Описание и история
Късноантична и средновековна крепост Калето се намира на едноименния връх, на 1.98 km югозападно по права линия от центъра на село Горнослав. Обекта е издигнат на плосък, изравнен връх, най- достъпен от юг, където чрез тясна седловина върхът се свързва с останалата част от масива. От всички страни с изключение на достъпната страна, склоновете са високи и стръмни. Височината им е около 100- 200 m. Укреплението е ориентирано в посока север- юг и има форма на елипса. Максималните му размери са 133х52 m с площ 5.6 дка. Крепостните стени са изградени от полуобработени камъни, споени с червен и бял хоросан и в момента се проследяват под високи и широки насипи. Единствено от североизток се виждат запазени участъци от куртината, но дебелината ѝ трудно може да се определи без разкопки. Стената видимо е била по-дебела от юг, където е и най-достъпен обекта. От тази страна вероятната дебелина на куртината е над 2.5 m. Тази стена е с дължина 20 m и цялата е заета от две правоъглни кули и и главния вход разположен между тях. Кулите имат ширина по около 8 m и плътно фланкират входа, който има ширина около 2 m. По протежение на стените има още три кули. Две от тях са разположени на източната крепостна стена и също имат правоъгълен план. Подхода към тази стена е малко по-лесен, тъй като терена пред нея е стръмен но сравнително достъпен. Третата кула е разположена на западната стена, която е доста по- непристъпна. Изграждането на тази кула е наложено от необходимостта да се защити малък страничен вход на укреплението който е поместен в кулата. Този вход е съоръжен с две порти, едната се намира в основата на кулата а втората на северната и стена. Това разположение на портата дава възможност за лесната ѝ отбрана от западната стена, а пространството между двете врати вероятно е било отбранявано от процепи в горните етажи на кулата от където проникналия нападател се е обсипвал със стрели и вряла смола. На северната стена не се виждат останки от кула, а и не е била необходима. От тази страна терена пред крепостта е най-непристъпен. В югозападната част на укреплението е оформена цитадела с неправилна форма. Цитаделата се издига непосредствено западно над главния вход и подхода след него. Тя има максимални размери 35х31 m с площ от 0.84 дка. Западнат, фланкираща входа кула е част от цитаделата. Освен тази кула на цитаделата има още една разположена на североизточния ѝ ъгъл. Вероятно тази кула е защитавала входа във вътрешното укрепление. Терена на обекта е осеян с фрагменти от строителна и битова керамика. На връх „Чуката“, който се намира на 367 m югоизточно от Калето, се е издигала още една твърдина, която е съществувала през същите периоди. Тя е изградена на стратегически връх, от който се открива изглед на голямо разстояние във всички посоки. Такъв обзор липсва от крепостта Калето. Също така при нападение двете крепости са се защитавали взаимно и всеки противник е трябвало да се съобразява с това, като отдели двойно повече хора и усилия за да ги блокира. Двете крепостни съоръжения са охранявали древен път, който е част от прохода „Арпагидик“/“Оризарски проход“. Този път е започвал изкачването на Асеновградската планина от село Долнослав по рида, който се издига към връх „Пилешка чука“ на югозапад. Самия рид е ограничен от двете страни от река Луда Яна от запад и един неин приток от изток. В местността „Могилите“ пътят минава през землена преграда, която е първото съоръжение за контрол на пътя. След това изкачвайки се по билото на рида стига до втората защитна линия, състояща се от крепостите Калето и „Чуката“. След тях той се е изкачвал до билото на Асеновградската планина в подножието на връх „Пилешка чука“. От тук пътят завива на югоизток, все по билото към село Врата. След село Врата пътят по билото продължава на югоизток до местността „Кабата“ при село Три могили, където се отклонява на юг и продължава към Смолян, където се съединява с пътя „Филипополис“- „Филипи“ с разклонение за „Топирос“. Пътят през прохода „Арпагидик“/“Оризарски проход“ е част от главната комуникация „Августа Траяна“- „Филипи“/“Топирос“. Имайки в предвид важността на пътя, по всяка вероятност крепостите Калето и „Чуката“ освен през късната античност и средновековието, са съществували и по времето на Римската империя, както и по времето на траките, но тази теза може да се докаже само след археологически разкопки.
Местоположение
Надморска височина: 790 m GPS координати: 41°54’14” С.Ш. и 24°56’58” И.Д.
Източници
Делирадев, П. Принос към историческата география на Тракия, II. София, 1953
М. Гърдев
Е. Минчев
К. Василев
Снимки
https://photos.app.goo.gl/auNr2LpL854JW68e7