където твърдината е по- достъпна и от юг, от където е бил главния вход, се забелязват следите от две кули, които са защитавали тези уязвими участъци. От запад, от към отвесните скали, стена или не е имало, или е представлявала дървена палисада. От запад, север и изток на разстояние от 6 до 35 m се проследява голям вал с издълбан след него ров. Вала е със запазена височина от 2 m, a а рова е с дълбочина 1 m. Цялото трасе под вала е осяно с разсипани камъни, което предполага, че върху вала е била издигната каменна, оградна стена. В кой период е била издигната тази стена може да се установи само след археологически проучвания. Този ограден вал и стена, от запад и от изток в южно направление достигат отвесните склонове на скалната тераса на възвишението „Хулник“. Втората крепост Хулник е разположена на скалната тераса южно на 78 m от Даран- Баран е значително по- голяма. Тя има неправилна форма с максимални размери 195х110 m и площ от над 13.2 дка. Крепостни стени са изградени от запад, изток и юг, като те са били единични. Поради тази причина стените са значително по- дебели от тези на северния хълм. Те се проследяват под големи и високи насипи, като някой от тях достигат височина 5 m и ширина повече от 6 m. Поради стръмните източни и западни склонове стените там са по- тънки. От юг иманяри са разкопали голяма кула. Тя е градена с местен, ломен камък, споен с бял хоросан, без тухлени пояси. На западната стена се забелязват останките на кула, а по на север по същата стена вероятно останките на още една кула. На югоизточната стена вероятно е бил разположен главния вход, оформен във вид на кула порта. Североизточната стена е допълнително подсилена от отделни отвесни скални формирования, които умело са вписани в крепостната стена. Терена на обекта е гъсто обрасъл и керамика трудно се намира. Югоизточната стена продължава на север, като се спуска по стръмния източен склон на възвишението и достига до отвесните 100 m скали на скалната тераса. В близост до тези скали преминава трасето на стар път и вероятно там е имало порта. Този път се изкачва северно от равнината и достига крепостния вал, пресича го и продължава западно под отвесните скали на крепостта Даран- Баран. След това трасето му пресича седловината южно между двете крепости, а след това се изкачва североизточно от твърдината Хулник, като трасето му минава точно под стената на укреплението. От изток на пътя, в този участък остават отвесните сто метрови скали на скалната тераса. После трасето на пътя пресича югоизточната, напречна стена, като след нея той се разделя на две. Единият път продължава на юг покрай скалния ръб, а другия завива на югозапад, като трасето му преминава покрай югоизточната стена и достига главния вход на крепостта Хулник. Общата площ на цялото укрепление, заедно с двете отделни укрепления, е над 30 дка. В пространството между двете вътрешни крепости се забелязват останките на доста сгради включително на малка църква в близост до пътя. Като се има предвид различната специфика при строителството на обектите, може да се предположи, че крепостта възниква през тракийско време, на хълма “Даран- Баран”, вероятно като светилище или охрана на светилище. През античността и късната античност римляните каресват доброто местоположение на укреплението и го използват за контрол на споменатия път. След като българите се настаняват трайно по тези места, значението на крепостта, особено през Първото българско царство нараства. Поради тази причина е застроен и укрепен южния скален език, като е издигната сложна система за защита. Всички тези предположения могат да бъдат доказани само след археологически разкопки, които обаче за сега не се очертават.
Местоположение
Калето/Даран- Баран: Надморска височина: 164 m GPS координати: 43°14’47” С.Ш. и 25°01’52” И.Д.
Калето/Хулник: Надморска височина: 226 m GPS координати: 43°14’37” С.Ш. и 25°01’52” И.Д.
Източници
К. Василев
Снимки
http://haiduk-tourist.blogspot.bg/2017/04/blog-post_58.html
http://haiduk-tourist.blogspot.bg/2017/04/blog-post_22.html
https://photos.app.goo.gl/xQKIRZPTV5133pnm1