Описание и история
Антична и късноантична крепост, наречена “Ковачевско кале” се намира на 3.42 km източно по права линия от центъра на село Ковачовец, до съвременния път Попово- Бяла. Тя е разположена в равна малка долина, в ъгъла между реките Калакоч дере, идваща от северозапад и Лика дере, идваща от запад. Двете се събират източно до твърдината. При своите теренни обхождания Карел Шкорпил отбелязва, че твърдината е втората станция, разположена на пътя „Марцианополис“- „Никополис ад Иструм“, което не отговаря на истината. Реално укреплението е втора или трета станция на пътя „Никополис ад Иструм“- „Абритус“- „Дуросторум“. Той изготвя план на укрепителната ѝ система, направен по добре запазените тогава руини. Мощната крепостна стена, построена през IV век с дебелина около 3.2 m, е опасвала една обширна територия от около 50 дка. Била е снабдена със 17 издадени пред стената кули, 13 от които са били с U-образна форма. Разположени са почти симетрично по цялата ѝ дължина, с изключение на тези при портите и 4 кули с кръгла форма, разположени в ъглите. Две порти (северна и западна) и мост (днес обезличен), построен над река Калакоч дере са допълвали останалите елементи от крепостното строителство. Подземен водопровод изграден от глинени тръби, спускащ се към обекта от разположените северозападно на няколко километра от нея близки височини, го е захранвал допълнително с питейна вода. Първата по- точна научна информация за укреплението се получава от ограничените спасителни разкопки извършени в северозападния ѝ ъгъл, провокирани от пресичането на този ъгъл при корекцията на част от шосето Бяла- Попово през 1965 год. Частично е била разкрита една полуразрушена от пътното строителство значителна каменна постройка, снабдена с тухлен под. В началото на месец юни 1990 г. са поставени основите на редовните археологически проучвания на крепостта с договор, сключен между ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, Поповската община и Исторически музей- Попово. Разкопките започват с разкриването на двете U-образни кули (№ 11 и № 12 по плана на К. Шкорпил), охраняващи западната порта на крепостта, заедно с прага на двукрилата порта и пространството около нея. Вътрешните лица на кулите са изградени в правилни редове от правоъгълни каменни блокове, споени с бледожълт хоросан с примес от счукани тухли. Външните каменни лица са силно пострадали в най- ново време и почти изцяло липсват. На много места във вътрешността на кулите са разкрити струпвания на останки от покривния материал- многобройни фрагменти от керемиди и овъглени масивни греди от дървената конструкция заедно с железни клинове, служещи за тяхното закрепване. Разкопките за периода 1993-1995 г. са насочени към мястото, където според плана на Шкорпил се очаквало да се намира кула № 3, разположена на северната крепостна стена, в непосредствена близост до съвременното шосе Попово- Бяла. Освен многобройните подемни находки, в руините на кулата са разкрити и три човешки скелета. За тяхната смърт се предполага, че е виновно силно земетресение, срутило междуетажната конструкция на кулата. Западно от кула № 3 в крепостта са разкрити и няколко от стъпалата на каменната стълба, водеща към вътрешната площадка, по която са се движели защитниците на твърдината. Стълбата е насочена в посока на северозапад, където се е намирала ъглова кула № 1, основата на която остава северно на съвременния път. До 1999 г. е продължило разкопаването на следващата кула, разположена на изток от вече разкритата (кула № 4 по плана К. Шкорпил) и на отсечката от крепостната стена, затворена между двете кули. Новоразкритата кула е с почти идентичен план с този на кула № 3. Междуетажните дървени конструкции са се придържали от четвъртит каменен пилон, изграден вторично при по- късен ремонт върху насипа, оформил се от трамбованите върху стария под рушевини от IV в. Находките от вътрешността, макар и да се намират в различни пластове и на тази кула обхващат периода от IV-VI в. В непосредствена близост до нея, но от външната страна на крепостната стена през 1998 г. е разкрит и един латински надпис, който все още не е напълно разчетен. През периода 1998-2001 г. за пръв път в историята на провежданите