С. Голям манастир – укрепен град Додопара/Пирпуля

img 8162 scaled e1616042850298

11 / 100

 

Описание и история

Тракийска, антична и късноантична крепост Додопара/Пиргуля се намира на връх „Градище“, на 1.49 km северозападно по права линия от центъра на село Голям манастир. Изградена е на най- високия връх на Манастирските възвишения. Има стратегическо разположение с визуален контакт с всички околни крепости. Възвишението е с много стръмни и високи склонове от всички страни и платовидно било с известен наклон в посока югоизток- северозапад и денивелация от 50 m. Твърдината заема цялото плато като крепостните стени следват конфигурацията на терена. Максималните размери на укреплението са 586 m дължина и ширина от 40 m в двата края до 80 m в средата. Дължината на крепостния зид е над 1400 m и затваря площ от 42 дка. Дебелината му варира между 2.1 и 2.9 m в повечето участъци и над 3 m в по- достъпните места. Голяма част от стените се проследяват под насип, но на отделни места те са разкрити със запазена височина между 2 и 4 m. В градежа на стените се открояват два строителни периода. Първия строителен период се отнася към VIII-VII в.пр.н.е., когато траките издигат на това място град Додопара. Крепостните стени от този период са градени от големи и каменни блокове, със средни размери 0.5х0.4х0.4 m, без спойка. Тези камъни са идеално подредени, като по- големите фуги между тях са запълнени с по- дребни камъни. Крепостната стена стъпва направо върху скалистия терен, който е бил предварително подготвен със специфични изсичания. Втория строителен период се датира в III-IV век, когато римляните издигат крепост „Пиргуля“ върху останките на тракийския град. През този период крепостните стени са градени от средни и дребни ломени камъни, споени със здрав бял хоросан, примесен със счукана тухла. Римския зид стъпва върху тракийския, като го надгражда с няколко метра. Общата височина на двата зида по всяка вероятност е достигал 7-8 m. По протежението на крепостните стени вероятно е имало изградени множество кули, но днес без археологически разкопки се различават само 5 бр. Три от тях са разположени на тясната източна стена, като между две от тях е изграден един от входовете на обекта. Другите две кули са разположени на северната и южната стени. Още два входа се различават в стените на укреплението и те са разположени на южната стена. Защитата на тези входове е сложна и включва хитро използване на природните дадености и разчупена планировка на крепостните зидове. Вътрешността на укреплението е била застроена, като археолозите са разкопали една сграда с размери 5.4х4.6, градена от дребни, ломени камъни споени с кал. В източния край на Пиргуля, на най- високата точка от възвишението има много големи струпвания от насипи. Възможно е на това място да е имало цитадела, която може вероятно да е преизползвана и през средновековието. На територията на твърдината се забелязват фрагменти от строителна и битова керамика. Също така се наблюдават много фрески и изсичания в камъните по терена, като някой от тях наподобяват икони. Южно от крепостта на около 500 m, в подножието на върха, се намират останките на стар манастир, до който е водил път идващ от една от портите на града. Останките на манастира са силно обезличени, следствие използването на местността като оброк и за събори и отдих. През 2016 г. на терена на стария манастир е издигнат параклисът „Св. Атанасий“ и са поставени беседки и маси. Тъй като Манастирските възвишения са най- високото място в тази част на тракийската низина, изградената на тях крепост е можела да контролира много голям участък от низината наоколо. Поради тази причина действащо укрепление на върха вероятно е имало и през средновековието, още повече, че от обекта се вижда почти цялото протежение на българския средновековен, граничен вал „Еркесия“. Това би се доказало при бъдещи археологически разкопки, които за съжаление са прекратени след 2010 г. след проучването на едва 215 m2 от терена на обекта.

Местоположение

Надморска височина: 600 m GPS координати: 42°13’13” С.Ш. и 26°20’32” И.Д.

Литература

Димитрова, Д., Ж. Попов, Археологическите паметници в Ямболски окръг. София, 1978.
Бакърджиев, Ст. Археологически проучвания на късноантичната крепост в м. „Градището“, с. Голям манастир, област Ямбол. – В: Археологически открития и разкопки през 2010 г. София, 2011.
Автори: М. Гърдев, К. Василев

Снимки

https://goo.gl/photos/S3TrkR7SRDBQ31oTA

Планове

s golyam manastir ukrepen grad dodopara pirpulya 5f43c5831b6c7К.Василев

Comments are disabled.