Описание и история
Праисторическа и късноантична крепост Калето се намира на едноименния връх, на 0.64 km северно по права линия от центъра на село Казачево. Изградена е на скално възвишение с надморска височина 245 m, със стръмни склонове от север и отвесни от запад и юг. Най-достъпното място е от изток, по билото на височината. От север и запад обектът е ограничен от река Осъм, а от юг от десен неин приток.
Калето заема неправилна, защитена площ от около 5.8 декара, с максимални размери 140 m по оста изток-запад и около 86 m по оста север-юг. На изток укреплението се стеснява следвайки конфигурацията на терена и там вероятно е бил разположен главния вход към обекта.
Северната крепостна стена на Калето е най-добре запазената му структура. Проследява се като каменен насип с дължина около 118 m. В средата на стената от вътрешната й страна е изградена голяма правоъгълна постройка с дължина около 20 m, ориентирана по оста изток-запад. В североизточния ъгъл на укреплението, в най-източната му част е изградена ъглова кула с размери около 7 x 5 m, а непосредствено източно пред нея е оформен ров с размери около 6 x 7 m, който отделя крепостта от другата част на хълма. Североизточният сектор на Калето е и най-гъсто застроеният.
От югоизточната стена на разстояние около 36-37m западно от спомената ъглова кула, в посока северозапад започва вътрешна преградна стена, която е разделяла Калето на две части: източна – цитадела и западна – предградие. Преградната стена е с дължина около 50 m, като трасето ѝ е леко начупено, но запазва по цялата си дължина северозападната посока и завършва в северната крепостна стена, където вероятно е оформен вход между двете части на укреплението.
Цитаделата е била най-здраво укрепената част от Калето, като също така е и най-застроената. По цялата ѝ площ от 1.48 дка има останки от сгради. Подградието което е с площ от около 4.4 дка от своя страна има малко следи от застрояване, основно в югоизточния участък и вероятно е служила основно, като убежище, в което местното население се е укривало при заплаха заедно с добитъка.
В западния и югозападния периметър на предградието и Калето, като цяло не се наблюдават останки от крепостни стени. Там защитата на обекта е осигурена от отвесните скали които обграждат крепостта от тези страни.
В околностите на Калето се забелязват останките от два стари пътя. Единият се проследява южно под обекта, като трасето му се движи непосредствено под скалния венец който обгражда крепостта. Този път идва от изток обикаля южно и западно обекта и вероятно е завивал на запад, като през мост, точно под крепостта е преминавал на западния бряг на река Осъм. От там пътя се е свързвал с главния път от „Улпия Ескус“ за „Филипопол“.
Вторият път е обслужвал Калето. Той идва от североизток, от където започва постепенното му изкачване на югозапад към укреплението и достига до рова пред крепостта. От там едно отклонение е влизало в Калето, а основното трасе продължава в югозападна посока под трасето на югоизточната куртина на укреплението и достига прекъсване в южния отвесен скален гребен, през което се свързва с другия път. Именно в този участък трасето на пътя се наблюдава най-добре в продължение на 45 m.
При теренния обход в Калето бяха открити керамични фрагменти и фрагменти от хоросан. Керамиката е представена от част от тялото на съд с тъмночервеникав цвят, плътна финозърнеста маса и гладка повърхност без видима декорация, по характеристиките си вероятно е от късноантичния период. Наличието на хоросан потвърждава използването на зидана конструкция с хоросанова спойка, характерна за строителната техника от V–VI век. Точното датиране изисква типологичен анализ от археолог.
В целия периметър на Калето се забелязват следи от иманярска дейност, но при направения от нас обход не бяха констатирани пресни изкопи. Поради гъстата храстовидна растителност достъпът до отделни части на обекта е затруднен.
На база морфологията на укреплението, отбранителните елементи и откритите материали може да се допусне, че твърдината принадлежи към късноантичния период, най-вероятно V–VI век. Окончателното установяване на хронологията изисква археологически разкопки.
Има и непотвърдена информация за праисторически фрагменти, намерени в крепостта.
Местоположение
Надморска височина: 245 m GPS координати: 43°05’08” С.Ш. и 24°44’50” И.Д.
Литература
Автори: М. Гърдев и И. Минков
План
Автор: И. Минков, К. Василев