разкопки на обекта е започнало и сериозното проучване на вътрешността ѝ. Разкрита е голяма двуделна едноетажна постройка с правоъгълна форма и надлъжна ориентация в посока изток- запад. Запазените зидове са с дебелина около 0.7 m и са изградени от добре обработени, малки, каменни блокове, споени с бледожълт хоросан. Максималната височина на руините на сградата е 1.2 m, с което тя достига на места почти до днешната повърхност. И двете ѝ помещения са били веднага след построяването запълнени с жълто- кафява стерилна пръст и бледожълта глина, като над този насип е бил направен и нейният под. Входът на сградата се е намирал от юг, а покривът ѝ е бил покрит с керемиди. Сградата е била построена малко по- късно от построяването на крепостната стена. Постройката, ремонтирана след силно земетресение през управлението на император Констанций II, е била унищожена при управлението на император Валент по време на Втората готска война или най- късно в началото на управлението на император Валентиниан II през 90-те години на IV в. Към нейните руини през V в. са били прилепени паянтовите жилища на обитателите на укреплението. Те са съществували до 60-те години на V век, когато са били унищожени от голям и повсеместен за крепостта пожар по време на управлението на император Теодосий II (402-450 г.). В този вътрешен сектор изцяло е разкрита и малка, правоъгълна, култова сграда (saccelum) от IV век, ориентирана надлъжно в посока изток- запад. Стените на постройката са изградени от обработени камъни, споени с бледорозов хоросан. Запазената височина на руините варира от 0.3 m до 0.45 m, а входът на сградата се е намирал от изток и е заемал цялата ѝ източна фасада, оформена от три каменни стъпала. Подът ѝ се е намирал на височината на третото стъпало. За богатата някогашна украса на този малък храм показват намерените в близост до нея фрагменти от украсени с геометрични орнаменти каменни корнизи, каменни розети от таванна касетъчна украса и няколко тухли, специално направени за външно облицоване на стени. Във вътрешността на сградата се е намирала само статуята на божеството, на което тя е било посветена като не е била предназначена за влизане на външни хора. В северозападната част на крепостта е направен един самостоятелен контролен сондаж от 25 m2. В него след разчистване на част от жилище, опожарено в 50-те години на V век, е достигнато до по- старо подово ниво също със следи от опожаряване. То е измазано с бледожълта глина, а девет добре запазени отвора от дървени стволове с диаметър 0.35-0.45 m оформяха тясно правоъгълно помещение с иззидани с кирпич стени. Това помещение, като част от по- голям архитектурен ансамбъл, е било опожарено и унищожено по времето на Втората готска война. През 2003 г. е започнато обособяването на изцяло нов проучвателен сектор, разположен в северозападния ъгъл на твърдината. И тук, както и в централната ѝ част, са открити трите основни пласта от късноримската и ранновизантийската епоха (VI век). Разкрита е и голяма правоъгълна сграда, разположена в посока север- юг, построена от ломени камъни в характерния за края на V и най- вече за VI век каменен градеж, наречен тип „рибя кост“. Под тази сграда е намерена монументална сграда от IV век, разположена в посока изток- запад, която е пресечена на места от по- късната ранновизантийска постройка, но засега остава непроучена. В този сектор е разкрита и запазено вътрешно лице на част от западната крепостна стена на обекта. Завършено е и пълното разкопаване на поредната U- образна кула (кула № 10), намираща се на западната крепостна стена. Междуетажните ѝ конструкции в един по- късен период са се поддържали от два каменни пилона, изградени в насипа на по- ранни преустройства. В нея са открити многобройни фрагменти от керамични съдове, животински кости, битови и др. предмети, бронзови и медни монети от периода от III, IV, V и VI век, като последните са отсечени при византийския император Юстин II (565-578 г.). Всички разкрити досега кули са били на три етажа с покриви, от дървени конструкции, покрити с големи глинени керемиди (тегули). Въпреки кратките проучвателни сезони и неголемия брой участници в проучванията до днес изцяло са разкопани общо 5 кули: 2 по северната крепостна стена, заедно със стената, заключена между тях и началото на каменната стълба за изкачване върху площадката на стената от защитниците на крепостта, 2- те кули защитаващи западната порта на укреплението и една кула от западната крепостна стена. Разкрити са руините на едно малко езическо светилище в югозападната част на крепостта, на монументална двуделна сграда, намираща се в непосредствена близост до светилището, на голяма правоъгълна едноделна постройка от византийската епоха, стъпила и пресичаща едновременно монументална сграда от IV в. Може да се смята вече за доказано, че грандиозната строителна дейност по укрепяването на този обект е извършена по време на съуправлението на императорите Лициний I и Константин I Велики като августи, между 308 и 324 г. Въпреки много лошото състояние на по- голямата част от откритите медни монети, повечето от които са и силно пострадали от пожарите и престоя им в почвата, можаха да се определят монети от най- малко 29 римски и византийски владетели, 5 императрици, посмъртни монети в памет на император Константин I Велики, възпоменателни монети, отсечени в чест на градовете Рим и „Константинопол“ и няколко бронзови монети на македонския владетел Филип II. Тяхното отсичане е дело на монетарниците от поне засега тринадесет града на Римската империя- Александрия, „Антиохия“, „Кизик“, „Константинопол“, „Никомедия“, Рим, „Тицинум“, „Тревери“, Аквилея, „Сирмиум“, „Сисция“, „Тесалоник“ и „Хераклея“, като преобладават тези от градовете „Константинопол“, „Никомедия“ и „Кизик“. Единичните колониални монети от III век, намерени във вътрешността на крепостта, са отсечени в градовете „Марцианополис“, „Одесос“ и „Никополис ад Иструм“. В процеса на проучванията, са установени трите основни обособили се пласта, образувани от останките на сградите, плюс едно аварийно укрепване, което е извършено най- вероятно след разрушително земетресение, повредило каменните сгради от най- ранния период на съществуването на твърдината и един непроучен, най- ранен засега пласт, предхождащ с векове изграждането на укреплението, свързан с късножелязната епоха. Първият период от живота на крепостта, започващ с нейното построяване, приключва с пожар, който е нанесъл и сериозни повреди на каменните зидове и на пилоните, поддържащи междуетажните конструкции на кулите, фланкиращи западната порта на обекта, предизвикан най- вероятно от опустошенията, извършени от въстаналите готи по времето на Втората готска война. Тънко хумусно наслояване над този пласт в кула № 12 показва, че животът в твърдината или поне в отделни нейни части, не е възобновен веднага след края на готските войни. От този пласт произхождат многобройните монети, отсечени от император Лициний I до император Валент. Почти всички монети са едностранно или двустранно обгорели. Вторият, по- късен и по- дебел пласт, е образуван от изцяло опожарените и разрушени гъсто и непланомерно, понякога и верижно построени жилища с паянтова конструкция, изградени най- често с едната си стена към частично запазени каменни зидове от предходната епоха, по време на най- силните хунски нашествия около средата на V век (около 447 г.) или малко по- късно. От този пласт са и най- многобройните медни монети, най- ранните от които са все още от IV век, а най- късните са отсечени при императорите Теодосий II и Валентиниан III. Почти всички монети от този пласт са силно обгорели. Върху неразчистените останки от разрушенията предизвикани от набезите на хуните на Атила, е намерен най- тънкият последен пласт, образуван от руините на унищожените от авари и славяни през 80-90 години на VI в. паянтови постройки на укреплението. Откритите тук монети са отсечени при императорите Анастасий I, Юстиниан I и Юстин II. Най- късните открити поне засега монети в този пласт са фолисите, отсечени при император Юстин II през 578 год.
Местоположение
Надморска височина: 226 m GPS координати: 43°21’33” С.Ш. и 26°08’42” И.Д.
Литература
Дремсизова- Нелчинова, Цв. Г. Гинев, Ил. Ангелова и др. Археологически паметници в Търговищкия район. София, 1991.
Стойков, В. Късноримската крепост Ковачевско кале до гр. Попово. Варна, 2010.
Автор: М. Гърдев
Снимки
Графични възстановки
Планове
К. Василев
